Определение № 407 от 29.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2182/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение № 362 от 13.01.2016 г. по в. гр. д. №20100/14 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № I-42-83 от 22.06.2014 г. по гр. д. №35353/2012 г. на Софийски районен съд, 42 с-в, с което е бил отхвърлен предявеният от Ц. Л. Х. и Б. Г. Х. срещу А. К. Д. иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици на ¾ ид.части от апартамент в [населено място] на основание изтекла придобивна давност през периода 01.05.2001 г. – 01.05.2006 г. По делото е установено, че процесният апартамент е бил собственост на съпрузите Г. Т. М. и Н. М. Н.. С нотариален акт от 1986 г. двамата са прехвърлили този апартамент на А. Б. Д. срещу задължение за издръжка и гледане. С нотариален акт от 06.06.1994 г. А. Д. и К. Д. са продали апартамента на дъщеря си А. Д. – ответник в производството по настоящото дело. С нотариален акт от 26.03.2001 г. първоначалната собственичка Г. Т. М. е дарила на ищеца Ц. Л. Х. ¾ ид.части от процесния апартамент. Към този момент дарителката не е била собственик на апартамента, но владението върху него е установено от приобретателя Ц. Х. и съпругата му Б. Х.. С влязло на 17.10.2013г. решение по гр. д. № 41368/2008 г. на Софийски районен съд е бил уважен иск по чл.108 ЗС на А. К. Д. срещу Л. А. Х. /баща на ищеца по настоящото дело Ц. Х./ за установяване на собствеността и предаване владението върху същия апартамент. В мотивите на окончателното решение по гр.д. № 1690/2013 г. на ВКС, ІІ ГО, е изложено съображението, че дарението от 2001 г., извършено от Г. М. в полза на Ц. Х., няма вещен прехвърлителен ефект. Исковата молба по предявения от дарителката Г. М. срещу А. Д. иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора за издръжка и гледане от 1994 г. е вписана на 30.06.1994 г., след вписване на нотариалния акт, с който А. Д. е прехвърлила собствеността на А. Д., затова по правилото на чл.88, ал.2 ЗС развалянето е непротивопоставимо на А. Д.. Установено е също, че през периода 2003 г. – 2010 г. между А. Д. и Ц. Х. са водени дела по чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожност на дарението от 2001г. и по чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетения за лишаване от ползването на имота. За да отхвърли предявения установителен иск въззивният съд е разгледал признаците на владението, установени в чл.68 ЗС, в правната теория и в съдебната практика; посочил е в кои случаи се прекъсва придобивната давност, съгласно чл.84 ЗС, вр. чл.116 ЗЗД и е приел, че едно от тези действия е предявяването на иск за собственост на имота, с който владението се смущава. Приел е, че в настоящия случай А. Д. е водила срещу Ц. Х. и Б. Х. няколко дела, с които е оспорила наличието на основание ответниците да се намират в собствения и имот. Стигнал е до извод, че е било налице „противопоставяне от нейна страна за продължителен период от време на поведението на владеещия несобственик по отношение на владения имот, поради което „фактическата власт не е осъществявана спокойно /несмущавано, необезпокоявано/”. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Ц. Л. Х. и Б. Г. Х.. Жалбоподателите считат за неправилен извода на въззивния съд, че упражняваното от тях владение не е било спокойно. Излагат довод, че правните действия на собственика, насочени срещу владелеца, имат значение за прекъсването на придобивната давност, а не за смущаване на владението му. Считат, че придобивната им давност не е прекъсната с предявяването срещу тях на искове за нищожност на придобивното им основание и за обезщетение за лишаване от ползване, както и с иск за собственост, но предявен срещу трето лице. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос: представляват ли действия, „смущаващи владението”, правните действия на собственика, предприети срещу владелеца – предявени искове за нищожност на придобивната сделка на владелеца; иск за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване и т.н., или те имат значение за прекъсване на давността. Ответникът в производството А. К. Д. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна. С водените от нея дела тя е прекъснала придобивната давност, както правилно е приел въззивният съд. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Поставеният правен въпрос в по-общ вид е за правното значение на предявените искове от собственика срещу владелеца на един недвижим имот. Този въпрос е обуславящ за изхода на спора по делото и по него въззивният съд се е произнесъл. Въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като, с оглед спецификата на настоящото дело, налага даването на разрешение и на въпроса дали придобивната давност може да бъде прекъсната с иск на собственика, насочен срещу лицето, чрез което се упражнява владението на имота, т.е. срещу държателя. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение