Определение № 3042 от 29.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1322/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. И. А., чрез процесуален представител, против Решение № 1215 от 27.11.2024 г. по в. гр. д. № 409/2024 г. на Апелативен съд - София в частта, с която е потвърдено Решение № 4840 от 19.09.2023 г. по гр. д. № 11611/2022 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от касаторката срещу ЗАД“Алианц България“АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликата над 40 000 лв. до 80 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 23.03. 2022г., ведно със законната лихва върху присъдената сума.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и уважаване на предявения иск до пълния му заявен размер от 80 000 лв., както и присъждане на направените разноски.

Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с хипотезите на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и на самостоятелното основание по чл. 280, ал.2,предл.3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1. „Следва ли въззивният съд да вземе предвид и обсъди всички факти, доводи и обстоятелства, които са наведени от страните в първоинстанционното производство ? Следва ли въззивният съд да изследва психоемоционалния статус на раково болен в ремисия и реалното отражението на катастрофата като стрес върху този статус ?“;

2. „Какви са критериите за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД, следва ли съдът да вземе предвид всички конкретни за случая обстоятелства, които имат отношение за определяне на справедливо обезщетение, в това число и социалните и икономически условия в страната, съответно и в каква степен ищцата е в състояние да възстанови психоемоционалния си статус от преди катастрофата, като приложи критериите „продължителност на психоемоционалния срив“ и „изпитвания страх от рецидив?“;

3. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички факти, взаимовръзката между тях при обосноваване на своите правни изводи, за да приеме в конкретния случай отсъствието на данни за усложнения, предхождащите ПТП заболявания при изпълнено задължение за изследване на взаимовръзката между фактите, имащи значение за изхода на делото ?“;

Допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е обоснована със следните актове на касационната инстанция: по въпрос № 1 - ППВС № 1 от 13.07.1953 г.; ППВС № 7 от 27. 12.1965г.; ППВС № 1 от 10.11.1985 г.; по въпрос № 2 - т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.; решение № 785 от 2011 г. по гр. д. № 556/2010 г. на ВКС, III г.о.; решение № 125 от 2016г. по гр.д № 4417/2015 г. на ВКС, I. г.о. и решение № 49 от 2014 г. по гр.д. № 5055/2013г. на ВКС; по въпрос № 3 - решение № 27 от 02.02.2015г. по гр.д. № 4265/2014г. на ВКС, IV г.o.; решение № 331 от 19.05.2010г. по гр.д. № 257/2009г. на ВКС IV г.o. и решение № 457/01.07.2010г. по гр.д. № 1264/2009 г. на ВКС, III г.о.

Самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е обосновано с твърдението, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно поради грубо нарушение от Апелативен съд - София на процесуалните норми на защита, като при обсъждане на неимуществените вреди се е ограничил само до претърпените болки и страдания до този момент и до крайния момент на възстановителния период. Поддържа се, че въззивната инстанция е нарушила правилата на формалната логика, извеждайки изцяло формалистични правни изводи, касаещи евентуалното бъдещо възстановяване на касаторката, ограничавайки същото само до медицинския възстановителен период, без да отчете всички промени, които задължително настъпват и ще настъпят в начина на живот (психоемоционалния статус) на раково болен в ремисия, претърпял стрес от катастрофа, докато е жив.

Ответникът – ЗАД „Алианц България“ АД, в законоустановения срок по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателката основания за допускане на касационно обжалване. Изложени са съображения и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски.

Постъпила е и частна касационна жалба, подадена от ЗАД „Алианц България“ АД, срещу Решение № 1215 от 27.11.2024 г. по в. гр. д. № 409/ 2024 г. на Апелативен съд - София в частта му, имаща характер на определение, с която е потвърдено постановеното по реда на чл.248 ГПК Определение № 14525 от 30.11.2023г. по гр. д. № 11611/2022 г. на Софийски градски съд. С посоченото определение е била отхвърлена подадената от ЗАД „Алианц България“ АД молба за изменение в частта за разноските на първоинстанционното решение. Жалбоподателят моли обжалваното въззивно определение да бъде отменено и като последица от това да бъде увеличен размерът на присъдените в полза на застрахователното дружество разноски за първоинстанционното производство до пълно претендирания размер от 5 323, 84 лв., т.е. допълнително сумата от още 3 073, 84 лв. към вече присъдените 2 250 лв.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като при формиране на решаващата си воля, въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос „Следва ли съдът да приложи правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК като присъди разноски в полза на ответника, ако последният е заплатил исковата претенция преди образуване на делото?“, в отклонение от константната практика на касационната инстанция, намерила израз в Определение № 1164 от 13.03.2024 г. по ч. гр. д. № 778/2024 г. на ВКС, IV г. о.; Определение № 318 от 25.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2828/2018 г. на ВКС, III г. о.; Определение № 534 от 06.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4484/2019 г. на ВКС, III г. о. и Определение № 474 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3063/2019 г. на ВКС, IV г.о. Жалбоподателят се позовава и на самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, като сочи, че очевидната неправилност на съдебния акт се корени в извода на въззивната инстанция, че приложима в случая е редакцията на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения преди промяната й, обнародвана в ДВ бр. 88 от 2022 г., което произнасяне на Апелативен съд – София се явява съществено за определяне размера на разноските, които следва да се присъдят в полза на страните, тъй като страната, претендираща възстановяването на заплатено възнаграждение, следва да има правото да получи репарация за извършените от нея разходи на базата на отхвърлената (уважената) част от претенцията й.

Ответникът по частната касационна жалба – ищцата М. И. А., чрез процесуален представител, депозира отговор, с който я оспорва.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба на ищцата А. е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да достигне до обжалвания резултат, Апелативен съд – София е установил, че производството пред първата инстанция е образувано по предявен от М. И. А. срещу ЗАД „Алианц България“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., получени при ПТП, състояло се на 23.02.2022г., ведно със законната лихва, считано от деня на предявяване на претенцията по чл. 380 КЗ; С постановеното от Софийски градски съд решение съдът е уважил иска до сумата от 40 000 лв., ведно със законната лихва от 26.10.2022г. За да потвърди решението в обжалваната отхвърлителна част, възприемайки изцяло мотивите на първоинстанционния съд, към които е препратил на основание чл.272 ГПК, по спорния в касационното производство въпрос за размера на претендираното обезщетение, Апелативен съд – София е приел за установено следното от събраните по делото доказателства: На 23.02.2022 г., около 19:30 часа в [населено място], [улица], настъпило ПТП с лек автомобил марка „Рено“, модел „К.“, управляван от К. Ю. М., който загубил контрол върху управляваното от него МПС, в резултат на което последното се ударило в намиращата се спрямо посоката му на движение вдясно мантинела; Ищцата М. А. пътувала на предната дясна седалка до водача; След ПТП същата била транспортирана до УМБАЛ „Св. Анна“, където била приета за лечение и след извършени две операции била изписана на 15.04.2022г.; От писменото заключение на вещите лица, извършили комплексна медицинска и автотехническа експертиза е установено, че в резултат на ПТП ищцата е получила счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен и счупване на тялото на 5-ти поясен прешлен, за лечението на които е претърпяла две операции - на 25.03.2022 г. и на 30.03.2022 г.; Не се е наложило провеждането на трета такава, оздравителният период продължил около 6 - 8 месеца, не настъпили усложнения и състоянието й се стабилизирало; Ищцата е имала предхождащи датата на ПТП заболявания - злокачествен тумор на шийката на матката с проведено химио - и лъчелечение, хронична обструктивна белодробна болест - бронхитна форма и хипертонична болест с хипертонично сърце.

Въззивният съд не е кредитирал експертното заключение в частта досежно констатацията, че ищцата вследствие на ПТП е получила мозъчно сътресение в лека степен, тъй като в епикризата, издадена от УМБАЛ „Св. Анна“ АД, е отразено, че по данни на ищцата, тя не е губила съзнание.

За установено също така е посочено, че на 28.03.2022 г. ищцата е предявила претенция за обезщетяване по чл. 380 КЗ, по която ответникът образувал щета и определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., които заедно с лихвата превел на 25.10.2022г. по посочената в заявлението банкова сметка. Преведените суми били върнати обратно от ищцата с платежно нареждане.

По спорния във въззивното и в настоящото производство въпрос за размера на обезщетението за неимуществените вреди въззивният съд е приел, че, определено съобразно правилото на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 40 000 лв., който размер отговаря на критериите на съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото относно възрастта на пострадалата, броя на телесните увреждания, продължителността на общия лечебен и възстановителен период, стабилизираното състояние, отпадналата необходимост от нови операции и отсъствието на данни за усложнения на предхождащите ПТП заболявания и дегенеративни промени, обществено-икономическите условия в страната и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП. Приемайки, че искът е основателен за сумата от 40 000 лв., решаващият съд е споделил приетата от първоинстанционния съд неоснователност на същия до пълно претендирания размер от 80 000 лв.

По подадената частна жалба срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК Определение № 14525 от 30.11.2023 г. по гр. д. № 11611/2022 г. на Софийски градски съд, с което е била отхвърлена подадената от ЗАД „Алианц България“ АД молба за изменение в частта за разноските на първоинстанционното решение № 4840 от 18.09.2023г. на Софийски градски съд, постановено по същото дело, Апелативен съд – София е споделил извода на първата инстанция, че постановеното от нея решение в частта за разноските е съобразно с уважената/отхвърлена част на исковете и след компенсация са присъдени следващите се на страните деловодни разноски и адвокатски възнаграждения. С тези съображения подадената частна жалба е приета за неоснователна.

Настоящият състав на ВКС намира следното по приложното поле на касационното обжалване.

Не се установява самостоятелното основание по чл.280, ал.2,предл.3 ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, ако въззивният съд е приложил отменен закон, ако е приложил закона в противоречие с неговия смисъл или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика, каквито в случая не се установяват. Твърденията, с които е аргументирана очевидната неправилност на акта, сочат на необоснованост на извода за недоказаност на претърпени болки и страдания в по-голям обем и не представляват квалифицирана форма на неправилност в посочения по-горе смисъл.

Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси изхождат от несъгласието на касатора с приетия от въззивния съд размер на присъденото обезщетение и необсъждане в тази връзка на всички конкретни за случая обстоятелства, които имат отношение за определяне на справедливо обезщетение. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение на търпяните от ищцата неимуществени вреди за разликата над 40 000 лв. до 80 000 лв. по обобщен правен въпрос, преформулиран и конкретизиран в съответствие с разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС като въпрос за приложението на принципа за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД. По отношение на този въпрос е осъществено както общото изискване да е обуславящ изхода на спора, така и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото същият е разрешен в противоречие с формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, на която касаторът се позовава.

По отношение на частната касационна жалба, настоящият състав на ВКС намира, че не се установява общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, доколкото при произнасяне по отговорността за разноски въззивният съд не е излагал съображения по съдържащото се във въпроса твърдение за заплащането на исковата претенция от ответника преди образуване на делото. Следователно, въпросът няма нужното правно значение и не е годен да обоснове искания достъп до касационна проверка на обжалвания акт в посочената част.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК