Определение № 60374 от 17.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1753/2020 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. В. Г. срещу решение №11557 от 16.07.2020г. по в.гр.д. №1694/2020г. на Софийски апелативен съд, ГО, 14 състав. С него е потвърдено решение от 27.12.2019 г. по гр.д. №9303/18г. на СГС, І-13 с-в, с което е отхвърлен предявеният от Г. В. Г. против ЗК „Лев инс“ АД иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия брат И. В. Г., настъпила при ПТП от 29.06.2013г., в размер на 70 000 лв., ведно със законната лихва от датата на смъртта - 12.07.2013г. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на закона и необоснованост. Касационният жалбоподател твърди, че въззивният съд неправилно е приел за недоказано, че смъртта на неговия брат И. В. Г. му е причинила морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет нормално присъщите и е отрекъл правото му да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди от това събитие. Счита,че тези изводи на САС не кореспондират със събраните по делото доказателства, които при постановяване на решението не са взети предвид и оценени в достатъчна степен както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Касаторът прави искане за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявения иск. Допускането на касационно обжалване касаторът основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Поставя следните въпроси, като обуславящи изхода на правния спор: „1.Какви са критериите за определяне наличие на трайна и дълбока емоционална връзка между лицето, претендиращо обезщетение и починалия близък родственик в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя?; 2.Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 от ЗЗД при наличие на доказани действително претърпени вреди и особено близка връзка между починал и преживелия го близък родственик?“ Поддържа, че въпросите са разрешени в противоречие с Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и решение №26 от 04. 06.2019г. по т. д. №1505/2016 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 310 от 06.02.2019г. по т. д. №2429/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 372 от 14.01.2019г. по т. д. №1199/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №70 от 03.06.2019г. по т. д. №755/2018г. на ВКС, ТК, І т. о. Ответникът по касационната жалба ЗК „Лев инс“ АД е подал писмен отговор, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на основанието по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът не е активно материалноправно легитимиран по смисъла на Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. по тълк. д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на И. В. Г. – негов брат, причинена при ПТП на 29.06.2013г. от водача И. В. И., застрахован в ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Във въззивното решение са обсъдени показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели, съгласно които между ищеца и неговия брат са били установени нормални добри отношения, като смъртта на И. Г. действително е причинила на ищеца Г. Г. болки и страдания. Въззивният съд е изложил съображения, че житейската ситуация в разглеждания случай не се характеризира със специфика, отличаваща я от обичайните отношения между двама братя. Приел е, че няма данни в живота на братята да е имало такива събития, които по нехарактерен и нетипичен начин да са създали отношения на засилена емоционална близост и необичайно силна и интензивна привързаност между тях. Изтъкнал е, че двамата братя не са били членове на едно домакинство, живеели са в различни къщи, всеки е имал свое семейство, не са имали общи разходи по издръжка, не се установява загиналият да е осигурявал нетипично голяма подкрепа (със средства, помощ, морално съдействие) спрямо брат си. Поради това е счел, че наличните доказателства не могат да аргументират извод, че емоционалната връзка между двамата братя е била от такова необичайно и необикновено естество, че да се характеризира с визираната в ТР № 1 от 21.06.2018 г. изключителност. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпрос относно критериите за определяне наличие на трайна и дълбоко емоционална връзка между лицето, претендиращо обезщетение и починалия близък родственик, е обуславящ за изхода на делото, поради което отговаря на общото изискване по чл.280, ал.1 от ГПК. Не е налице обаче допълнителната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4/1961г. и Постановление № 5/1969г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. Според тълкувателното решение възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в двете постановления на Пленума на ВС най-близък семеен и родствен кръг, се допуска по изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). По отношение на активната материалноправна легитимация на братята и сестрите е прието, че в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите са част от най - близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, че правото на обезщетение принадлежи на най-близките на починалия. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че една връзка е трайна и дълбока емоционална по смисъла на тълкувателното решение, са различни за всеки конкретен случай и не могат да бъдат предмет на обобщаване в постановено по реда на чл.290 от ГПК решение, а следва да се преценяват конкретно по всяко различно дело въз основа на събраните доказателства. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е придържал към цитираното тълкувателно решение и не се е отклонил от задължителните постановки на същото. Изводът на съда, че ищецът не е материалноправно легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на неговия брат, не е резултат от отричане на съществуващите приживе между двамата братя отношения на близост и подкрепа и на понесените от ищеца болки и страдания. В решението въз основа на събраните по делото гласни доказателства е мотивирана преценка за съществували между ищеца и брат му обичайни за родствената връзка отношения и за претърпени от ищеца вреди, които са нормално присъщи за тази връзка. Решаващият състав е съобразил обстоятелствата, че двамата са общували ежедневно, тъй като живеели в едно село и са работили заедно с баща си в една и съща фирма, че са прекарвали заедно всички празници, както и че ищецът е бил силно емоционално засегнат от смъртта на брат си при ПТП, но е извършил преценка за отсъствието на такава житейска ситуация и обстоятелства, които да са довели до изключителна връзка между ищеца и брат му и проявление на особено интензивни и продължителни неимуществени вреди, надхвърлящи обичайните такива от смъртта на брат, за да се направи изключение от разрешенията в ППВС №4/1961г. и ППВС №5/1969г. Що се отнася до доводите на касатора, че изводите на въззивния съд за отсъствие на материалноправна легитимация на ищеца с оглед възприетите в Тълкувателно решение №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС критерии не съответстват на доказателствата по делото, то същите са относими към правилността на обжалваното решение и не могат да обосноват достъпа до касация при приложение на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Неоснователни са и доводите на касатора, че въззивното решение противоречи на създадената по реда на чл. 290 от ГПК практика на ВКС, намерила израз в цитираните от касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3, т.1 от ГПК решение №26 от 04. 06.2019г. по т. д. №1505/2016 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 310 от 06.02.2019г. по т. д. №2429/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 372 от 14.01.2019г. по т. д. №1199/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №70 от 03.06.2019г. по т. д. №755/2018г. на ВКС, ТК, І т. о. В посочените решения правото на братята/сестрите да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на техен родственик се признава само по изключение – така, както е прието в Тълкувателно решение №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Изяснено е, че присъждането на обезщетение винаги е обусловено от провеждане на пълно и главно доказване на критериите, възприети в Тълкувателно решение №1/2016г., а именно на: 1. наличието на особено близка емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от обичайната за българското общество привързаност между братя и сестри и 2. проявление на неимуществени вреди в правната сфера на ищеца, чиито интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за съответната родствена връзка болки и страдания. Даденото от въззивния съд разрешение, че за ищеца не се е породило спорното право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат му, тъй като между починалия и претендиращия обезщетение родственик е съществувала традиционната за българското общество привързаност и понесените от ищеца болки и страдания съответстват на обичайните за тази родствена връзка болки и страдания, не е в отклонение от практиката на ВКС, поради което не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Вторият въпрос в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване относно приложението на въведения в чл.52 от ЗЗД принцип, не е обуславящ за изхода на спора. Той е поставен във връзка с поддържаната от касатора теза за наличието на особено близка връзка между него и починалия, която не е възприета от съда. Достигайки до извод, че между двамата братя са съществували отношения на обич и близост, присъщи за съответната родствена връзка, но те не се отличават по интензитет от обичайната за българското общество привързаност между братя, съдът е приел, че ищецът не е материалноправно легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди по повод смъртта на И. В. Г. с оглед възприетите в Тълкувателно решение № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС критерии. При този извод съдът не е обсъждал какъв бил справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди и критериите за определянето му. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол на въззивното решение. При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд