Определение № 598 от 26.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 668/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от А. С. К. против решение № 2747/10.12.2019г. по в.гр.д. № 1880/2019г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение от 22.01.2019г. по гр.д. № 1449/2018, СГС, ГО, 14с-в е постановено друго за отхвърляне на иска на касаторката срещу ЗК„Лев Инс” АД за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 15 000 лв. до сумата от 24 000 лв., в резултат от настъпило на 07.10.2017г. ПТП и в частта за разноските. Касаторката поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1. и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът ЗК „Лев Инс” АД e подал писмен отговор на касационната жалба, в който оспорва основателността й. Претендира разноски за касационната инстанция. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните не спорят, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента, както и наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Спорен пред въззивната инстанция е бил въпросът за размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото ПТП. Съобразно СМЕ решаващият състав е установил уврежданията на касаторката, предприетото лечение, възстановителния период, прогнозата за в бъдеще, кредитирал е и показанията на съпруга на пострадалото лице. Въз основа на това САС е счел, че относно размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобразят: характерът и тежестта на увреждането на А. К., която на 54 години е получила телесни увреждания – фрактура на 7 и 8 ребро в ляво, без данни за пневмо и хемоторакс; вида и продължителността на проведеното лечение – домашно амбулаторно с прием на болкоуспокояващи; продължителността на лечебния и възстановителен период – общо за около 2 месеца; интензитетът на търпените болки и страдания – в първите 10-15 дни по-силно изразени; временната нетрудоспособност за около 34 дни; прогнозата за бъдещи проявления на болка и дискомфорт на мястото на счупването при промени във времето. В заключение при съобразяване и на икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите, а като ориентир съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, индиция за икономическите условия, въззивният съд е опредил обезщетение в размер на 15 000 лв. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката формулира правен въпрос относно критериите, въз основа на които следва да се определи обезщетението за неимуществени вреди причинени от непозволено увреждане, за да съответства то на установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. Въведено е допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968г. При условията на евентуалност се сочи и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС съобрази, че в задължителната за съдилищата практика, обективирана в ППВС №4/68г., ППВС № 2 от 1984г., ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г. е прието, че понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи размерът, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените в резултат от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на болките, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Именно икономическата конюнктура е в основата на нарастване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Неоснователни са доводите на касаторката, че в конкретния случай присъденото обезщетение не съответства горепосочените критерии, поради което въззивното решение е постановено в отклонение от задължителната практика на ВКС. САС в съответствие с така посочената задължителна практика е направил своята преценка за проявлението на различните релевантни обстоятелства, като отчитането им не е формално, а поотделно е разгледал всяко едно от тях и е съобразил комплексното им отражение върху физическото и психическото здраве, емоционален и социален живот на касаторката. В тази връзка доказателствата по делото са обсъдени и САС е взел предвид: начина на получаване на увреждането, вида на травматичното увреждане, продължителността на лечението, възрастта на пострадалото лице, перспективите за възстановяването му. Несъгласието на касаторката с фактическите изводи въз основа на така обсъдените доказателства представлява оплакване за необоснованост на въззивното решение и същото не може да бъде проверявано от настоящата инстанция в производството по чл.288 ГПК. Следва да се отбележи, че горепосочените критерии имат различни проявления във всеки конкретен случай, което не позволява механично съпоставяне на размерите на присъдени от различни съдебни състави обезщетения за неимуществени вреди при телесни увреждания. Така и в приложените от касаторката съдебни решения на първоинстанционен и въззивен съд решаващите изводи относно справедливото обезщетение по чл.52 ЗЗД са направени след отчитане на претърпените уврежания – техния характер и тежест, като в посочения случай пострадалият е получил множество травми, а не само счупване на ребро. След като по правния въпрос е налице задължителна практика на ВКС, която не се нуждае от осъвременяване поради изменение на нормативната уредба или на обществените условия в страната, то не е осъществено допълнителното условие по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за достъп до касация. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. В полза на ЗК„Лев Инс” АД се дължат сторените от дружеството разноски за настоящата инстанция в размер на 100 лв., възнаграждение за юрисконсулт, на осн. чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд