Определение № 3273 от 24.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2925/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от ответника С. П. Д., чрез адвокат Д. А., срещу решение № 85 от 25.03.2024 г. по в.гр.д.№ 480/2023 г. на Окръжен съд-Добрич в частта, с която след частична отмяна на решение № 359 от 11.05.2023 г. по гр.д.№ 2901/2022 г. на Районен съд-Добрич, ответникът С. П. Д. е осъден, на основание чл. 109 ЗС, да преустанови действията си, с които ограничава достъпа на М. А. Т., В. В. М. и А. В. К., наследници на починалия в хода на производството В. К. Т., до собствения им гараж, находящ се в блок *,[жк], [населено място], с идентификатор *по КККР, които действия се изразяват в паркиране на автомобил перпендикулярно на сградата с идентификатор *, в участъка пред гаражи с идентификатори *и *, ограничен от ширината на гаражните врати от изток и запад, с дължина от 6.70 м. в южната част и 5.10 м. в северната част и оцветен в сив цвят на приложение № 17 към заключението на съдебнотехническата експертиза вещото лице арх.А. Е., намиращ се източно от вход * на блок ***в ж.к. Д. в [населено място]. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Депозиран е отговор на касационната жалба от ответниците М. А. Т., В. В. М. и А. В. К., чрез адвокат Ю. О., с който се излагат съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установено, че наследодателят на ищците В. К. Т. е собственик на самостоятелен обект на собственост – гараж с идентификатор *по КККР на [населено място], с площ от 19, 37 кв.м., находящ се във вх. * от жилищен блок № *, построен върху общинска земя с отстъпено право на строеж на ЖСК „Н. І“, [жк], нанесен като сграда с идентификатор *по КККР,, ведно с прилежащи 0.00643% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху общинска земя със застроена площ 538.73 кв.м., равняващи се на 3.46 кв.м.

Ответникът е собственик на гараж с идентификатор *, в който предоставя услуги, свързани с ремонт на битова техника, във връзка с която дейност ползва още два гаража – гараж с идентификатор *, както и гараж с идентификатор ***.

Всеки от самостоятелните обекти попада в блок 40 в [жк], в който всяка от страните притежава и жилище.

От заключението на съдебнотехническата експертиза е установено, че предвиденият начин за достъп с лек автомобил до гаража на ищците с идентификатор *е двустранен: от север, източно от секция А (през участък 1) и от юг - южно от секция Г, южно и източно от секция В (през участък 3). Поради неизпълнение на проектната вертикална планировка и изграждането на подпорна стеничка в края на секция А, с цел преодоляване на денивелация, фактически осъществяваният и единствено възможен начин за достъп с лек автомобил до гаража на ищците е от юг, покрай секции Г и В. На практика достъпът с лек автомобил до гаража на ищците от север е невъзможен, а достъпът от юг е възможен, но затруднен от изградения бордюр, който е разрушен до половината от дължината му, за да може да премине автомобил. Понастоящем, след частичното разрушаване на бордюра от Община - Добрич, преминаването на автомобил е възможно. Според вещото лице, пред гараж с идентификатор № *, ползван от ответника като склад, има площ за маневриране от 6.70 м. Паркирането на автомобил пред този гараж, както и пред съседния гараж с идентификатор № *, не би пречило на преминаването към гаражите във вход *само ако се извършва успоредно на фасадата на жилищната сграда и непосредствено до нея, като при успоредно паркиране гаражните врати не могат да се отварят. Напречното паркиране пред тези два гаража (което конкретно се иска да бъде преустановено) винаги препятства възможността за преминаване до гаражите във вход *. При огледа на място в присъствието на страните вещото лице е установило, че освен собствения си гараж № *(в син цвят на приложение 17), в който според свидетелските показания по делото ответникът извършва дейност по ремонт на битова техника, същият ползва още оцветените в зелен цвят гаражи *, *и *, съответно в секции Г първите три (*, *и *) и в секция В последният (*), който му служи за склад (отново според свидетелските показания). В оранжев цвят на това приложение е собственият на ищците гараж *.

Въз основа на показанията на свидетелите К. и Ж., ангажирани от ищците, е прието за установено, че свидетелите са виждали ответника да паркира колата си “Р. М.” перпендикулярно на гараж *, точно пред изронената част от бордюра, с което създавал препятствие за преминаване до гаражите след него. Съдът не е кредитирал показанията на свидетеля П., ангажиран от ответника, според които ответникът не паркира автомобила си пред гараж с идентификатор *, тъй като самият свидетел е съобщил, че не ходи в източната част на имота, т. е. няма трайни непосредствени впечатления.

При тези данни въззивния съд е приел, че действията на ответника, изразяващи се в паркиране на автомобил по начин, създаващ препятствие за преминаване през подхода пред гараж с идентификатор *и *към гараж с идентификатор *не са преустановени. Паркирането на превозни средства перпендикулярно на сградата пред мястото, служещо за подход към гаража на ищците, установено от събраните по делото доказателства, пречи на допустимото по чл. 64 ЗС пълноценно ползване от ищците на собствения им гараж, тъй като прави невъзможно преминаването на автомобили до гаражите във вход *. Паркирането на автомобил пред гараж с идентификатор № *, както и пред съседния гараж с идентификатор № *, не би пречило на преминаването към гаражите във вход * само ако се извършва успоредно на фасадата на жилищната сграда и непосредствено до нея, но тогава гаражните врати не могат да се отварят. Напречното паркиране пред тези два гаража, което се иска да бъде преустановено, винаги препятства възможността за преминаване до гаражите във вход *.

В изложение към касационната жалба се поставят следните въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивния съд да обсъди събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в тяхната взаимна връзка и обусловеност, във връзка с установяване елементите на фактическия състав на чл. 109 ЗС, като при преценката да съобрази налице ли са безусловно установени действия на ответника, с които неоснователно се пречи на упражняване на правото на собственост и конкретно как “неоснователното действие” се реализира в хипотезата на допустимото по чл. 64 ЗС пълноценно ползване на поземления имот от ищците като носители на правото на собственост на самостоятелен обект в сграда при неправилно паркиране на автомобила на ответника.

2. Поземлен имот, отреден за улица, представлява ли предмет на правото на собственост на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост и приложима ли е разпоредбата на чл. 64 ЗС при предявен иск по чл.109 ЗС.

Относно първия въпрос се твърди, че същият е разрешен в противоречие с практиката на ВС и ВКС – ТР № 31/84 г. на ОСГК на ВС, решение № 66 от 01.08.2017 г. по гр.д.№ 4204/2016 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 98 от 24.06.2015г. по гр.д.№ 7027/2013 г. на ВКС, І г.о., решение № 57 от 26.03.2013 г. по гр.д.№ 907/2012 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 92 от 01.12.2017 г. по гр.д.№ 4715/2016 г. на ВКС, ІІ г.о. Относно втория въпрос се твърди, че обсъждането му би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия въпрос. В Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, точка 3, е разяснено, че двете задължителни условия за уважаването на иска по чл. 109 ЗС са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота, че по отношение на този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие) и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените ( чл. 50 ЗС ). Преценката за това кои въздействия са недопустими от гледна точка на чл. 50 ЗС е конкретна по всяко дело. Такава преценка в настоящия случай е извършена, като фактическите констатации на въззивния съд са основани на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства. Несъгласието на касатора с фактическите и правни изводи на въззивния съд не може да обоснове извод за разрешаване на процесуалноправния въпрос в противоречие с практика на ВКС.

Вторият въпрос от изложението не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и не може да послужи като общо основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на делото касаторът С. П. Д. следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на ищците М. А. Т., В. В. М. и А. В. К. сумата 1500 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи платено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,