Определение № 1979 от 25.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 640/2025 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД срещу въззивно решение на Бургаски апелативен съд. Ищците Г. Д. и И. Д. оспорват жалбата. По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. Произнасяйки се по жалба на ищците, заместили починалата в хода на първоинстанционното производство ищца Е. Д., и по насрещна жалба на ответника въззивният съд, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е уважил допълнително за сумата 40 000 лв. (общо до размер на 120 000 лв.) предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на основание застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания, причинени при пътно-транспортно произшествие. Въззивното решение е обжалвано в частта, с която искът е уважен за разликата над 60 000 лв. Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се поддържа, че в обжалваната част същото е очевидно неправилно, както и че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите: 1) кои с критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по повод на причинени средни телесни повреди в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип, и 2) следва ли съдът при определянето на справедливия размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да съобрази като релевантни критерии по този въпрос възрастта на пострадалия, начина и стандарта му на живот преди настъпването на ПТП, съществувалите преди датата на ПТП заболявания на пострадалия и влиянието, което те са оказвали върху качеството му на живот. Подробно са изложени оплаквания, че въззивният съд не е изследвал задълбочено какво влияние са оказали предхождащите ПТП заболявания на ищцата върху оздравителния процес и върху стандарта и начина ѝ на живот, като от приетите експертни заключения се извежда заключение за необоснованост и неправилност на извода на въззивния съд за липса на такава връзка. Въведено е и оплакване, че въззивният съд, възприемайки изцяло показанията на свид. К., не е съобразил нейната заинтересованост от изхода на спора с оглед родството ѝ с фактическата съжителка на ищеца Г. Д. съгласно чл. 172 ГПК, вместо което да подходи с особено внимание и да бъде доста по-критичен. Изложени са накрая и оплаквания относно размера на определеното обезщетение като несъответстващ на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД с доводи, че като надвишаващ приблизително 96 пъти размера на средната работна заплата за страната и 215 пъти размера на минималната работна заплата към момента на произшествието същият е прекомерно завишен и несъобразен с начина и стандарта на живот в страната. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не са изложени обаче конкретни доводи за обосноваване на наличието на тази квалифицирана форма на неправилност. Липсата на такива е достатъчна да обоснове отказ да се допусне касационно обжалване на това основание, доколкото, макар и очевидната неправилност да изключва предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационната инстанция, за разлика от случаите на нищожност и недопустимост на въззивното решение, по общо правило не следи служебно за правилността му, като не разполага с правомощието да отмени същото на основание, неизтъкнато от жалбоподателя (арг. чл. 290, ал. 2 ГПК). С оглед последното в тежест на жалбоподателя е да посочи и обоснове кое от въведените в касационната жалба оплаквания за неправилност (касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК) отговаря и на квалифициращите признаци за „очевидна“ неправилност, посочени по-горе, което в конкретния случай не е сторено, поради което на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК касационното обжалване не може да бъде допуснато. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поставените въпроси не удовлетворяват общото изискване съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 г. да са обусловили конкретните правни изводи на въззивния съд. С дадената им от жалбоподателя формулировка въпросите са относими към всяко производство по иск по чл. 52 ЗЗД. Същевременно изложените допълнително доводи и оплаквания не обосновават значимост на въпросите за конкретното дело, доколкото се свеждат до оспорване на правилността на фактическите и правните изводи на въззивния съд и поради това представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не обосновават основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Конкретно по първия въпрос не е посочено кои релевантни за размера на обезщетението критерии въззивният съд е пропуснал да съобрази, респ. кои неотносими към конкретния случай критерии е взел предвид. Вторият въпрос не съответства на изложените от въззивния съд съображения, доколкото съдът е съобразил както възрастта на пострадалата и начина ѝ на живот преди ПТП (приемайки, че независимо от възрастта си - 71 г. - пострадалата е водила активен живот, дори полагайки физически труд), така и наличието на хронични заболявания, като е приел, че същите не се намират в причинна връзка с търпените след произшествието болки и страдания. По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. Независимо от изхода на спора и направеното искане на ищците разноски за касационното производство не се дължат поради липсата на доказателства такива да са направени. С тези мотиви съдът