Определение № 1269 от 17.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5665/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. „Начало” с. Д. В., общ Х. срещу решение№37 от 12.03.2013г по гр.дело № 33/2013г. на Варненски апелативен съд, с което в една обжалвана от настоящия касатор част е обезсилено, а в друга обжалвана от него част е потвърдено решение №208 от 25.10.2012г по гр.д.58/2012г на Шуменски окръжен съд, постановено по обективно съединени искове с ищец П. „Начало”. При въззивния съдебния контрол е прието ,че съдът не е поизнесъл на предявеното основание първия от исковете ,който следва да бъдат разгледан съгласно чл. 49 вр чл. 45 ЗЗД, а не на основание чл. 59 ЗЗД, както погрешно ищецът е посочил квалификацията му.Потвърдено е отхвърянето на иск по чл. 49 ЗЗД за други претендирани вреди ,само в обжалваната част В приложеното към жалбата изложение се поставя процесуален въпрос ,Съдът е основал решаващите си изводи на документи, които първоинстанционният съд е изключил от доказателствата по делото на основание чл. 183 ГПК, в случая писмени договори за аренда на земеделска земя, сключени между ответниците и трети лица .Като въпрос е изведена недопустимостта от подобно позоваване ,на изключени доказателства, при решаващата дейност на съда, в противоречие с приложените реш. № 226 от 2011г по гр.д № 921/2010 ІV г.о и рещ. № 38 от 2012г по гр.д.№8/2011г ТК, практика на ВКС, формирана по чл. 290 ГПК и дала принципно разрешение на въпроса за нормите на ГПК като определящи доказателствената сила на частните писмени документи. Поставя се като въпрос и оплакването ,че съдът е разгледал само една от предпоставките за отговорност при деликт, противоправността на поведението ,основал изводите си на нейната липса, като не е обсъдил останалите предпоставки сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Ответниците [фирма] и [фирма] заявяват в отговор, че не е налице основания за допускане до касационно обжалване. По процесуалния въпрос приложените решения от практиката на ВКС са неотносими, тъй като няма връзка между казусите. Няма и ясно формулирани въпроси. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия, процесуален въпрос - за задължението на съда да основе решението си на доказателствата по делото, в конкретност - когато този съд основе решението си на писмени доказателства, изключени от първоинстанционния съд съгласно чл. 183 ГПК. Въпросът има решаващо значение, тъй като по основанието на иска с оглед предпоставките за търсената отговорност, на основание чл. 49 ЗЗД, е изтъкната нуждата от комулативност, за да бъде искът уважен. Като липсваща предпоставка, елемент на фактическия състав при деликт, въззивният съд е изтъкнал противоправността, а изводът е собствен, направен въз основа на представените от ответниците по иска 16 бр. писмени договора за аренда на земеделска земя, според които ответниците са имали основание да обработят същата за стопанската 2006-2007г, затова поведението им не е противоправно. Тези документи обаче са били изрично изключени от доказателствата по делото с определение на първоинстанционня съд по реда на чл. 183 ГПК. При това положение въззивният съд е дал разрешение по процесуален въпрос в решаваща за изхода на делото насока и в противоречие с установената практика на ВКС, от която практика е достатъчно позоваването на реш. № 226 от 2011г по гр.д № 921/2010 ІV г.о в изложението. Разрешението ,което свързва приобщаването на доказателствата по делото с решаващата дейност на съда е изразено трайно в практиката на ВКС ,то е предпоставило и се съдържа в отговора на правния въпрос по цитираното решение включително .Ето защо Върховен касационен съд не приема довода на ответниците, че е цитирана неотносима практика по чл. 290 ГПК, поради което доводът за основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК следва да бъде отхвърлен. Основателни са възраженията на ответниците, свързани с формулирането на правен въпрос и обосновката на основание за допускане до касационно обжалване по оплакването на касатора, че въззивният съд е изчепал съображенията за отхвърляне на иска само с липсата на противоправност. Оплакването на касатора в тази връзка е касационно, касае обосновката на съда и не е довело до формулиране на правен въпрос ,липсват и доводи за някое от основанията по чл. 280 ал.1 ГПК Решението следва да се допусне до касационно обжалване само в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на иска по чл. 49 ЗЗД и в частта за разноските.В частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и поставовено връщане на делото в този съд, макар да обжалва, касаторът не е изтъкнал нито оплаквания, нито в изложение е поставил правни въпроси. Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.