Определение № 807 от 04.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 627/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Л. И. срещу въззивно решение от 17.11.2011 г. по въззивно гр.д. № 936 /2011 г. на Благоевградския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 09.06.2011 г. по гр.д. № 2705 /2010 г. на Благоевградския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу И. Л. И. установителен иск по чл.26,ал.1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на сделката замяна, извършена с посочен нотариален акт, за 1 /2 ид.ч. от апартамент в [населено място], представляващ втори етаж от триетажна жилищна сграда, с площ 114 кв.м., индивидуализиран в решението, поради заобикаляне на закона. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това. Насрещните страни И. Л. И. и К. В. С. не изразяват становище по касационната жалба. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, искът е оценяем и цената му не е под 5,000 лева. Ищецът твърди, че нищожността на договора за замяна на 1 /2 ид.ч. срещу компютър с цена 419 лева и заплащане на сумата 65,000 лева, от които 37,000 лева заплатени при сключването на сделката, прикрива продажба, защото в предварителния договор страните по атакувания договор са се нарекли „продавач” и „купувач”, а чрез замяната се цели заобикалянето на закона – на разпоредбата на чл.33 ЗС, която задължава продавача да представи пред нотариуса доказателства, че е предложил преди това на другия собственик изкупуването на дела му. Твърди се и относителна симулативност на договора за замяна, който прикрива продажба. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е предявен един иск с правна класификация чл.26,ал.1,предл.2 ЗЗД, който се основава на твърдения за сключена между ответниците симулативна сделка за замяна, с която се прикрива договор за покупко-продажба, с намерението на страните да се избегне и заобиколи спазването на разпоредбата на чл.33 ЗС, не са предявени иск по чл.26 за установяване на нищожността на привиден договор, нито иск за разкриване на прикрита сделка при относителна симулация по чл.17,ал.1 ЗЗД; по същество съдът е приел, че не е доказана привидност на договора за замяна, няма обратно писмо и такъв извод (че замяната е симулативна сделка) не следва от предварителния договор, в който се съдържат уговорки по договор за замяна и който съдържа обещание за сключване на окончателен договор за замяна, страните не са имали съзнание, че сключват симулативна сделка; съдът е приел също, че замяната, дори и симулативна, не представлява заобикаляне на закона, защото законът (чл.33 ЗС) не забранява покупко-продажбата от съсобственик на трето неучастващо в съсобствеността лице, а само дава право на изкупуване, защото няма забрана за прехвърляне на частта на съсобственик на несобственик нито чрез възмездна, нито чрез безвъзмездна сделка, не са забранени нито сделката, нито резултатът, не е и доказана симулация на замяна. И. от жалбоподателя материално правен въпрос: дали при сключването между съсобственик и трето за съсобствеността лице на договор за замяна на недвижим имот, който прикрива продажба, с цел да се избегне приложението на разпоредбата на чл.33 ЗС, е налице заобикаляне на закона и нищожност на договора за замяна поради заобикаляне на закона, е обуславящ и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което е основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. Този въпрос е близък до въпроса, по който е образувано т.д. №5 /2012 г. на ОСГК на ВКС: налице ли е заобикаляне на закона по чл.26,ал.1,предл.2 ЗЗД, когато с договор за дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствения имот на трето за съсобствеността лице и останалата идеална част е прехвърлена впоследствие с договор за продажба на същото лице, без частта на дарителя да е предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици съгласно чл.33,ал.1 ЗС. По т.д. №5 /2012 г. до момента няма постановено тълкувателно решение, то е насрочено за 01.11.2012 г. Съгласно т.2 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС това представлява основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на въззивно решение до касационно обжалване и за спиране на производството по настоящото дело Касационно обжалване следва да се допусне и по въпроса дали съсобственикът има интерес да оспорва придобивната сделка (с която негов съсобственик е прехвърлил своя дял от имота на несобственик), ако ищецът не е предявил срещу прехвърлилия свой бивш съсобственик иск по чл.33 ЗС за изкупуване, който е от значение за допустимостта на разглеждания иск, за която касационният съд следи служебно в това производство, съгласно приетото в т.1 на ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС. С определение № 708 от 22.03.2012 г. Благоевградският ОС е освободил жалбоподателя от заплащане на държавни такси за първоинстанционното и въззивното производство, тя не е освободена от заплащането на държавна такса за касационното производство и следва да заплати сумата 30 лева за разглеждане на искането и за допускане на касационно обжалване и сумата 271.62 лева за разглеждане на касационната и жалба. Воден от изложеното съдът