Определение № 1987 от 22.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3860/2024 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Л. Т. С. М." ЕООД, ЕИК 200953851, със седалище и адрес на управление, село Радиново, Пловдивска област, чрез адв.П. П. от АК София, срещу въззивно решение № 669 от 23.05.2024 г., постановено по в. гр. д. № 1108/2024 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 808/23.02.2024 г. по гр.д. № 18125/2023г. по описа на РС Пловдив, като "Л. Т. С. М." ЕООД е осъдено да заплати на В. Д. Я. разноските пред въззивната инстанция в размер на 1000 лева за платено адвокатско възнаграждение. С потвърденото първоинстанционно решение съдът е признал за незаконна Заповед № 19/25.10.2023 г. на Прокуристите на "Л. Т. С. М." ЕООД, с която, считано от 26.10.2023 г., на основание чл.328, ал.1, т.2, предложение 2 от КТ – поради съкращаване в щата, е било прекратено трудовото правоотношение с В. Д. Я., отменил е заповедта и е възстановил ищеца на предишната му работа - "техник механик", като дружеството работодател е осъдено да заплати на ищеца разноски за първата инстанция в размер 800лв., а в полза на бюджета на съдебната власт – държавна такса 100лв. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1/ „Постигната ли е целта на закона и защитени ли са интересите на уволненото лице при положение, че заповедта за уволнение е мотивирана дотолкова, че към датата й на връчване уволненото лице е запознато с основанията за прекратяване на трудовия договор? -по така поставения материалноправен въпрос твърди противоречие на въззивното решение със съдебна практика, обективирана в решение № 145/18.02.2010 г. по гр. д. № 565/09 г. на ВКС, III г. о.; решение № 205/02.08.2013 г. по гр. д. № 1244/12 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 52/08.07.2020 г. по гр. д. № 4013/2019 г. на ВКС, III г. о.?“; 2/ „Допусната техническа грешка в наименованието на длъжността в заповедта за уволнение, обуславя ли незаконосъобразност на издадената заповед на формално основание? - по така поставения материалноправен въпрос твърди противоречие на въззивното решение със съдебна практика, обективирана в решение № 149/13.06.2012г. на ВКС по гр.д. № 475/2011г., IV г.о. и Решение № 751 от 15.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1195/2010 г., IV г. о., ГК.; 3/ „Относимо ли е към законосъобразността на уволнението уведомлението до работника за прекратяване на трудовия договор, имащо характер на предизвестие? Твърди противоречие по така поставения въпрос с правното разрешение, дадено в Решение № 9 от 11.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1793/2020 г., IV г. о., ГК, в което е прието, че когато трудовия договор се прекратява чрез отправяне на предизвестие, правнорелевантният момент, към който следва да се извърши контрола на съда относно законосъобразността на изявлението за прекратяване на трудовото правоотношение, е датата на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение, като основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е това записано в предизвестието, а не това, записано в издадената в последствие заповед за прекратяването му, която има само декларативен характер. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа и наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради липса на съдебна практика по следния въпрос - четвърти в изложението: „Допусната техническа грешка в заповедта за уволнение по реда на чл. 328, ал.2, т.2, предложение второ, в частта, в която са посочени сведения за подбора, влияе ли на законосъобразността на издадената заповед? Ответната страна по жалбата Веселин Д. Я., в писмен отговор, подаден чрез адв. Б. П. отт АК Пловдив, изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното: Предявени са искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. Ищецът е поддържал, че е работил при ответника на длъжността техник-механик; че с процесната заповед е прекратено трудовото му правоотношение поради съкращаване на щата; че видно от мотивите на заповедта, прекратяването на трудовоправната връзка се дължи на взето решение за съкращаване на щатна бройка за длъжността „склададжия“; че никога не е заемал длъжността „склададжия“, както и, че няма реално съкращаване на щата. Заявил е искане заповедта да бъде отменена и да бъде възстановен на заеманата до уволнението длъжност техник-механик. Ответното дружество е оспорило исковете. Поддържало е, че ищецът е работил на длъжност техник-механик; че в резултат на надлежно взето решение е извършено реално съкращаване на общо пет щатни длъжности, една от които е за длъжността техник-механик, като от общо 30 щатни бройки са останали двадесет и девет; че е извършен подбор и ищецът е получил най-ниска оценка според комисията по подбора; че заедно със заповедта е получил и уведомление за прекратяване на трудовото му правоотношение поради съкращаване на длъжността и решението на комисията по подбора; че действително в мотивите на заповедта е допусната техническа грешка, но предвид ясния текст в уведомлението, ищецът е бил напълно наясно за основанието, на което се прекратява трудовото правоотношение и е бил в състояние да организира защитата си. И двете инстанции по същество на спора са приели за безспорно установено, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника, последно на длъжност „техник механик“ от 28.12.2009г.; че със Заповед № 26/18.10.2023 г. на Прокуристите на ответното дружество, са били съкратени по една щатна бройка от длъжностите „склададжия“, „Инспектор качество ПР. процеси“, „техник механик КЛ. техника“, „заварчик“ и „техник механик“, като спрямо последната - от съществуващите преди 30 щатни бройка са останали 29 щатни бройки - като след извършен подбор измежду лицата, заемащи тази длъжност, Комисията, извършила подбора на 24.10.2023г., е предложила да бъде прекратен трудовият договор именно на ищеца. С процесната заповед, връчена на ищеца на 25.10.2023 г., считано от 26.10.2023 г., трудовото правоотношение с последния е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, предложение второ от КТ – поради съкращаване в щата, във връзка с взето решение на Управителя за съкращаване на една щатна бройка от щата на длъжността „склададжия“ от щатното разписание на дружеството след извършен подбор. При тези факти въззивният съд е обосновал извод, че след като в процесната Заповед № 19/25.10.2023г. за работника са посочени две длъжности „техник механик“ и „склададжия“, то не става ясно на коя от двете е работил ищецът и по коя длъжност е прекратено трудовото му правоотношение; че актът за прекратяване на трудовото правоотношение не е коригиран от работодателя, поради някаква фактическа грешка, както и, че ако има такава грешка, то същата не е коригирана по това трудово правоотношение и не е допустимо всеки да си тълкува тази заповед както смята за необходимо по отношение на въпроса - на каква длъжност е работил работника и по отношение на коя от тези две длъжности, той е съкратен по чл.328 ал.1 т.2 от КТ. С оглед на това е приел за неоснователно възражението на работодателя, че дори и да не е изпълнил задължението си да уточни основанието, то работникът го е узнал към момента на връчване на заповедта, тоест интересите му са защитени и допуснатата техническа грешка не е част от задължителното съдържание на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. С оглед изложените съображения, въззивният състав е формирал извод, че в случая извършеното уволнение е незаконосъобразно, поради което предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ се явяват основателни. При тези мотиви на въззивната инстанция се обосновава извод, че са налице основания за допускане на касационното обжалване. Съображенията за това са следните: Първият въпрос по изложението обуславя решаващите изводи на съда и поради това съставлява общо основание за достъп до касация. Не е налице обаче поддържаното допълнително основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – посочените от касатора съдебни актове са неотносими, тъй като са постановени при различна фактическа обстановка и дават правно разрешение на въпроси, които са различни и не се припокриват с повдигнатия в изложението. Поставените от касатора в изложението втори и четвърти въпрос обобщено се свеждат до въпроса „Допусната техническа грешка в заповедта за уволнение по реда на чл. 328, ал.2, т.2, предложение второ, в частта, в която са посочени сведения за подбора, обуславя ли незаконосъобразност на издадената заповед на формално основание? Въпросът е обуславящ решаващите изводи на съда, но не се установяват поддържаните допълнителни основания. Актовете, на които се позовава касаторът са неотносими към конкретния казус и не могат да обосноват извод за противоречие по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Не е налице и поддържаното основание по чл.280 ал.1т.3 ГПК. Поставеният в изложението въпрос №3 - „Относимо ли е към законосъобразността на уволнението уведомлението до работника за прекратяване на трудовия договор, имащо характер на предизвестие? “ е обуславящ решаващите изводи на съда и съставлява общо основание за достъп до касация. Същият е разрешен от въззивния съд в противоречие с разрешенията, дадени с посоченото от касатора Решение № 9 от 11.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1793/2020 г., IV г. о.. Предвид това касационното обжалване следва да се допусне във връзка с този въпрос. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 100лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,