Определение № 814 от 12.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 1341/2024 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Ероглу“ ЕООД срещу въззивно решение на Пловдивски апелативен съд. Ищецът „Ерфорест“ ООД оспорва жалбата. По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. По жалба на ищеца въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е уважил предявените искове по чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неплатената цена, заедно с лихви за забава, по сключен между страните договор за продажба по 7 бр. фактури. За да постанови решението си, въззивният съд, наред с останалите мотиви, е изложил и съображенията, че от името на ответното дружество договорът е бил сключен от физическото лице Ф. Р., представлявал и дружеството-ищец като негов управител. Така сключеният договор бил извън представителната власт на Р. спрямо ответника, учредена му с генерално пълномощно от 23.09.2020 г. поради липсата на съгласие на ответника-упълномощител представителят да договаря с други лица, които също представлява - чл. 38, ал. 1 ЗЗД. Като е констатирал, че ответното дружество се е позовало на липсата на представителна власт по чл. 38, ал. 1 ЗЗД не в срока за отговор на исковата молба, а едва с отговора на допълнителната искова молба, въззивният съд е приел, че ответникът е изгубил възможността да предяви това възражение в процеса, с оглед на което и съобразявайки постановките по т. 2 от ТР № 5/2014 г. на ВКС-ОСГТК е приел, че сключеният без представителна власт договор е потвърден. Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се поддържа, че от съществено значение за прилагането на процесуалните норми на ГПК е въпросът: „Допустимо ли е да бъде направено възражение за наличие на висяща недействителност на сделки от мнимо представлявания търговец по търговски спор, ако са налице данни за наличие на реално сключени такива сделки едва с депозирането на допълнителна искова молба по реда на чл. 372, ал. 2, изр. 1 от ГПК?“. В изложението по чл. 280 ГПК с подробни аргументи е развита тезата, че в конкретния случай преклузия на възражението по чл. 38, ал. 1 ЗЗД не е налице, доколкото едва от направените в допълнителната искова молба нови твърдения на ищеца и от представените със същата писмени доказателства управителката на ответното дружество узнала за обстоятелства (сключени последващи сделки със стоката и осъществен износ), противоречащи на първоначално заявеното с отговора на исковата молба възражение, че процесните фактури не отразяват реално сключени и валидни сделки. Не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Според разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ изисква наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена. В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се твърди и липса на практика (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), нито се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Аргументи в тази насока не са изложени: освен посоченото в жалбата, че въпросът е от съществено значение за прилагането на процесуалните норми на ГПК, в изложението единствено са посочени накратко мотивите на двете инстанции, проследена е процедурата по размяна на книжата и са изложени аргументите в полза на поддържаната от жалбоподателя теза, които обаче не удовлетворяват по съдържанието си изискванията по т. 4 от ТР № 1/2009 г. за обосноваване на значимост на формулирания въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а изцяло представляват оспорване на правилността на изводите на въззивния съд, чиято проверка не е предмет на настоящата фаза на касационното производство. По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно направеното искане и представените списък по чл. 80 ГПК и писмени доказателства жалбоподателят следва да заплати на ищеца разноските за касационното производство в размер на 8000 лв. С тези мотиви съдът