Определение № 4111 от 17.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3274/2024 г.

Производството е по чл. 250 ГПК. Подадена е от Ц. Г. Б.-Б. молба от 12.06.2025г., с която иска допълване на определението от 20.05.2025г., с което не е допуснато касационно обжалване на обжалваното от нея решение. Твърди се, че съдът не е разгледал подадената лично от нея касационна жалба с вх. № 17139/24.06.2024г. и съдържащите са в нея основания за допускане на касационен контрол. Поради това иска произнасяне по тази жалба и постановяване на определение за допускане на касационно обжалване. Ответникът по молбата „Сити Хоум Парк“ ЕООД излага мотивирано становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: С определение № 2522 от 20.05.2025г. по настоящето дело не е допуснато касационно обжалване на решение № 426 от 09.04.2024г. по гр.д. № 2834/2023г. на Софийски апелативен съд по касационната жалба на Ц. Г. Б.-Б.. С молбата от 12.06.2025г. жалбоподателката иска допълване на определението по чл. 288 ГПК като счита, че не са били разгледани основанията за допускане на касационно обжалване, изложени в подадена лично от нея касационна жалба, а съдът се е произнесъл само по основанията, посочени в жалбата, подадена от пълномощника й адв. Н.. Това искане не може да бъде уважено. Основание за допълване на съдебния акт е налице когато съдът не се е произнесъл по цялото искане, с което е сезиран; например когато не е формирал воля по един от съединените искове, по част от спорното право или по допълнително искане за лихви. Отстраняването на непълнотата се извършва, без да се променя постановеното решение. В производството по чл. 288 ГПК не се извършва разрешаване на правен спор, а селекция на касационните жалби по законово установени критерии. Ето защо, предвид спецификата на това производство, постановеният диспозитив „не допуска касационно обжалване” изчерпва задължението на състава на Върховния касационен съд по чл. 288 ГПК да се произнесе дали допуска или не допуска касационно обжалване на въззивното решение. Следователно липсва пропуск на съда да формира воля по някаква част от искането, с което е сезиран, за да е налице непълнота на съдебния акт. В допълнение, без да има решаващо значение, следва да се посочи, че съдът се е произнесъл по всички поддържани от жалбоподателката основания за допускане на касационен контрол. По делото е налице касационна жалба, подписана лично от Ц. Б.-Б., както и касационна жалба, подписана от пълномощника й адв. Н.. Първата жалба не е приподписана от адвокат и не отговаря на изискването за редовност по чл. 284, ал.2 ГПК. В нея се иска допускане на касационно обжалване по процесуални въпроси, свързани с кредитирането на свидетелските показания и с необходимостта свидетелят да сочи в показанията си дали фактическата власт е упражнявана с намерение за своене. В жалбата, подписана от адв. Н., която отговаря на изискванията за редовност, също са поставени поставени процесуални въпроси. Първият е за задължението на въззивния съд да обсъди всички релевантни факти, доказателства и доводи на страните, който въпрос е обоснован с доводи за немотивирана преценка на свидетелските показания. Вторият е за необходимостта намерението за своене да се демонстрира спрямо лицето, което се легитимира като собственик по документи. Наличието на предпоставки по чл. 280 ГПК е отречено в мотивите на съда, като по първия въпрос е прието, че е релевантен, но не е разрешен в отклонение с практиката на Върховния касационен съд, а по втория въпрос е прието, че не е определящ за изхода на спора, тъй като съдът е приел, че не е доказано упражняване на фактическа власт, а не намерението за своене и неговото демонстриране. Тъй като разгледаните в определението въпроси се припокриват с посочените в жалбата на Ц. Б.-Б., то не може да се счита, че са налице неразгледани основания за допускане на касационен контрол. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.