Определение № 126 от 29.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 869/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу решение № 92/19.04.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 157/2012 г. на Ловешкия окръжен съд. С него, като е потвърдено решение № 50/14.02.2012 г. по гр. дело № 2192/2011 г. на Ловешкия районен съд, са уважени предявените от С. М. Ч. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищеца, извършено със заповед № 21/05.10.2011 г. на изпълнителния директор на дружеството-касатор, ищецът е възстановен на предишната работа – „инкасатор дългови плащания” при дружеството-касатор и последното е осъдено да му заплати сумата 2 858.16 лв., представляващо обезщетение за оставането му без работа поради уволнението през периода 06.10.2011 г. – 31.01.2012 г.; в тежест на жалбоподателя са възложени разноските и държавна такса по делото. Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Ответникът по касационната жалба – ищецът С. М. Ч., в отговора си излага становище и съображения за неоснователност на жалбата. За да уважи предявените по делото искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд, след обсъждане и преценка на доказателствата по делото е приел следното: Ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното дружество-касатор на процесната длъжност „инкасатор дългови плащания” до уволнението му, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ – поради съкращаване на щата, с връчването на 05.10.2011 г. на процесната заповед № 21/05.10.2011 г. Въз основа на писмо изх. № Ф-82-054/04.04.2012 г. на Федерация „Строителство, индустрия и водоснабдяване” – „Подкрепа”, [населено място], окръжният съд е приел за установено, че при дружеството-работодател има изградена фирмена синдикална организация „Подкрепа”, състояща се от шест обособени синдикални секции, всяка от които има свое синдикално ръководство – председател и секретар, като ищецът е бил вписан като председател на една от тези синдикални секции „Подкрепа” – при район Л. на дружеството и е бил такъв до 03.08.2011 г., т.е. в рамките на шест месеца преди уволнението. С оглед на това, въззивният съд е приел, че ищецът се ползва от предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3 от КТ, както и че същата не е преодоляна успешно от страна на дружеството-работодател, тъй като уволнението на ищеца е извършено без да е поискано предварителното съгласие на компетентния синдикален орган. В тази връзка окръжният съд е намерил за неоснователно възражението на касатора, че разпоредбата на чл. 333, ал. 3 от КТ касае само ръководството на синдикалната организация към предприятието, а не ръководствата на синдикалните секции в рамките на тази синдикална организация, като съдът се е мотивирал с това, че подобно разграничение в § 1, т. 6 от ДР на КТ липсва. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на касатора, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е изведен следният материалноправен въпрос: ползват ли се от предварителната закрила по чл. 333, ал. 3 от КТ председателите и секретарите на вътрешните секции на създадена в предприятието синдикална организация или тази закрила обхваща само председателя и секретаря на синдикалната организация в предприятието. К. сочи допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. В тази връзка поддържа, че изведеният материалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 1365/20.11.2007 г. по гр. дело № 2525/2004 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 526/23.03.2004 г. по гр. дело № 1902/2002 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, които са постановени по реда на отменения ГПК от 1952 г. Предвид изложените мотиви към обжалваното решение, изведеният от касатора материалноправен въпроса е обуславящ правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение и е от решаващо значение за изхода на правния спор по делото, поради което той представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Налице е и наведеното от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, тъй като изведеният от него материалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочените, решение № 1365/20.11.2007 г. по гр. дело № 2525/2004 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 526/23.03.2004 г. по гр. дело № 1902/2002 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, които са постановени по реда на отменения ГПК от 1952 г. В тях е прието, че съгласно § 1, т. 6 от ДР на КТ синдикалното ръководство се състои само от председателя и секретаря на съответната синдикална организация, от което следва, че кръгът на ползващите се от закрилата по чл. 333, ал. 3 от КТ ръководни дейци в съответната синдикална организация, независимо от нейната големина, усложнена структура и териториално разположение, е сведен императивно само до председателя и секретаря на същата, т.е. само до двама конкретни за всяка организация работника/служителя. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, по следния материалноправен въпрос: ползват ли се от предварителната закрила по чл. 333, ал. 3 от КТ председателите и секретарите на вътрешните секции на създадена в предприятието синдикална организация или тази закрила обхваща само председателя и секретаря на синдикалната организация в предприятието. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 107.17 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение