Определение № 508 от 07.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2250/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „БМВ Банк” ООД (BMW BANK GmbH) ФРГ, гр.Мюнхен срещу определение № 2600143 от 09.04.2021 г. по в.ч.гр.д. № 12/2021 г. на Варненския апелативен съд в частта, която е потвърдено първоинстанционното определение по чл.248 ГПК за разликата от 2805,01 лв. до 5160 лв. и жалбоподателят е осъден да заплати на ответника по частната жалба разноски пред въззивния съд в размер на 346,31 лв.

Касаторът счита определението за неправилно и незаконосъобразно, поради което иска отмяната му.

Ответникът по жалбата „Мат Трейд България” ЕООД не взема становище по нея.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С посоченото определение апелативният съд е отменил частично определение № 260110 от 30.10.2020г., постановено по гр.д.№ 274/2020г. на Шуменския окръжен съд, и на основание чл.248 ГПК е допълнил определение № 260033 от 16.09.2020г., постановено по гр.д.№ 274/2020г. на Шуменския окръжен съд, в частта му за разноските, като на основание чл.78, ал.4, вр. ал.5 ГПК е осъдил „Мат Трейд България” ЕООД да заплати на „БМВ Банк” ООД (BMW BANK GmbH) ФРГ, гр.Мюнхен сумата 2805,01 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство, а в частта му, с която е оставена без уважение молбата на „БМВ Банк” ООД по чл.248 ГПК за разликата от присъдените разноски в размер на 2805,01лв., до претендираните такива в размер на 5160 лв., първоинстанционното определение е потвърдено, като на ответника по частната жалба „Мат Трейд България” ЕООД са присъдени разноски в размер на 346, 31 лв.

За да постанови определението си, въззивният съд е приел, че производството по гр.д.№ 274/2020г. по описа на Шуменския окръжен съд е образувано по искова молба вх. № 3963/11.08.2020г. по предявени от „Мат Трейд България” ЕООД против „БМВ Банк” ООД (BMW Bank GmbH), ФРГ, гр.Мюнхен, ФРГ, гр.Мюнхен иск по чл.108 ЗС и против М. И. А. иск по чл.76 ЗС относно лек автомобил „BMW” с рег. № СТК571- немски. На 13.08.2020г. процесуалният представител на ответното дружество адв. Есен Фикри от САК е депозирала заявление за достъп до електронните съдебни дела и електронни съобщения в ИПЕП, което е било уважено и с молба вх.№ 4029/14.08.2020г. същата е поискала делото да бъде прекратено поради международна некомпетентност на българския съд. На 14.08.2020г. производството по делото е оставено без движение като на ищеца са дадени указания да отстрани допуснати нередовности на исковата молба, в изпълнение на които същият е депозирал молба на 10.09.2020г. С определение № 260033 от 16.09.2020г. окръжният съд е прекратил производството по делото, като по отношение на първия иск е приел, че не е международно компетентен да го разгледа, а вторият иск е изпратен по подсъдност на РС – Шумен. С молбата си от 14.08.2020г. „БМВ Банк”ООД е направило искане за присъждане на разноски, вкл. адвокатско възнаграждение, без да е представило доказателства за направени такива, както и списък по чл. 80 ГПК, като с молбата по чл.248 ГПК от 01.10.2020г. са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение на адв.Е.Фикри в размер на 5160 лв.

При тези фактически данни въззивният съд е приел, че липсата договор за правна защита и съдействие, като и на списък по чл.80 ГПК не е пречка за присъждане на заплатени разноски и доколкото производството пред първоинстанционния съд е било в начален етап (без насрочване в с.з.) ответната страна не е била задължена да представи доказателства за всички сторени от нея разноски по повод производството на този етап, още повече, че съдът е посочил, че по молбата ще се произнесе едва след отстраняване на всички нередовности на исковата молба. За основателно е прието направеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Тъй като поисканата от него експертиза за определяне пазарната цена на лекия автомобил, респ. на цената на иска, не е била допусната предвид прекратяване на производството по делото като недопустимо, възивният съд е приел, че за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение съгласно Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет следва да бъде взета предвид неговата придобивна стойност в размер на 110 501 лв., посочена в постановлението за възлагане на ЧСИ от 09.10.2019г., от което ищецът черпи права. Посочено е, че дадената от вещо лице оценка на вещта в размер на 181 500 лв. по изпълнителното производство, образувано при налагане на допуснатата по ч.гр.д.№ 65/2020г. на ШОС обезпечителна мярка запор, не може да бъде ценена по настоящото дело. Минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.5 от наредбата е определен на 3740,02 лв. и съгласно чл.9, ал.1 са присъдени 3/4 от него или сумата 2805, 01 лв.

Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 по следните въпроси:

1. Как се определя материалният интерес на делото за целите на изчисляване на минималния размер на адвокатския хонорар по скалата, посочена в чл.7, ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатското възнаграждение;

2. Допустимо ли е материалният интерес на делото за целите на изчисляване на минималния размер на адвокатския хонорар по скалата, посочена в чл.7, ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатското възнаграждение, да се определи въз основа на експертиза за пазарната стойност на вещта, предмет на делото, изготвена по изпълнително дело и 3. Ако не е допустимо, то може ли съдът да определи размера на материалния интерес, без да назначи експертиза по делото за пазарната стойност на вещта към датата на предявяване на иска, а вместо това да възприеме подхода на друг съд, приложен към същите страни по друго дело. Поддържа се, че всички въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, а последните два въпроса са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а също така, че обжалваното определение е процесуално недопустимо.

Допускането на касационното обжалване на въззивното определение е предпоставено от разрешаването на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1- т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност – чл.280, ал.2 ГПК.

В случая предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на частната касационна жалба до разглеждане в случая не са налице.

Посочената в изложението от касатора практика на ВКС по отношение на първия поставен въпрос – решение № 208 от 29.06.2016г. по гр.д.№ 1261/2016г., ІV г.о. и определение № 339 от 06.04.2016г. по гр.д.№ 1261/2016г., ІV г.о., според която минималният размер на адвокатското възнаграждение се определя въз основа на материалния интерес по делото, който за целите на чл.7 от Наредба № 1/2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се разбира цената на иска, е неотносима към настоящия случай, тъй като производството по делото е прекратено преди такава да бъде посочена от ищеца, респ. определена от съда /в изпълнение на указанията на съда, с посочената по-горе молба от 4 10.09.2020г. ищецът е поискал назначаването на съдебно-оценителна експертиза/. Ето защо тази практика на може да обуслови допустимостта на касационното обжалване по този въпрос. Същото важи и за посочената във връзка със следващите два въпроса практика на ВКС – ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.3; ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, т.10, както и редица решения по конкретни казуси, според която при необходимост от специални знания съдът е длъжен служебно да назначи експертиза, тъй като с тази практика не е прието, че това задължение съществува и с оглед определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение съгласно Наредба №1/2004г., при това, платено от ответник по иск, на когото не е връчен препис от исковата молба за отговор. Относимо към настоящия случай е определение № 45 от 01.04.2021 г. по ч.гр.д.№ 1030/2021 г. на ВКС, І г.о., на което се е позовал въззивният съд, и с което съдът се произнесъл за сторените от настоящия жалбоподател разноски в обезпечителното производство и цената на иска по чл.108 ЗС също е определена според придобивната стойност на лекия автомобил – 110 501 лв. Разрешаването на поставените правни въпроси в съответствие с практиката на ВКС, която няма основание да бъде променяна, изключва приложението на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, във връзка с което не са изложени и релевантни доводи за наличието на визираните в т.4 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС предпоставки, които по отношение на поставените въпроси липсват.

Не са налице и основанията по чл.280, ал.2 ГПК. Настоящият състав на ВКС не споделя доводите на касатора, че обжалваното определение, както и всички останали актове по делото на първоинстанционния и въззивния съд са недопустими, защото са постановени по нередовна искова молба, състояща се в това, че в нея не е посочена цена на иска и не е заплатена никаква държавна такса. Подведомствеността е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за наличността на която съдът следи служебно при всяко положение на делото – чл.15, ал.1 ГПК, и при констатиране на нейната липса той е длъжен да го прекрати. С оглед на това не би могло да се приеме, че в случая съдът е следвало да се произнесе по този въпрос едва след отстраняването на всички нередовности на исковата молба, вкл. след назначаване на експертиза за пазарната оценка на вещта и събиране на съответната държавна такса.

По изложените съображения касационно обжалване на обжалваното определение не следва да се допуска.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, ІІ г.о.,