Определение № 631 от 15.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 138/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ЗД „Бул инс“ АД срещу определение №2784 от 07.11.2023 г. по ч.т.д.№2772/2023 г. на САС. С обжалваното определение е оставена без уважение частна жалба на ЗД „Бул инс“ АД срещу разпореждане №19290 от 11.09.2023 г. по гр.д.№12486/2022 г. на СГС, с което е върната въззивна жалба на ЗД „Бул инс“ АД срещу постановеното по делото решение. В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на въззивното определение, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС: Подлежи ли на връщане въззивна жалба, чийто нередовности са отстранени след изтичане на дадения от съда срок за това, но преди постановяване на разпореждането на съда за връщане на жалбата. Ответниците по частната касационна жалба – Е. С. Х. и Т. К. Д. заявяват становище за неоснователността й. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е посочил, че в упражнение на правомощията си за проверка на редовността на въззивната жалба първоинстанционният съд е постановил разпореждане, на основание чл.261, т.4, вр. чл.262, ал.1 от ГПК, с адресат жалбоподателят –ответник да отстрани в едноседмичен срок допусната нередовност на въззивната жалба, като е указал, че нередовността се изразява и неприлагане на документ за внесената държавна такса. Установил е, че предвид приетото неотстраняване на допуснатата нередовност в срок, който към 24.07.2023 г., съответно 11.09.2023 г., безспорно е изтекъл /изтекъл е на 13.07.2023 г. съгласно чл.60, ал.4 от ГПК/, администриращият съд е върнал въззивната жалба. Изразил е становище, че връщането на въззивната жалба е последица от процесуално бездействие в резултат от неизпълнението на процесуално задължение на страната - процесуална тежест поради пропуска да се отстрани в предоставения срок констатираната от съда нередовност, като при непредставяне в срок пред съда, чийто акт се обжалва, на вносния документ, удостоверяващ внасянето от жалбоподателя на държавна такса по въззивната жалба, при дадено указание за представянето му, жалбата подлежи на връщане независимо кога е внесена държавната такса /чл.262, ал.2, т.2 от ГПК/. Изложил е съображения, че съгласно закона /чл.261, т.4 от ГПК/, нередовността на жалбата, както е констатирана и от СГС в обжалваното разпореждане, е неприлагането на документ за държавна такса, какъвто безспорно не е приложен от жалбоподателя в предоставения от съда срок. Счел е, че отговор на поставения от частния жалбоподател процесуален въпрос е даден в чл.64, ал.1 от ГПК, който гласи, че процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда, поради което няма решаващо значение за редовността на въззивната жалба кога е постановено разпореждането за връщането й. Намерил е, че доколкото приложението на чл.64, ал.1 от ГПК не е поставено в зависимост от момента на произнасянето на администриращия съд по въпроса отстранена ли е констатираната нередовност на въззивната жалба, няма легална основа да се приеме, че в разглеждания случай нередовностите на въззивната жалба на „ЗД Бул инс“ АД, непредставил в указания му срок документ за внесена такса, са били отстранени към момента на връщането й /в този смисъл и практика на ВКС, според която отстраняването на нередовност след срока не преодолява настъпилите последици на процесуалното бездействие - решения по чл.290 от ГПК №674 от 14.02.2011 г. по гр.д.№1814/2009 г., ГК, І ГО на ВКС и №50265 от 10.01.2023 г. по гр.д.№3517/2021 г., ГК, ІV ГО на ВКС, както и определения по чл.274, ал.3 от ГПК №349 от 05.10.2017 г. по ч.гр.д.№2856/2017 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС и №62 от 18.03.2019 г. по ч.гр.д.№4830/2018г., ГК, ІІ ГО на ВКС/. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. Макар и формулираният в изложението правен въпрос да е обусловил решаващата воля на съда, в случая не е налице поддържаното селективно основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Даденият от въззивния съд отговор на правния въпрос е изцяло в съответствие с практиката на ВКС /подробно цитирана в обжалваното определение/, която настоящият състав напълно споделя, като съдията докладчик изоставя, като погрешно, възприетото в постановени с негово участие определения становище /вкл. в цитираното от частния касатор определение №326 от 19.08.2020 г. по ч.т.д.№1140/2020 г. на ВКС, ТК, Второ отделение/, според което неспазването на определения от съда срок за внасяне на дължимата държавна такса по жалба не е основание за връщането й, след като констатираните нередовности са отстранени преди постановяване на разпореждане по чл.262, ал.2, т.2 от ГПК. С оглед изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,