Определение № 3819 от 13.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3697/2025 г.

Постъпила е молба вх. №11777/05.06.2026г. от В. С. Г., срещу определение №2859/01.06.2026г., с което по реда на чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на решение №613/21.07.2025г., постановено по възз. гр. д. №567/2025г. на Окръжен съд – Бургас. Въпреки, че е озаглавена молба, доколкото съдържа оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение, тя по същността си представлява частна жалба срещу същото. Върховния касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира частната жалба за недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. С действащия Граждански процесуален кодекс касационното обжалване е уредено като факултативно, а не като задължително - обусловено е от наличието на установени от закона предпоставки. Извършваната в производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК преценка на основанията по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК представлява специфична правораздавателна дейност, характерна само за касационната инстанция, която не дава разрешение на правния спор, а проверява наличието на общото и специалните основания за допустимост на касационния контрол на въззивните решения. С оглед на тази специфика не може да се приеме, че определението, с което се допуска, съответно не се допуска касационно обжалване, е преграждащо по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. То не попада и сред определенията по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, за които в чл. 274, ал. 2 ГПК е предвидена възможност за обжалване пред друг състав на ВКС. Ето защо определението, с което касационната инстанция се произнася по наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване, е окончателно. Следва да се има предвид също, че в разпоредбата на чл.288 ГПК изрично е посочено, че Върховният касационен съд се произнася по допускане на касационното обжалване с определение в закрито заседание. В Решение №4 от 16.06.2009г. на Конституционния съд по к. д. №4/2009 г., се приема, че чл.288 ГПК не противоречи и не е в конфликт с чл.119, ал.1, чл.124 и 56 от Конституцията, тъй като в този случай съдът не решава спора по същество, а само се произнася по допустимостта на жалбата, т.е. проверява дали въззивната инстанция се е съобразила с практиката на ВКС и дали въпросът е решаван противоречиво от съдилищата, от където следва изводът, че постановяването на това определение в закрито заседание не нарушава правата и законните интереси на жалбоподателката, закрепени и гарантирани от ГПК и Конституцията на Р България. Предвид изложеното, доколкото в случая процесуалният ред за защита е изчерпан, частната жалба срещу постановеното по настоящото дело определение по чл.288 ГПК е процесуално недопустима и не може да бъде разгледана по същество, а следва да бъде върната. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение