Определение № 227 от 30.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 696/2014 г.

Производството е образувано по молба на П. А. Ц., действащ като Едноличен търговец „ А. –П. А. „, за отмяна на решение от 13.12.2012 год. по гр.д.№ 14 637/2012 год. на Софийски градски съд,Административно отделение,ІІІб състав,ведно с потвърденото със същото решение № І – 33 – 100 / 12.07.2012 год. по гр.д.№ 138 / 2011 год. на Софийски районен съд, влязло в сила, предвид касационна необжалваемост, на основание чл. 280 ал.2 ГПК.С атакуваното чрез извънредния способ за контрол на влезли в сила съдебни актове решение,са отхвърлени предявените от молителя обективно съединени искове за дължимо възнаграждение по договор за превоз ,осъществен от молителя – ищец в производството, с твърдение за възлагането му от ответника, в качеството на спедитор, както и обезщетение за забава в издължаването му.Молителят сочи наличие на основание по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК – ново писмено доказателство, от съществено значение за делото,уточнено в съответствие с указанията на съда с последващи молби вх.№ 4177 / 07.05.2014 год. и вх. № 4238 / 08.05.2014 година. Ответната страна - [фирма] – оспорва допустимостта на молбата, без конкретни съображения,в евентуалност - основателността й, като не счита установено от страната ново писмено доказателство, за което същата не е могла да узнае своевременно или пък с което е била в невъзможност да се снабди по време на висящността на спора. Върховен касационен съд,първо търговско отделение,при произнасяне по допустимостта на молбата за отмяна, в производство по чл.307 ал.1 от ГПК, намира същата недопустима, предвид следното: В постановените съдебни решения – предмет на исканата отмяна – еднозначно е прието,че ищецът не установява възложен му от ответника,в качеството на спедитор, превоз на товар, непредставяйки в четлив екземпляр, в съответствие с указанията на съда, товарителницата по превоза,вкл.позовавайки се на липса на косвено по характер, спрямо възлагането на превоза и изпълнението му доказателство - за фактурирана услуга с този предмет между спедитора – ответник и възложителя му – трето за спора лице.Коментирана е, въз основа заключението на вещо лице, и липсата на осчетоводена от самия ищец услуга по превоза. В молбата за отмяна ЕТ „ А. – П. А. „ се позовава на узнаване от справка в електронен регистър на Н., за осчетоводяване на спорната превозна услуга, вкл. начисляване и заплащане на ДДС, като предвид съдържаща се неяснота в молбата, с оглед съдържанието на приложението - извадка от хронологичен регистър на самия молител за периода 01.01.2009 год. – 31.12.2009 год., на което същият се позовава / п. 73 /, съдът е указал уточнението й в аспект на мотивиране наличието на ново писмено доказателство от значение за делото. В последващите молби уточнения страната е указала характеристика на такова доказателство на самия хронологичен регистър, като отразяващ данни по фактура № 38/09.09.2009 год., с издател ЕТ „Н.К. „. Молителят неправилно твърди депозирането на самата фактура в развилото се съдебно производство / липсва изобщо упоменаването й в производството /,а досежно връзката й с договора за превоз – основание за претенциите му спрямо [фирма] – се е ограничил да посочи,че ЕТ „Н.К. „ е действал от името на същото дружество, възлагайки превоза. Съгласно чл.303 ал.1 т.1 ГПК ,основание за отмяна е наличието на ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Съгласно формирана задължителна съдебна практика / опр. № 591 / 28.06.2012 год. по ч.т.д.№ 772 / 2011 год. на ІІ т.о., опр.№ 262 / 31.05.2013 год. по ч.г.д.№ 2375/ 2013 год. на І г.о. на ВКС и др. / не всяко сочено от страната обстоятелство или писмено доказателство отговаря на изискването за формално твърдение на основание за отмяна, по смисъла на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК, а само когато същото е относимо към възникването,съществуването или погасяването на спорното право, в случая - към твърдението на молителя – ищец в производството, за възложен му от ответното дружество – [фирма], а не от ЕТ „ Н. К. „ – превоз на товар, съответно неразплатен. Въпреки указанията на съда,молителят не е изложил обстоятелства, установяващи връзка и относимост на съдържанието на хронологичния регистър – относно осчетоводяването на фактура с насрещна страна, различна от конституирания в спора ответник, вкл. начисляването на ДДС по сделката. Следователно,липсва заявено,формално покриващо изискването на чл.303 ал.1 т.1 ГПК ново обстоятелство или ново писмено доказателство, формално съдържащо и предпоставки за значимост за изхода на делото. Дори да би отстранил указаната му от състава нередовност на молбата за отмяна, предвид характера на посоченото „ ново писмено доказателство „ - хронологичен регистър на Н. – същата се явява просрочена, съгласно чл.305 ал.1 т.1 ГПК, предвид следното: Според непротиворечивата практика на ВКС, когато узнаването на новото обстоятелство, респ. снабдяването с новото писмено доказателство, по смисъла на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК, е станало в по-късен момент, макар да е било възможно и преди постановяване на атакуваното чрез отмяна решение, единствено с оглед бездействието на страната / опр. № 85 / 10.12.2008 год. по т.д.№ 740 / 2008 год. на ВКС, ІІ т.о., опр. № 379/ 14.10.2011 год. по гр.д.№ 731 / 2011 год. на ВКС, ІІ гр. отд., опр. № 616 / 16.12.2011 год. по ч.гр.д.№ 554 / 2011 год. на ВКС, І гр. отд. и др. /, срокът по чл. 305 ал.1 т.1 ГПК се съобразява с начален момент влизане в сила на атакуваното решение, като най-благоприятен за молителя момент към който е налице изискването за „ влязло в сила решение „ по отношение акта, чиято отмяна се претендира.Спрямо датата на атакуваното решение - 31.12.2012 год., влязло в сила с постановяването му, поради недопустимост на касационното му обжалване, съгласно чл.280 ал.2 ГПК,тримесечният срок по чл.305 ал.1 т.1 ГПК се явява изтекъл към датата на изпращане молбата за отмяна по пощата - 14.12.2013 година. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение