Определение № 45 от 21.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 19/2021 г.

Производството е по чл.274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Дизаерс“ ЕООД със седалище в [населено място] срещу определение № 175 от 14.10.2020 г., постановено от състав на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС по т. д. № 1379/2020 г., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на подадената от „Дизаерс“ ЕООД касационна жалба срещу решение от 28.01.2020 г. по т. д. № 2984/2019 г. на Апелативен съд - Пловдив. Частният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за допускане на касационно обжалване по подадената от него касационна жалба „предвид факта, че тя засяга съществени три въпроса от значение за правилното прилагане на закона и за развитието на правото на интелектуална собственост в Република България“. Неправилността на определението е аргументирана с оплакване, че първият състав на ВКС, Търговска колегия, е отказал да разгледа касационната жалба, въпреки подробно обоснованото в изложението към нея основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол. В жалбата са развити и съображения за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, които са неотносими към предмета на производството по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК и не следва да се обсъждат от настоящия състав на ВКС. Ответниците „Нелита фешън“ ООД и „Нелита Стил Фешън“ ООД оспорват частната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор от 22.12.2020 г. и изразяват становище за потвърждаване на обжалваното определение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. За да прекрати производството по касационната жалба на „Дизаерс“ ЕООД, съставът на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като обжалваното с нея въззивно решение е постановено по повод на предявени субективно съединени искове с цена 2 000 лв. и съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежи на касационно обжалване. Определението, с което е прекратено производството по касационната жалба на „Дизаерс“ ЕООД, е правилно. С разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК (ДВ бр.86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска 20 000 лв. с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Предмет на обжалване с подадената пред първия тричленен състав на ВКС касационна жалба е решение на въззивен съд, с което са отхвърлени предявените от дружеството - частен жалбоподател искове с правно основание чл.57, ал.1, т.3 ЗПрД за заплащане при условията на разделност в равни части от „Нелина Фешън“ ООД и „Нелина Стил Фешън“ ООД на обезщетение в размер на 2 000 лв. - част от вземане с общ размер 40 000 лв., за вреди от нарушаване на правото на ищеца върху дизайн на общността № RCD 00374 1065-001. Цената на предявените в условията на субективно съединяване искове - 2 000 лв., е под предвидените в чл.280, ал.3, т.1 ГПК минимални прагове за достъп до касационно обжалване по граждански и по търговски дела - 5 000 лв., съответно 20 000 лв., и с оглед на това изводът на първия състав на ВКС, Търговска колегия, за недопустимост на подадената срещу решението касационна жалба е законосъобразен. Необжалваемостта на въззивното решение обуславя недопустимост на образуваното пред ВКС производство, поради което определението за прекратяване на производството по недопустимата жалба следва да бъде потвърдено. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че съставът на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, незаконосъобразно е отказал да разгледа касационната жалба, въпреки надлежно обоснованото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол. Произнасянето на Върховния касационен съд по предвидените в чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК основания за селекция на касационните жалби е възможно само тогава, когато обжалваното въззивно решение попада в обхвата на касационния контрол от гледна точка на въведените от законодателя критерии за достъп до касационно обжалване. В конкретния случай, с оглед цената на предявените искове, обжалваното въззивно решение е изключено от обхвата на касационния контрол по силата на изричната разпоредба на чл.280, ал.3, т.1 ГПК и по тази причина първият състав на ВКС не е разполагал с правомощия да преценява евентуалното наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с което жалбоподателят е обосновал приложното поле на касационното обжалване. Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,