Определение № 2830 от 10.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1117/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Елбетица М“ ЕАД, чрез процесуален представител, против решение № 125 от 06.03.2025г. по в.т.д. № 35/2025 г. на Апелативен съд – София в частта, с която след частична отмяна на Решение № 1484 от 30.10.2024г. по т.д. № 2011/2023г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният от настоящия касатор срещу „ЛК Консултинг“ ЕООД иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД за заплащане на разликата над 5 008,46лв. до присъдените от първата инстанция 30 061,76лв., представляваща дължима сума за получени плащания по развален договор, сключен между страните на 08.03.2017 г. В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е очевидно неправилно, с оглед на което се претендира наличието на самостоятелното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Касаторът моли атакуваният въззивен съдебен акт в обжалваната част да бъде отменен и като последица от това да бъде уважен предявеният иск до пълния му заявен размер, както и да му се присъдят направените разноски за всички инстанции. Соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е обосновано с решение № 50216 от 28.10.2022 г. по гр. д. № 573 от 2022 г. на ВКС, IV г. о., в което според касатора е бил разгледан почти идентичен казус, както и с решение № 194 от 28.11.2023 г. по гр. д. № 877 от 2023 г. на ВКС, III г. о., препращащо в мотивите си към решение № 158 от 03. 11.2023г. по гр. д. № 4138 от 2022г. на ВКС, III г.о. и решение № 60219 от 14. 12.2021г. по гр.д. № 3995/2020г. на ВКС, III г. о. Касационният жалбоподател застъпва тезата, че в случая е налице противоречие между твърденията на страните (предмет на договора е разрешение за ползване) и очертания от съда предмет на доказване (разрешение за строеж), като такава очевидна неправилност е била констатирана в посочената от него практика на ВКС. Ответникът – „ЛК Консултинг“ ЕООД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В условията на евентуалност са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на направените разноски. Третото лице-помагач – „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, не представя отговор в законоустановения срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Производството пред първата инстанция е било образувано по предявени от „Елбетица М“ ЕАД срещу „ЛК Консултинг“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на главница в размер на 30 061,76 лв. и 9 669, 24 лв. мораторна лихва за периода от 29.01.2021 г. до датата на завеждане на исковата молба. С постановеното по спора решение ответникът е осъден да заплати на ищеца по предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД сумата от 30 061,76 лв., представляваща дължима сума за получени плащания по договор, сключен между страните на 08.03.2017г., поради разваляне на същия, а искът по чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на 9 669,24лв., представляваща обезщетение за забава върху присъдената главница за периода от 29.01.2021г. до датата на предявяване на исковата молба, е отхвърлен като неоснователен. Сезиран с жалба на ответника срещу осъдителната част на решението, за да достигне до обжалвания резултат след собствен задълбочен анализ на събрания по делото доказателствен материал, от правна страна въззивният съд е очертал като спорен въпросът за последиците от преустановяване на договорната връзка и съответно дължи ли ответникът да върне цялата получена от него сума. В тази връзка е намерено, че от текста на Анекса от 29.01.2021г. ясно е установена волята на страните да прекратят взаимоотношенията си по договора от 08.03.2017 г. по взаимно съгласие и с последици занапред; Не можело да има никакво съмнение относно волята на страните, доколкото те дори не са употребили думата „развалям“, а „прекратявам“, като изрично е посочено, че това прекратяване е занапред, т.е., действието на договора, съответно нуждата от изпълнение на насрещните задължения на страните отпада за в бъдеще, като не се заличават последиците на извършеното по договора до момента; Разваляне с обратна сила не би могло да има при договора за строителен надзор, доколкото изпълнението му е продължително, в хода на целия процес на строителството, и със съдържанието по чл. 168 ЗУТ, а според чл. 88, ал. 1 ЗЗД при договорите с продължително изпълнение развалянето няма обратно действие. Това, според решаващия въззивен състав, обосновава въпроса - дали е налице пълно неизпълнение на задълженията на ответника „ЛК Консултинг“ ЕООД по договора и анекса към него, вследствие на което неизпълнение той да следва да върне всичко, което е получил по договора. Анализирайки волята на страните при прекратяване на договора, съдът е приел, че от визираната като неизпълнена работа и посоченият срок за нейното изпълнение става ясно, че неизпълнението касае само работата, възложена с Анекса от 09.02.2018 г., с който допълнително към уговореното в основния договор е възложено внасяне на инвестиционния проект в район „Красно село“, Столична община, съгласуването му в общината и защитата му до издаване акт за допълване на разрешението за строеж, с оглед на което приетата под № 3 констатация в края на Анекса за прекратяване на договора, че надзорникът се намира в пълно и безусловно неизпълнение на договора за упражняване на строителен надзор и анекса към него, всъщност не касае целия договор и всички задължения по него, доколкото не съответства на конкретните посочени като неизпълнени задължения. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства е прието за установено, че ответникът е изпълнявал задълженията, поети с основния договор, до неговото прекратяване. От представените актове по строителството, вкл. до Акт обр. 15, всички те съставени преди 29.01.2021г., е прието за установено, че ответникът - консултант по строителен надзор, е участвал при тяхното изготвяне и ги е подписвал, поради което е налице осъществяване на основните задължения по упражняване на строителен надзор. Установено, според съда, е изпълнение на поетите с основния договор задължения до момента на подписване на Анекса от 29.01.2021 г., поради което и основанието, на което са платени 90 % от цената по договора - общо 25 053,30 лв. с ДДС, не е отпаднало с прекратяването на договора. С тези съображения решаващият въззивен съд е приел, че искът по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е основателен само за сумата от 5008,46 лв., съответно е отхвърлил същия за разликата до 30 061,76 лв. За да се произнесе по реда на чл. 288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение съобрази следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 283 ГПК, атакуваният съдебен акт подлежи на касационен контрол, но в случая не се установява приложното поле на касационното обжалване в посочената от касатора хипотеза на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Трайно в практиката на ВКС, включително и в посочените от касатора решения, се застъпва становището, че очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, ако въззивният съд е приложил отменен закон, ако е приложил закона в противоречие с неговия смисъл или е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и от нарушаване на правилата на формалната логика, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само по реда на чл.290, ал.2 ГПК в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. В случая очевидната неправилност е аргументирана от касатора с допусната от въззивния съд грешка на страница 4 и 7 в мотивите на решението, в което на две места, вместо „разрешение за ползване“, неправилно е отразено „разрешение за строеж“. Соченият порок не представлява грубо нарушение на правилата на формалната логика или видимо тежко нарушение на материалния или процесуалния закон, а допусната от състава на САС техническа грешка, която по никакъв начин не се отразява на правилността на формираните от него мотиви. Решаващи за приетата частична неоснователност на иска са констатациите на съда, че „страните са уговорили едно авансово плащане от 30 % - при сключване на договора, две междинни плащания, всяко по 30 % при завършване на съответен етап от строителството и едно финално плащане от 10 % при въвеждане на сградата в експлоатация“. На тази база съдът е преценил дали получените от ответника плащания в размер на 90 % от общата договорена цена подлежат на връщане на твърдяното от ищеца основание. Тоест, налице е допусната от съда грешка, която категорично не може да се приравни на квалифицирания порок по чл.280, ал.2,предл.3 ГПК. Решенията, на които касаторът се позовава, не са в подкрепа на извода му за наличие на очевидна неправилност на обжалваното решение. С оглед изхода от спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски за настоящото производство в размер на 3 000лв. с ДДС, представляващи адв. възнаграждение, за договорянето и заплащането на което са представени Договор за правна помощ от 15.09.2025г. и фактура от същата дата. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК