Определение № 3187 от 13.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2314/2026 г.

Производството е образувано по частна жалба вх.№ 15518/26.05.2026 г. на С. С. С., [населено място], срещу разпореждане №1841/30.03.2026 г. по ч. гр.д. №2038/2025 г. на Софийския апелативен съд, с което е върната частната му касационна жалба срещу определение №2129 от 18.08.2025 г. по ч. гр.д. №2038/2025 г. на Софийския апелативен съд поради неостраняване на допуснатите нередовностите – приподисване от адвокат и посочване основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. С определение №2129 от 18.08.2025 г. по ч. гр.д. №2038/2025 г. на Софийския апелативен съд е потвърдено определение на Софийския градски съд, с което е отхвърлено искането на С. С. С. за освобождаване от държавна такса по подадената от него частна жалба срещу определение за оставяне без разглеждане на жалбата му срещу насочване на принудително изпълнение срещу несеквестируем имот по изпълнително дело. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Неправилно е направен извод в обжалваното разпореждане, че с влязло в сила определение №297/30.01.26 г., потвърдено с определение №956/26.02.26 г. на ВКС, е оставено без уважение искането на жалбпоподателя за предоставяне на правна помощ за отстраняване на нередовностите на частната касационна жалба. С посочено определение е оставено без уважение искането на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ за попълване на декларация по чл.83, ал.2 ГПК. Разпореждането трябва да се остави в сила по други съображения. С. С. С. е подал жалба против действие на съдебния изпълнител, с правно основание чл. 435, ал. 2 ГПК. Тя е оставена без разглеждане от Софийския градски съд, който е отхвърлил искането му за освобождаване от държавна такса по подадената от него частна жалба срещу преграждащото определение. Производството по чл. 435, ал. 2 ГПК приключва в една инстанция, като съдебното решение е окончателно – чл. 437, ал. 4 ГПК. На обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд подлежат само актове, постановени в производството по чл. 435, ал. 2 ГПК, попадащи в хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК, между които е и това за отказ от освобождаване от държавна такса. От своя страна определенията на апелативния съд са окончателни, съгласно разпореденото в чл. 274, ал. 4 ГПК. Неправилното указание на апелативния съд до С. С. С., че актът му подлежи на обжалване, както и последващото администриране на различни молби и частни жалби, не обвързват настоящия състав. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.