Определение № 288 от 12.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 501/2019 г.

Производството е с правно основание чл.288 ГПК Образувано е въз основа на подадената от Р. Ш. А. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. касационна жалба против въззивно решение № 760 от 23.11.2018г. по в.гр.д. № 282/2018г. на Апелативен съд Варна, с което е отменено решение № 52 от 4.05.2018г. по гр.д.№ 255/2017г. на Окръжен съд Търговище, в частта с която е осъдена Прокуратурата на РБългария да му заплати сумата от 24 541.55лв., обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи с в паричната равностойност на 29 180 кг. маслодаен слънчоглед – веществено доказателство по ДП № 588/2012г. на РУП Попово, пр.вх.№ 436/2012г. на РП Попово, на основание чл.49 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 6.12.2013г. и вместо това е постановено друго, с което искът е отхвърлен и е потвърдено обжалваното решение в останалата част, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от Р. Ш. А. искове против Прокуратурата на РБългария, с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на сумите 102 620лв., пропусната полза от добив и реализация на продукция от 342.069дка земеделска земя по прекратен договор за аренда № ПС-02-12/5.07.2011г. с ОДЗ Търговище, 75 391.80лв., пропусната полза от субсидия за посочените 342.069дка земеделска земя за 2013г.-2017г., 118 051лв., пропусната полза от добив и реализация на продукция от 491.883дка земеделска земя по прекратен договор за аренда № ПС-02-13/5.07.2011г. с ОДЗ Търговище, 86 571лв., пропусната полза от субсидия за посочената земеделска земя за 2013г.-2016г., ведно със законната лихва. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Прокуратурата на РБългария, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното: До извода за неоснователност на предявения иск, въззивният съд е достигнал след като е приел, че не е налице противоправно поведение от служители на ответната страна, липса на установени от ищеца вреди, съизмерими със стойността на предадения за отговорно пазене слънчоглед и липса на причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Съдът е приел, че между ищеца и трето за делото лице е бил налице спор за собственост на вещественото доказателство, което е достатъчно да обоснове необходимост от постановяване на акт за предоставянето му за отговорн пазене, още повече че законосъобразността на този акт на компетентните органи е бил проверен по реда на инстанционния контрол. Според въззивния съд, окръжният съд не е имал право да приеме, че слънчогледът не е налице, тъй като тези доводи били наведени късно от ищеца, както и че не е следвало да приема, че ответната страна не е изпълнила дадените й указания за ангажиране на посочени доказателства, тъй като те не са били конкретизирани и страната е заявила, че не са налични у нея. Досежно останалите претенции, съдът е приел, че липсва причинна връзка между твърдяното от ищеца противоправно поведение и причинените му вреди, тъй като претендираните от него суми като пропуснати ползи са в зависимост от много фактори /пазарна среда, подходящи климатични условия, умения за правилна организация, възможност за управление и контрол, точно обслужване на кредити, своевременно получаване на субсидии, коректни търговски отношения с партньори, плащане на данъци, такси и др./, обемът им е само предполагаем и не е възможно категорично да се приеме, че ищецът би реализирал посочените доходи и че имуществото му би се увеличило със сигурност, при положение, че не е бил лишен от сумата от 224 541.55лв.,от продажбата на слънчоглед. Съобразно тези мотиви, касаторът се позова на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поставяйки един конкретно формулиран въпрос: какви действия на органите на власт се включват в понятието противоправни действия, причиняващи вреди на гражданите, за които те да могат да претендират обезщетение от държавата? Отделно, се позовава и на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като счита, че въззивният акт противоречи на приетото в решение № 72 от 1.04.2011г. по гр.д. № 833/2010г.на ІІІ г.о.досежно съдържанието на понятието пропусната полза. Счита постановения акт и за очевидно неправилен, пред вид дерогирането на разпоредбите на чл.109-113 НПК, задължаващи Прокуратурата съхранява иззетите веществени доказателства и да вземе всички необходими мерки, така че те да не бъдат повредени или изменени. Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва да допусне касационно обжалване по поставеният от касатора въпрос, касаещ съдържанието на понятието противоправни действия, в хипотеза на предприети от страна на компетентните органи действия по реда на чл.109-113 НПК, който е от значение за решаването на спора и по който не е налице установена съдебна практика. Изводът за допустимост по посочения въпрос, прави безпредметно обсъждането на останалите. С оглед на изложеното и като констатира, че касаторът е освободен от внасяне на държавна такса, Върховен касационен съд