Определение № 50235 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2836/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 1798/11.07.2022 г. на „Аким - Стар“ ЕООД, чрез пълномощника адвокат Б. Ж., срещу въззивно определение № 270/27.06.2022 г. по в.ч. гр. д. № 200/2022 г. на Окръжен съд - Силистра. Поддържат се оплаквания, че определението е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1.Кое лице може да иска вдигане на възбраните след извършена публична продан. Твърди се противоречие с определение № 65/10.04.2020 г. по ч. гр. д. № 596/2020 г. на ВКС, I г.о.; 2. Ако купувачът по публичната продан не желае да се възползва от защитата, която му е осигурена от вписването на възбраната, то след извършване на публичната продан следва ли тази възбрана да бъде вдигната. Твърди се противоречие с определение № 117/08.07.2019 г. по ч. гр. д. № 1034/2019 г. на ВКС, I г.о. и определение № 141/17.07.2018 г. по ч.гр.д. № 3974/2015 г. на ВКС, II г.о. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о. констатира следното: С въззивното определение е потвърдено определение № 4/16.06.2022 г. на съдия по вписванията при Районен съд - Тутракан, постановено по молба вх. рег. № 1253/16.06.2022 г., с което е отказано заличаване на възбрани, вписани съответно с вх. рег. № 149/27.01.2015 г., с дв. вх. рег. № 149/27.01.2015 г., том I, акт № 10 и с вх. рег. № 418/26.02.2015 г., с дв.вх. рег. № 418/26.02.2015 г., том I, акт № 16 относно: ПИ с площ от 19661 кв. м. с идентификатор № 73496.501.2829, с трайно предназначение на територията: „урбанизирана“, с начин на трайно ползване: „за друг вид производствен, складов обект“, при граници и съседи на имота - имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***, ведно с намиращите се в него сгради: сграда с идентификатор № 73496.501.2829.6, със застроена площ от 165 кв. м. на един етаж, с предназначение - „промишлена сграда“, сграда с идентификатор № 73496.501.2829.7, със застроена площ от 85 кв. м., на един етаж, с предназначение „промишлена сграда“; сграда с идентификатор № 73496.501.2829.8, със застроена площ от 45 кв. м., на един етаж, с предназначение „промишлена сграда“ и сграда с идентификатор № 73496.501.2829.11, със застроена площ от 31 кв. м., на един етаж, с предназначение „сграда за енергопроизводство“. Въззивният съд е приел, че с влязло в сила постановление за възлагане след проведена публична продан по изп. д. № 71/2013 г., по описа на ДСИ при Районен съд-Тутракан, жалбоподателят е придобил процесния недвижим имот, който до този момент е бил собственост на ипотекарния длъжник "Владимир Дистилърс Къмпани" АД. Ипотекарният кредитор Агенцията за следприватизационен контрол - гр. София, не е дал съгласието си за оставане в сила на ипотеката върху имота. В хода на проведена ревизия от органите по приходите, публичният изпълнител е наложил възбрани върху имота като обезпечителни мерки на основание чл.121, ал. 1 ДОПК. Въззивният съд е посочил, че при сегашната редакция на чл. 433, ал. 4 ГПК следва да бъде отчетен и интересът на купувача по публичната продан, тъй като възбраната брани и неговите права и щом последният не желае да се ползва от защитата, която му е осигурена от възбраната, то тя следва да бъде вдигната. Съдията по вписванията обаче не може да преценява дали възбраната, чието заличаване се иска, е противопоставима на купувача от публичната продан и дали брани права, защото тази преценка е извън обхвата на проверката, която той може да извършва. Искането за заличаване ще е основателно само ако са представени доказателства за наличието на някоя от визираните в т. 3 на ТР № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС изрично предвидени в закона хипотези, при които възбраната се заличава след провеждане на публична продан на недвижимия имот. Способът за отмяна на предварителните обезпечителни мерки е регламентиран в чл. 208, ал. 1 ДОПК в случаите по чл. 225, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ДОПК. В случаите на чл. 225, ал. 1 ДОПК, публичният изпълнител вдига служебно наложените запори и възбрани. Вярно е, че купувачът по публичната продан е този, който сам преценява дали се нуждае от защитата, която възбраната му осигурява и може да поиска заличаването на възбраните на собствен риск, но преди това следва да бъдат вдигнати наложените възбрани, а това следва да стане по съответния законов ред. Приложеното по делото удостоверение на ДСИ по изп. д. № 71/2013 г., съгласно което купувачът на публичната продан не е поел задължение към ипотекарния кредитор по отношение на имота, не е документът, който следва да се представи, за да извърши съдията по вписванията съответното заличаване. Частната касационна жалба е допустима, тъй като същата е подадена от легитимирана страна и е насочена против съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване определение, с който се потвърждава отказ на съдията по вписванията. срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд, с което се потвърждава отказ на съдията по вписванията. Допускането на касационно обжалване на въззивното определение е предпоставено от разрешаването на материалноправен или процесуално правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т.1 -3 на чл.280, ал.1 ГПК, както и вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност - чл.280, ал.2 ГПК. В случая, с оглед последвалата след постановяване на т.3 от ТР №1/2015г. на ОСГТК на ВКС законодателна промяна с приемане на новата разпоредба на чл.433,ал.4 ГПК, касаторът основателно сочи, че поставените от него въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС – посочените от касатора определения, както и определение №72/20202г. по ч.гр.д.№532/2020г., Іг.о., №161/2020г. по ч.гр.д.№ 1507/2020г., ІІг.о., №211/2020г. по ч.гр.д.№3222/2020г., ІІг.о., №60161/2021г. по ч.гр.д.№3678/2021г., ІІг.о. С посоченото тълкувателно решение бе прието, че вписаните по изпълнителното дело възбрани не се заличават след провеждане на публичната продан на възбранения имот, освен в изрично предвидените от закона случаи /напр.чл.433,ал.3 ГПК/ и че след влизане в сила на постановлението за възлагане, придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател може да поиска заличаване на вписаната по изпълнението възбрана, но само ако не му е противопоставима и не брани права. Съображенията на ОСГТК на ВКС са, че заличаването на възбраната има обратно действие – след заличаването все едно, че възбрана никога не е била вписвана и поради това й действие заинтересованите няма да могат да се позоват на защитното действие на чл.452, чл.453 и чл.496,ал.2,предл.2 ГПК. След приемането на тълкувателното решение е налице законодателна промяна, която изрично урежда въпроса какво е действието на заличаването на възбраната. Съгласно чл. 433, ал. 4 ГПК /ДВ, бр. 100/2019 г./, вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред. Това ново законодателно разрешение отрича възможността заличаването на възбраната да има обратно действие. С новото законодателно разрешение изрично се запазва поредността на вписванията и съответно противопоставимостта на правата на купувача по публичната продан на взискателя и на присъединилите се кредитори спрямо правата на лица, вписали актове след вписване на възбраната, независимо, че по-късно тя е заличена. След настъпилата законодателна промяна е формирана практика на ВКС /цитирана по-горе/, според която новото законодателно решение запазва действието на възбраните в периода на вписването им до тяхното заличаване, което означава, че се запазва поредността на вписванията и съответно противопоставимостта на правата, произтичащи от по-рано вписаните актове през този период. Изменението е в съответствие с целта на възбраната, обезпечена с разпоредбите на чл.451, чл.452, чл.453 и чл.496,ал.2,предл.2 ГПК, а именно да се запази възбраненият имот от изменение, повреждане, унищожаване или разпоредителни сделки до изнасянето му на публична продан и удовлетворяване на паричното вземане на взискателя и присъединилите се кредитори от цената му. Целта е постигната когато влезе в сила постановлението за възлагане и е платена цената, респ. извършено разпределение. С нейното постигане съгласно чл.433,ал.4 ГПК запазването на възбраната не е оправдано, тъй като тя е изпълнила функциите си. В определения №211/2020г. по ч.гр.д.№3222/2020г.,ІІ г.о. и № 60161/2021г. по ч.гр.д.№ 3678/20121г., ІІ г.о. е прието, че купувачът по публичната продан е легитимиран да иска вдигане на наложените възбрани върху придобития от него имот, което съгласно цитираната новела ще има действие за в бъдеще, независимо дали в изпълнителното производство са останали неудовлетворени кредитори, тъй като същите не биха могли да насочат изпълнение върху имот, спрямо който вече е реализирана публична продан за задължения на длъжника, независимо дали възбраните, чието заличаване се иска, са наложени от публичен изпълнител по реда на ДОПК, тъй като чл.225,ал.1,т.1 ДОПК предвижда заличаването им и в други /освен изрично уредените/ случаи, предвидени в закон, а реализираната публична продан по ГПК е основание за заличаване на вписаните върху продадения имот възбрани. Настоящият състав на ВКС споделя посоченото тълкуване, което е приложимо и в разглеждания случай. Въззивният съд е формирал изводи, които противоречат на практиката на ВКС по поставените от жалбоподателя въпроси. Ето защо следва да се приеме, че последният е легитимиран на иска заличаване на наложените възбрани върху придобития от него по проведената публична продан недвижим имот, независимо, че са наложени от публичен изпълнител по реда на ДОПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.