Определение № 271 от 28.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 1388/2025 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба „ЗД Евроинс“ АД срещу въззивно решение № 201/10.04.2025 г. по в. т. д. № 1/2025 г. на Апелативен съд София, с което е отменено решение № 1524/06.11.2024 г. по т. д. № 642/2024 г. на Софийски градски съд и е отхвърлен предявеният от касатора срещу Гаранционен фонд иск с правно основание чл. 499, ал. 5 КЗ за заплащане на сума в размер 29 288 лв. – заплатено от „ЗД Евроинс“ АД на НББАЗ застрахователно обезщетение във връзка с настъпило на 13.10.2021 г. застрахователно събитие на територията на Италия, ведно със законната лихва от 01.04.2024 г.

Касаторът оспорва въззивното решение с твърдения за неправилност поради наличие на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. Заявява становище, че доколкото първата падежна вноска не е била заплатена, договорът се е прекратил автоматично и дружеството не е имало задължение да носи застрахователния риск, съответно не е настъпило условие за пораждане на застрахователно покритие и плащане на застрахователно обезщетение независимо от сключване на договора. Счита, че отговорността на водача следва да бъде покрита от Гаранционния фонд. Предвид тези съждения касаторът прави заключение, че изцяло необосновано и неправилно апелативният съд е отхвърлил предявения иск, преценявайки, че, след като полицата не е представена в оригинал, прилагането на процесуалното правило, регламентирано от чл. 161 ГПК, налага извод, че договор има. Жалбоподателят противопоставя на този извод установеното с помощта на съдебно-счетоводна експертиза неплащане на първата вноска. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК. Формулира следните въпроси

1. „Приложим ли е посоченият по чл. 368, ал. 4 КЗ 15-дневен срок за прекратяване на полицата по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на първата вноска от застрахователната премия?“

2. „Удостоверяването на сключване на застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по реда на чл. 487 КЗ част ли е от фактическия състав, от който се поражда застрахователното покритие по полицата?“

3. „Налице ли е законова презумпция за платена първа премийна вноска по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със сключване на договора на основание чл. 367, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 351, ал. 3 КЗ?“

4. „Плащането на първата премийна вноска част ли е от фактическия състав на сключването на застрахователния договор на основание чл. 367, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 351, ал. 3 КЗ?“

5. „Застрахователният договор по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите поражда ли задължение за осигуряване на застрахователно покритие при неплащане на първата вноска от застрахователната премия?“

Наред с това се поддържа и наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Касаторът претендира постановяване на акт, с който да бъде отменено въззивното решение и предявеният иск да бъде уважен. Заявява и претенция за заплащане на разноски за трите съдебни инстанции.

Ответникът по касация Гаранционен фонд подкрепя становището на касатора за необходимост от достъп до касационен контрол, след осъществяване на който въззивното решение да бъде оставено в сила като правилно. Заявява, че постановяването на съдебно решение по поставените от касатора въпроси би допринесло за точно прилагане на закона и развитие на правото и би помогнало за избягване на бъдещи спорове между застрахователи по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и Гаранционен фонд. Заявява, че към настоящия момент са постановени решения по множество спорове, които формират противоречива практика – напр. гр. д. № 670/2024 г. по описа на СГС, в. гр. д. № 12 844/2025 на СГС, гр. д. № 18550/2024 г. на СРС, гр. д. № 76 686/2024 г. на СРС и гр. д. № 19 762/2024 г. на СРС. Ответникът по касация не споделя твърдението, че разпоредбата на чл. 368, ал. 4 КЗ намира приложение в хипотезата на невнесена първа премийна вноска. По силата на чл. 368, ал. 4 КЗ застрахователят има право да прекрати полица, ако не са изтекли 15 дни от датата на настъпване на изискуемостта на разсрочена премийна вноска. Съгласно цитираното правило е допустимо прекратяване на договора по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при неплащане на разсрочена премийна вноска, но не и в хипотеза на неплатена първа вноска. В тази връзка изразява становище, че основанията за прекратяване на полица по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите са изчерпателно уредени в Кодекса за застраховането, като не е допустимо със застрахователния договор да се уговарят допълнителни предпоставки за прекратяване на същия – арг. от чл. 4 от Наредба № 49 от 16.10.2014 г. и постановките на т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2014 от 23.12.2015 г. на ОСТК, ВКС, съгласно което с оглед социалното предназначение застраховката “Гражданска отговорност” на автомобилистите същата е подчинена на специални правила, като е въведен особен ред на разваляне на застрахователния договор поради виновно неизпълнение на основното задължение на застрахования. Подкрепя тезата си и с тълкуване по аргумент от противното на чл. 487, ал. 3 КЗ, според който при договорено разсрочено плащане на застрахователната премия в един застрахователен период застраховател няма право да издава знака по ал. 1 за целия срок на полицата по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ако не е събрана изцяло застрахователната премия. Оттук прави извод, че издаването на знак от Гаранционния фонд удостоверява плащане на застрахователната премия. В допълнение сочи и чл. 487, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 4, ал. 6 от Наредба № 49 от 16.10.2014 г., определящи като незаконосъобразно издаване на полица без предоставяне на знак, издаден от Гаранционния фонд, съответно без да бъде събрана първа премийна вноска.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

Исковото производство е образувано по претенция, предявена от „ЗД Евроинс“ АД срещу Гаранционен фонд, с правно основание чл. 499, ал. 5 КЗ и размер 29 288 лв. – платено от застрахователното дружество в полза на НББАЗ обезщетение за щети, причинени на територията на Италия от застрахован при ищеца лек автомобил.

За да постанови своето решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, въззивната инстанция е приела за безспорно между страните, че на 06.10.2021 г. между „ЗД Евроинс“ АД и „Супреме Карс“ ЕООД е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица № BG/07121002893631 за лек автомобил „Мерцедес“, клас А, ДК [рег.номер на МПС], по отношение на който на 13.10.2021 г. на територията на Италия е настъпило ПТП, от което са му били причинени вреди в размер 29 288 лв. На 19.10.2023 г. „ЗД Евроинс“ АД е заплатило на Националното бюро на българските застрахователи /НББЗ/ обезщетение за тези вреди и разноски за уреждане на претенцията в общ размер от 29 288 лв., като част от общо плащане в размер на 108 120, 74 лв. Между „Мистрал груп“, в качеството му застрахователен посредник на „ЗД Евроинс“ АД, и собственикът на лек автомобил марка Мерцедес, клас А, [рег.номер на МПС] - „Супреме Карс“ ЕООД е бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период на покритие от 09, 59 ч. на 06.10.2021 г. до 23, 59 ч. на 05.10.2022 г. при уговорено разсрочено плащане на застрахователната премия от застрахования - на четири вноски, като първата е била дължима на 06.10.2021 г. С документ № 131964/06.10.21 г. е бил начислен премиен приход по процесната полица в размер на 2 892, 20 лв., който на 08.10.21 г. с документ № 132 036 е бил анулиран поради неустановено получаване и осчетоводяване на сумата по полицата. С определение № 151/04.03.2025 г. съдът е задължил „ЗД Евроинс“ АД да представи процесната застрахователна полица в оригинал с указание, че при непредставянето ще бъде прието, че тя съдържа знак на Гаранционен фонд. Поради неизпълнение на указанията и непредставяне на полицата съдът е приложил чл. 161 ГПК. Отделил е като спорно по делото обстоятелството прекратяване на договора за застраховка към датата на ПТП - 13.10.2021 г. В мотивите на решението си съдът е приел, че вписването в информационната система на Гаранционния фонд на обстоятелства, вкл. относно прекратени договори по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, не представлява неопровержимо доказателство за възникване на тези обстоятелства. Позовавайки се на чл. 351, ал. 3 КЗ и чл. 367, ал. 1 КЗ, съдът е приел, че, при липса на уговорено нещо различно между страните, е приложимо правилото застрахователното покритие да започва след заплащане на дължимата премия по договора или на първата вноска при разсроченото й плащане. С оглед на това е направил извода, че плащането на цялата застрахователна премия, респ. на първата вноска от нея при разсрочено плащане, е част от фактическия състав на сключването на застрахователния договор. Самият застрахователен договор обективира плащане на премията, респ. на първата вноска, дължима в деня на сключването му. За неоснователно е приел твърдението на ищеца, че по процесната застрахователна полица не е платена първата вноска от разсрочената премия, което е предизвикало неговото автоматично прекратяване на основание чл. 368, ал. 4 КЗ. В решението се е позовал на чл. 487, ал.1 КЗ, според който знакът, издаван от Гаранционния фонд, удостоверява наличието на застрахователен договор по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като той не може да бъде издаван за целия срок на договора, ако няма плащане на пълната сума. Посочил е, че същият принцип важи и за сертификата „Зелена карта“. Приемайки за доказан по смисъла на чл. 161 ГПК факта, че при сключване на процесния договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на застрахованото лице е бил предоставен знака по чл. 487, ал. 1 КЗ, отрязък от който е бил залепен върху екземпляра от застрахователната полица, е формирал извод за валидно сключен застрахователен договор, съответно платена първа вноска от разсрочената застрахователна премия. Този извод е подкрепил и с обявяване на застрахователния договор в информационния масив на ГФ, като действие по неговото административно валидиране, както и с издаване на сертификата „Зелена карта“. В резултат от това е изградил теза, че застрахователният договор е произвел действие поради заплащане на първата вноска по разсрочената премия. Процесното ПТП е настъпило на 13.10.2021 г. в периода на застрахователното покритие, посочено в договора, поради което ищцовото застрахователно дружество носи риска от настъпване на процесното застрахователно събитие по вина на водача на застрахованото при него МПС. Заключил е, че в случая разпоредбата на чл. 368, ал. 4 КЗ е неприложима.

Соченото от касатора основание за директен достъп до касационен контрол не е обосновано с каквито е да е съображения, а за съда липсва задължение да извършва служебна преценка за проявлението му. Поради тази причина касационен контрол на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК не може да бъде допуснат.

Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос под номер три е включен в предмета на делото и е обусловил изводите на въззивната инстанция, поради което удовлетворява общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС. По отношение на него липсва практика на ВКС, а в същото време се установява, че се разрешава противоречиво от съдилищата – цитираното от ответника по касация дело № 670/2024 г. на СГС и служебно известните на състава в. т. д. № 475/2025 г. на Апелативен съд София, гр. д. № 61350/2024 г. на СРС. Следователно въпросът е от значение за развитие на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чието приложение е изяснено с т. 4 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС.

На останалите въпроси, които са релевантни за спора, съдът ще даде отговор в акта си по същество.

Касаторът следва да представи доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 299, 49 евро /равностойност на 585, 76 лева/.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС