Решение № 489 от 12.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1349/2008 г.

Решение № 489 от 12.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1349/2008 г., II г. о., докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218 и ГПК (отм.) и чл. 218а, б. "б" ГПК (отм.). Т. К. М. от гр. Я. обжалва и иска да се отмени Решение Nо 50 от 18.07.2007 г. по гр. възз. д. Nо 54/2007 г. на Бургаския апелативен съд, В ЧАСТТА, с която е оставено в сила Решение Nо 226 от 12.06.2003 г. по гр. д. Nо 768/2002 г. на Ямболския окръжен съд досежно отхвърлените части на заявените при условията на обективно съединение на искове на основание чл. 200 КТ срещу "Х" АД гр. Я. иск за неимуществени вреди за разликата от присъдените 15 000 лв. до заявения размер от 30 000 лв., лихви и разноски. Поддържа се, че в обжалваната част решение на въззивния съд е постановено в нарушение на съществени процесуални правила и материалния закон, отменителни основания по см. на чл. 218б б. "в" ГПК (отм.). С втора -самостоятелна касационна жалба, "Х"АД Ямбол / ХЕС-АД/ обжалва и иска да се отмени Решение Nо 50 от 18.07.2007 г. по гр. двъзз,. д. Nо 54/2007 г. на Бургаския апелативен съд, В ЧАСТТА, с която са завишени съответно 1./ ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО за неимуществени вреди, като е "увеличено от 6000 лв. на 15 000 лв. ", както и е увеличено 2./ ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО на имуществени вреди от 27 693.11 лв. на 41 539.66 лв., и е ОТМЕНЕНО решението на окръжния съд в частта, че сумите са платими периодично плащане, както и в частта за дължимите разноски по делото. Поддържа се, че в обжалваните части решение на въззивния съд е постановено в нарушение на съществени процесуални правила и материалния закон, отменителни основания по см. на чл. 218б б. "в" ГПК (отм.). В срока по чл. 218г ГПК (отм.) не са постъпили писмени възражение от ответника по съответните касационни жалби. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК (отм.), съдържат мотивирано изложение на релевираните отменителни основания и са процесуално допустими. С обжалваното решение, Апелативният съд в правомощията на въззивна инстанция, при повторно разглеждане на делото е изменил решението на първата инстанция, като" е увеличил присъденото на основания чл. 200 КТ обезщетение за неимуществени вреди от 6000 лв. на 15 000 лв. " и е оставил в сила за отхвърлената част от иска, до заявения размер от 30 000 лв. Със същото решение е отменено решението на първата инстанция в частта, с която обезщетението за имуществени вреди е присъдено да се изплаща периодично, като ежемесечна сума от 133. 14 лв./, както и в частта за разноските и дължимите такси, а в останалата част, решението е оставено в сила. Обжалваното решение на апелативния съд. постановено по обективно заявените искове на Т. К. М. по чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, в резултат на професионално заболяване, е отчасти неправилно. За да уважи исковете - за неимуществени вреди в размер на сумата от 15 000 лв. и за имуществени вреди в размер на сумата от 41 539.66 лв., заявени от Т. М. срещу "Х"АД гр. Я., Апелативният съд в правомощията на въззивна инстанция, при повторното разглеждане на делото, ю след отменително решение на ВКС, е приел, че СА НАЛИЦЕ предпоставките на закона за ангажиране гражданската отговорност на работодателя- ХСЕ-АД на основание чл. 200 КТ по повод установеното професионална заболяване на Т. М. "хронично хромово въздействие, двустранна пневмофиброза", в резултат на въздействие на хром работната среда, довело до трайна нетрудоспособност на работника /50 %/ и пенсиониране поради инвалидност. Разпоредбата на чл. 200 КТ урежда гражданската отговорност на работодателя за вреди от трудова злополука или професионална болест, причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност / над 50 на %/ или смърт на работника или служителя. За да се ангажира отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е необходимо да бъде установено по категоричен начин наличие на професионално заболяване или трудова злополука - т. е. настъпило увреждане на здравето на работника или служителя, които е бил в трудово правоотношение с работодателя-ответник по иска. Легална дефиниция на понятието професионално заболяване дава разпоредбата на чл. 56 от КСО, която дефиниция включва като основен елемент причинната връзка между специфичните условия на труд и/или вредности като основание- безусловен или решаващ фактор за възникване на конкретното заболяване, както и резултата на заболяването - а именно временна или трайна нетрудоспособност на заболелия работник или служител, респ. смърт. Професионално заболяване е онова, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма и е включено в Списъка на професионалните болести, респ. приравнените на професионалната болест увреждания на здравето, които не притежават някои от белезите на същинската професионална болест. При установените данни по делото, изводите на решаващия съд, че са налице предпоставките на чл. 200 КТ, тъй като установеното заболяване на Т. М., работник с трудов стаж над 19 години като "хромажист и галванотехник" в цех "Х" при ответното търговско дружество / предприятие/, е професионално заболяване / включено в Списъка на професионалните болести/, признато по съответния ред и, че това заболяване е причинено от обичайна трудова дейност при ответника- цех "Х"ХЕС-Ямбол т. е. от съпътстващите извършваната ежедневна трудова дейност вредности, са правилни и обосновани, кореспондиращи на доказателствата по делото и смисъла на закона. Необосновано съдът е приел, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат- професионалното увреждане, тъй като не е налице груба небрежност по см. на чл. 201, ал. 2 КТ, предпоставка за намаляване отговорността на работодателя. От една страна е безспорно установено, че още през 1991 г., след проведени изследвания и лечение в Медицинска Академия - КПЗ гр. С., оторизираните медицински органи са констатирали, е Т. М. не е подходящ за работа в среда с токсични вещества, и по конкретно с контакт на ХРОМ- епикриза Nо 377/21.02.1991 г. и Протокол 10/5.05.1991 г. на ДКППЗ при ОБ-Ямбол, с оглед на констатираното професионално заболяване "хронично хромово въздействие" и препоръка за "подходящо трудоустрояване". С молба от 26.06.1991 г. М. е поискал и е бил преназначен на длъжността "пазач" при ответника до 1992 г., след което, с молба Nо 938/26. 05. 1992 г. отново е поскал да заеме длъжността "хромажист", на която длъжност е работил до 2001 г., когато трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 325, т. 9 КТ - поради болест невъзможност да изпълнява възложената му работа. От друга страна няма спор, че първата констатация за заболяването на М. още от 1991 г. е в резултата на системно провеждани от ответника профилактични прегледи на работниците от цех "Х". Установено е, че на работниците в цеха са осигурени лични предпазни средства, които не са ползвани в процеса на работа. Самият М. нееднократно наказван за неизползването на маските. Изводите на решаващият апелативен съд, че така установените факти не могат да бъдат обсъждани за поведение, съставляващо "груба небрежност" от страна работника, тъй като "не е негово задължение да изпитва адаптивността си към предлаганата работна среда" и само за работодателя съществува задължение максимално да защитата здравето, са необосновани, лишени от елементарна житейска логика и са в разрез с духа и разума на закона. Безспорно вярно е съждението на съда, че "необходимостта от осигуряване на доходи за работника и семейството му, го е накарало да работи в цех "Х" на длъжността "хромажист и галванотехник", но изборът за тази работа след 1992 г. до 2001 г. е само и единствено на работника. При подаване на молба Nо 938/26.05.1992 г. за предназначение, с оглед на препоръката на компетентните медицински органи по повод на констатирано професионално заболяване " хронично хромово въздействие", ищецът Т е заемал като трудоустроен длъжността "пазач"/ портиер/. Към този момент същият е бил наясно характера на работата като "хромажист", с наличието на токсинни в работна среда/ въздействие на хром/, както и с установеното заболяване, неговите неблагоприятни последици за собственото здраве и неблагоприятна прогноза на развитие, и въпреки това е поискал/ имплицитно приемайки всичките негативни последици/ да се върне на работа именно в цех "Х" по собствено желание. Това поведение на работника не може да се приеме, че е "изпитване на адаптивност към определена работна среда", тъй като вече е налице констатирано заболяване именно поради токсичността на средата. Това поведение следва да бъде прието за действия- груба небрежност, тъй като се касае до целенасочено поведение, предприето при пълна яснота за неблагоприятните му последици, но с мисълта, че биха могли и да не настъпят. Съпоставено и с данните за неспазване на изискванията за употреба и на лични предпазни средства/ най-вече маски/, за което поведение работникът е бил и санкциониран, настоящият състав споделя изразеното и възприето от първата инстанция становище, че са налице предпоставки за намаление на отговорността на работодателя в обем на 1/3 част от вредите. Констатираният порок, касаещ изводите на съда за липса на предпоставки за намаляване отговорността на работодателя, налагат отмяната на обжалваното решение ИЗЦЯЛО и постановяване на НОВО РЕШЕНИЕ при условията на чл. 218и ГПК (отм.), при което размерът на дължимите обезщетения за имуществени и неимуществени вреди се съобразят доказаните предпоставки на чл. 201, ал. 2 КТ за намаление на отговорността с 1/3. По размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. Общоприетите критерий за определяне размера на неимуществените вреди при професионалните увреждания касаят характера на заболяването, степента на увреждане, обективно съпътстващите конкретното увреждане болки и страдания, прогнозата за развитие на увреждането, обсъдени в контекста на възрастта на заболелия работник, неговото общо здравословно състояние, доказаните конкретно търпени болки и страдания, житейски дискомфорт и др. Научно установено е, че токсичното действие на хромовите съединения се свързват с раздразнения и изгарят лигавицата и кожата, причиняват язви, поразяват преди всичко стомашно-чревния тракт, водят до повишената чувствителност към хромовите съединения, изразяващи са се в пристъпи подобно на бронхиална асма, предразположение към рак на дихателните пътища, води до дегенеративни промени в черния дроб, бъбреци и сърдечния мускул, конюнктивити. При събраните по делото писмени и гласни доказателства е било установено, че Т. М. има затруднено дишане, болки в гръдната област постоянна кашлица, лесно се уморява при обичайната физическа активност. Заболяването му е необратимо, прогресиращо и нелечимо, с непрекъснато влошаване функцията на белите дробове в резултат на разрастващата се в белите дробове съединителна тъкан и крайно песимистична прогноза. Установеният конкретен здравословен статус на Т. М. от професионалното заболяване с оглед на очертаната картината на проявление на заболяванията при хронично токсично въздействие на хром, дават основание да се приеме, че заболяването не е в най-напреднал и най-тежък стадий на развитие. Безспорно е, че това заболяване е засегнало сериозно белите дробове и ищецът - увредено лице търпи сериозни и значителни болки и страдания, неудобства при дишането, изложен е на риск от всякакви заболявания на дихателните пътища. Настоящият състав намира, че сума от 12 000 лв./ дванадесет хиляди лева/ би била справедливо обезщетяване на неимуществените вреди, като заявеният иск, предвид на приетия размер на намаление на вредите, следва де бъде уважен в размер на сумата от 3 000 лв. / три хиляди лева./, ведно със лихвите от датата на завеждане на иска, тъй като за сумата от 6 000 лв./ шест хиляди лева/, присъдено обезщетение за неимуществени вреди е налице влязло в сила решение на въззивния съд по гр. д. Nо 101/2003 г. на Бургаския апелативен съд, с оставянето му в сила от ВКС по Решение Nо 2215 от 16.02.2007 г по гр. д. Nо 878/2004 г. -III отд.. За разликата до пълния претендиран размер от 30 000 искът следва да бъде отхвърлен. За пълнота на изложението следва да се посочи, че постановяване на нов диспозитив по иска за неимуществени вреди, с който да се посочи както точния размер на уважения иск, така и точния размер на отхвърлената претенция до заявения пълен размер от 30 000 лв., се налага от неясно формулирания диспозитив на решението на апелативния съд. Диспозитив, с който да се " измени като се увеличил размера на присъденото обезщетение " не е предвиден от законодателят в разпоредбата на чл. 208 ГПК (отм.). Решението на долната инстанция може само да се остави в сила, да се отмени изцяло или отчасти. По размера на претендираното обезщетение за имуществените вреди, обхващащи разлика между трудово възнаграждение, което би получавал Т. М. до датата на пенсиониране поради осигурителен стаж и възраст / 7.07. 2018 г. / и получаваната пенсия по инвалидност от 2.03.2001 г., общо в размер на сумата 41 539.66 лв. Имуществените вреди обхващат както претърпяната загуба, т. е. реалното намаление на имуществото на пострадалото лице, така и пропуснатата полза- т. е. разликата между получаваното брутно възнаграждение и получаваната пенсия, получавана по силата на осигурително правоотношение. В брутното трудово възнаграждение се включват всички съставки, посочени в § 1 към Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения/ НДДТВ/, дължат се лихви от датата на увреждането Трудовото правоотношение на Т. М. с ответника Х е прекратено на основание чл. 325, т. 9 КТ с дата 2.03.2001 г.. От същата дата М. е пенсиониран по болест и получава пенсия поради инвалидност. Доказателствата по делото безспорно установяват, че общият размер на претендираните пропуснати ползи, за времето от датата на пенсионирането - 2.03.2001 г. до датата, когато заболялото лице би навършило пенсионна възраст - 7.07.2018 г. е 41 539.66 лв./ с отразена инфлация и без да се приспадат суми за минимална работна заплата/, като досежно периодът, за който следва да бъде присъдено претендираното обезщетение, а именно до моментът, в който работникът, ако би бил здрав, би се пенсионирал поради осигурителен стаж и възраст, няма спор. Определеният от СИЕ размер на имуществените вреди от 41 539.66 лв., предвид на приетия размер на намаления на вредите от 1/3 част следва да се приеме за основателен за сумата 27 693.11 лв., ведно със законната лихва от 23.02.2001 г.. Горните констатации на настоящия състав налагат отмяна на решението на въззивния съд в частта по присъденото обезщетение за имуществени вреди обхващащи разлика между трудово възнаграждение, което би получавал Т. М. до датата на пенсиониране поради осигурителен стаж и възраст / 7.07. 2018 г. / и постановяване на ново решение, с което искът да бъде уважен в посочения по-горе размер. Характерът на това обезщетение- пропусната полза, предполага, че се касае до имуществена облага, която би се следвала на увреденото лице, ако не бе настъпило професионалното му увреждане. ТАЗИ ОБЛАГА, се следва ежемесечно защото касае дължими периодични плащания/ от една страна на пенсията, от друга на онова трудово възнаграждение, ако не бе настъпило увреждането/, т. е. нейната искуемост настъпва ежемесечно само в рамките на дължимия за месеца размер. Ето защо присъждането на вземането като глобално обезщетение е в разрез със закона, това обезщетение следва да се присъди като периодично/ ежемесечно/ плащане, в рамките на дължимата за месеца сума- т. е. на равни месечни вноски. С отменително Решение Nо 2215 от 16.02.2007 г по гр. д. Nо 878/2004 г. - на ВКС - III отд.. са дадени указания при определяне размера на дължимото обезщетение, съставляващо разлика между получавана пенсия поради инвалидност и онова трудово възнаграждение, което би се получавало като здрав, да се приспадне размера на минималната работна заплата, тъй като увреденото лице би могло да работи като трудоустроен, като в тежест на ищеца е да установи факта, че въпреки положените от него усилия, не е могъл да постъпи на работа, различна от тази за която е нетрудоспособен. При новото разглеждане на делото, въззивният съд, неправилно и необосновано, е приел, че с оглед на здравословното състояние на ищеца М., и при положените от него минимални грижи- регистрация в бюрото по труда, последният не е могъл да полага труд дори и на длъжност за трудоустроен, поради което от определеното обезщетение за неимуществени вреди като разлика между получавана пенсия за инвалидност и брутно трудово възнаграждение, преди инвалидизирането, не следва да се приспада минималната за страната работна заплата. Тези изводи са в разрез с дадените указания от ВКС и разпределената с това решение доказателствената тежест. Именно ищецът е следвало да установи, че обективно не е могъл да полага труд поради здравословното си състояние, чието заплащане е в рамките на минималната работна заплата. Лисата на доказателства на твърдяните факти, налагат обрания извод, а именно, че от определеното като обезщетение за имуществени вреди, обхващащи разлика между трудово възнаграждение, което би получавал Т. М. до датата на пенсиониране поради осигурителен стаж и възраст, следва да се приспадане онова възнаграждение, което би могло да се получи като минимална работна заплата. Конюнктурата на пазара на работна ръка в Ямбол не може да бъде основание да не се приспадне от дължимата като обезщетение за имуществени вреди сума от 27 693.11 лв. сумата, определена от МС минималната за страната работна заплата за страната, намалена с 1/3 - т. е. възприетия обем на намаление на вредите. Съобразявайки, че съгласно ПМС Nо 213/9.10.2000 г. към дата 2.03.2001 г. минималната работна заплата/ МРЗ/ в България е била 79 лв., като това е най-благоприятния размер на МРЗ за целия дължим период до 2 018 г., то определеното общо обезщетение от 27 693.11 лв. следва да бъде намалено със сумата от 4 992 лв., израз на сбора от месечното намаление с 26 лв. на дължимото обезщетение за целия период от време- до 2018 г.. Или дължимата глобална сума на обезщетението на имуществени вреди, обхващащи разлика между трудово възнаграждение, което би получавал Т. М. до датата на пенсиониране поради осигурителен стаж и възраст е основателна в размер на сумата 22 701.11 лв. / двадесет и две хиляди седемстотин и един лев и 0.11 лв. /, при дължимото месечно обезщетение от 107.14 лв./ стои седем и 0.14 лв./, ведно със законната лихва. По отношение на дължимите разноски. Съобразно уважената част от иска и на основание чл. 64, ал. 1 ГПК (отм.) ищецът Т има право на разноски в размер на 1231 лв. На основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.) ответникът - "Х" гр. Я. има право на разноски, съобразно отхвърлената част от иска в размер на 622 лв., или по компенсация търговското дружество следва да заплати на ищеца разноски в размер на 609 лв./шестстотин и девет лева/. В тежест на работодателя "Х" гр. Я. е дължимата ДТ от 4 % върху уважената част от исковете, за сумата 1 268.04 лв., платима по сметка на ВКС. По изложените съображения и на основание чл. 218и ГПК (отм.) и чл. 218ж ал. 1 ГПК (отм.), състав на трето отделение на ВКС- гражданска колегия