Определение № 15 от 08.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 715/2012 г.

Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.1ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на Т. Т. Т. против определение № V-1869/18.07.2012 год., постановено по ч. гр.д. № 1317/2012 год. на Бургаския окръжен съд, ГК, 5-ти въззивен състав, с което и потвърдено определение от 26.04.2012 год. по гр.д. № 917/2011 год. на Поморийския районен съд, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска с пр. осн. чл. 109а ЗС. В касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Ответниците по касационната частна жалба - Т. Д. И. от [населено място], чрез адв. Ж. Х., Ж. С. Я. и В. Д. Магироглу, чрез адв. Ц. В. и Д. П. оспорват допустимостта на касационното обжалване и касационната частна жалба по същество в представени по делото писмени отговори. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.3,т.2 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на касационната частна жалба, за да се допусне касационно обжалване на определението и жалбата да се разгледа по същество, съгл. препращащата разпоредба на чл. 274,ал.3 ГПК следва да се изпълнени допълнителните условия на чл. 280 ГПК: Страната да е формулирала материалноправен или процесуално правен въпрос, който в обжалваното определение да е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС, / чл. 280,ал.1,т.1 ГПК/, да е разрешаван противоречиво от съдилищата/ чл. 280,ал.1,т.2 ГПК/ или да е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото / чл. 280,ал.1,т.3 ГПК./ Посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не се допусне. Този въпрос, следва да е бил предмет на разглеждане в обжалваното определение и неговото разрешаване да е обусловило изхода от спора. В случая касаторът е изпълнил формалното изискване да представи изложение на основанията за допустимост касационното обжалване съгл. чл. 274,ал.3 ГПК във вр. чл. 284,ал.3,т.1 ГПК и да посочи следните правни въпроси: „По какъв ред ще се решава въпроса за границите между имотите, след като е безспорно, че регулационен план не може да се приложи съгласно действащия сега ЗУТ; „Какъв е критерия за определяне на граници между имотите по време на действието на З. и по време на действието на ЗУТ „ За да потвърди прекратителното определение въззивният съд е приел, че доколкото става въпрос за определяне границата между имоти в регулация, искът по чл. 109а ЗС е недопустим, доколкото очертанията на имотите при тях се определят по административен ред с приемането на ПУП и след влизането му в сила не може да има спор за точното местоположение на границата. Прието е, че доколкото спорът за граници на имоти в регулация е свързан със спор за собственост /както в настоящия случай/ то на разположение на заинтересованите е друг иск - този по чл. 53,ал.2 ЗКИР, който има за предмет установяване правото на собственост, но към минал момент - към момента на влизане в сила на регулационния план”. В тази връзка въззивният съд се е позовал на решение № 328/07.07.2010 год. на ВКС по гр.д. № 28682010 год., ГК, ІІ г.о., което е постановено при условията на чл. 290 ГПК и има задължителен характер. С оглед на това не са налице основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,2 и 3 ГПК. Основанието по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК не е налице доколкото въззивното определение е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС / посоченото решение № 328/07.07.2010 год. на ВКС по гр.д. № 286/2010 год. на ІІ г.о. /. Не са изпълнени и основанията по чл. 280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК доколкото съдебната практика е уеднаквена по задължителен начин с цитираното решение, както и доколкото има създадена съдебна практика по въпросите, които са обусловили изхода на делото, която е трайна, еднопосочна и няма основание да бъде изменяна или изоставяна. Доколкото не са изпълнени кумулативните предпоставки, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване, същото не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение,