Определение № 100 от 03.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1182/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. И. М. и Е. И. З.,[населено място], срещу въззивно решение от 11.06.2010г. по гр.д.№375/2010г. на Пазарджишкия окръжен съд. Ответниците по касация Б. П. Т. и А. П. Т. считат, че не следва да се допуска касационно обжалване в писмено становище по реда на чл.287, ал.1 ГПК. Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното: Не е изпълнено изискването на чл.280, ал.2 ГПК за наличие на обжалваем интерес над 1000 лева. Предявеният иск е по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ и касае земеделски имот от 1.5 дка в м.»Ш. л.», землището на[населено място]. По делото н първоинстанционното производство съобразно издадено съдебно удостоверение, е представено удостоверение № 446 от 27.05.2009г. за данъчната оценка на имота и тя е 190,40 лева. След като от страна на заинтересованата страна – касатор по делото, няма ангажирани писмени доказателства, обосноваващи обжалваем интерес над минимално определения в разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК от една страна, а от друга с оглед цитираната по-горе данъчна оценка, то касационната жалба се явява недопустима. Ето защо тя следва да бъде оставена без разглеждане, поради недопустимост на касационното обжалване. С оглед изложените съображения и на основание чл.280, ал.2 ГПК, ВКС, състав на ІІ Г.О.