Определение № 865 от 05.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 619/2012 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 пр.първо вр. с ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против постановеното от Софийски апелативен съд, търговско отделение, 6 състав, определение № 1071 / 10.05.2012 год. по ч.т.д. по несъстоятелност № 1487 / 2012 год., с което е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството против определения на СГС, търговско отделение, VІ – 10 състав, постановени на 08.12.2011 год. по т.д.№ 1708 / 2011 год., с които и на основание чл.629 ал.4 от ТЗ е допуснато участието като страни в процеса – присъединени кредитори на ищеца [фирма], на следните лица: К. Р. М. и Б. М. Я. М., Д. К. и П. Л. К. К., М. М. и [фирма]. Жалбоподателят, атакувайки правилността на постановеното определение, излага съображения относими към материалноправната активна легитимация на така конституираните страни, като кредитори на [фирма] ,отричайки същите да притежават изискуемо и ликвидно към ответника вземане от търговска сделка. Представя изложение по чл.280 ал.1 ГПК, каквото предметът на настоящото производство / не в хипотезата на чл.274 ал.3 ГПК / не предпоставя. Ответните страни не са взели становище по частната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ търговско отделение, като прецени, че жалбата е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, по основателността на същата намира следното: Определенията на съда по несъстоятелност, с правно основание чл.629 ал.4 от ТЗ, не притежават характеристиката на такива, препятстващи развитието на производството по подадената молба с правно основание чл.625 от ТЗ, нито обжалваемостта им е изрично предвидена от закона .Следователно не е налице никоя от хипотезите на чл.274 ал.1 ГПК, допускаща инстанционен контрол на същите, самостоятелно от контрола който би бил проведен, вкл. по предпоставките относно материалната легитимация на присъединените кредитори, при обжалване на съдебното решение по спора. Правилни са съображенията на въззивната инстанция, че разпоредбата на чл.613а ал.1 от ТЗ единствено очертава специфичен кръг определения в производството по несъстоятелност, подлежащи на обжалване по общия ред на ГПК, в отграничение от останалите, които съгласно ал.3 на същата разпоредба подлежат на двуинстанционен / пред съответния апелативен съд / такъв, без да променя общите предпоставки на гражданския процес за обжалваемостта им, визирани в чл.274 ал.1 ГПК, в който смисъл чл.613а ал. 3 ТЗ изрично сочи приложимост на „ съответния ред от ГПК „. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение