Определение № 63 от 08.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2897/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Б. И. – К. против решение № 260880/11.02.2021 г., постановено по бр.д.№ 12294/2018 г. от І-ви въззивен брачен състав на СГС. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С решението си, в обжалваната част, съдът е приел, че упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на страните, следва да се предоставят на бащата, като е приел, че определения режим на лични контакти на детето с майката следва да са такива, каквито са определени от СРС, както и че майката следва да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 200 лева. За да достигне до тези изводи, съдът е приел, че решението е валидно, като евентуално нарушение на вътрешна заповед на Председател на СГС не води до неговата нищожност, доколкото съдебната практика относно нищожните съдебни решения е категорична относно това, кои съдебни решения са такива, като в настоящия случай съдът е приел, че не са налице основания за това. Посочено е, че майката на детето не се е явила в съдебно заседание, за да бъде изслушана, въпреки дадената четирикратно възможност за това, вкл. Осигуряване на съдебна охрана в съдебната зала, не е посочила къде пребивава, кое е нейното местожителство, къде към момента на разглеждане на делото се намира детето, като по делото се съдържат данни, че същото е извън страната. Майката е създала пречки за събиране на доказателства по допуснатата пред въззивната инстанция експертиза, като непосочвайки местоживеенето си, както и това на детето е създала пречки и за изслушване на социален доклад относно условията и възможностите на майката да отглежда и възпитава детето, като по този начин е създала пречки и за преценката на нейните възможности в тази насока. Съдът, като е съобразил всички тези обстоятелства, приемайки и че бащата е с необходимия родителски капацитет и възможности за отглеждането на детето, при липса на доказателства и реална възможност да извърши преценка за тези на майката, е предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на бащата, ответник по касационната жалба. В изложението на касационните основания се твърди, че решението е нищожно. Законът не определя с отделен текст кое съдебно решение е нищожно. По естеството си съдебното решение е едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правен спор. Съдебната практика приема, че нищожно е всяко решение, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Според тълкуване, дадено от ВКС в решение № 668 по гр.д. № 1790 по описа на първо гражданско отделение за 2009 г., съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. В конкретния случай не са сочат доводи, които да са относими към посочените основания за нищожност на съдебното решение, поради което същото не е нищожно и поставените в тази насока правни въпроси не са разрешение в противоречие с практиката на ВКС, още по-малко е налице основанието по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. Твърденията на касатора за наличие на абсолютна неразбираемост на волята на съда не отговарят на отразеното в съдебното решение, от което очевидно е видна волята на съда относно мотивите за неговите изводи от една страна, така и относно решението му по съществото на спора. Изложените правни въпроси относно служебното задължение на съда да събира доказателства при спор относно упражняването на родителските права не са разрешение при сочените противоречия с практиката на ВКС, доколкото въззивният съд е допускал и събирал доказателства, като липсата на допуснати доказателства от съда се дължат единствено и изцяло на касатора, който в изложението се твърди, че съдът не е спазил своето задължение да допуска и събира доказателства. Неотносими са въпросите, свързани с изложените фактически твърдения и твърдения за необоснованост по отношение на родителските качества на бащата на детето. При липсата на възможност да се преценят родителските качества и родителски капацитет на майката на детето, както и многобройните пречки от нейна страна да се съберат каквито и да е доказателства в тази насока, при доказателства за наличието на такива по отношение на бащата, съдът не е процедирал в противоречие с цитираната съдебна практика, предоставяйки упражняването на родителските права на бащата. Твърденията в тази насока на касатора и поставените правни въпроси с тяхната обосновка, са твърдения за наличието на необоснованост, но на това основание не следва да се приеме, че са налице основания по чл.280 ГПК за допускане до касационно обжалване, тъй като необосноваността не сред касационните основания по тази разпоредба. Същото се отнася и до твърденията за наличие на очевидна неправилност, като същата се обосновава отново с липса на мотиви, неразбираемост на волята на съда, както и с твърденията, изложени като основания за нищожност на съдебното решение, основания, които не са налице. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС