Определение № 756 от 18.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4350/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Л. Ц., подадена чрез процесуален представител адв. Х. Т. срещу решение № 434/09.06.2025г., постановено по в.гр.д. № 598/2025г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 2558 от 02.12.2025г. по гр.д. № 5098/2024г. по описа на Районен съд – Бургас, с което по предявения от М. Р. Л. с ЕГН [ЕГН] против А. Л. Ц. с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 59, ал. 9 от СК /ред., ДВ, бр. 24/2019г./ е изменен определения с решение № 1279/09.06.2023г. по гр.д. № 8334/2022г. по описа на Районен съд – Бургас чрез утвърдено от съда споразумение между страните по чл. 51 от СК режим на лични отношения между бащата М. Р. Л. и детето Д. М. Л. с ЕГН [ЕГН], родено на .....................г, като е определен следния режим на лични отношения:

• в срок до три месеца от влизане в сила на решението, всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 часа до 13:00 часа, в присъствието на придружител – майката или посочен от нея неин роднина, като извън този режим, бащата може да поддържа лични контакти с детето след допълнителна уговорка с майката;

• след изтичане на три месеца от влизане в сила на решението, в продължение на нови три месеца, бащата ще взима детето от дома на майката всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 часа до 13:00 часа, като срещите ще се провеждат без присъствието на майката;

• след изтичане на общо шест месеца от влизане в сила на решението, бащата ще взима детето от дома на майката всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 часа и ще го връща в дома на майката до 17:00 часа в неделя, като детето ще преспива в дома на бащата;

• един месец през лятната ваканция, когато майката не ползва платен годишен отпуск, като този период от един месец следва да започне най-рано от лятото на 2025г. и да е предварително уговорен с майката;

• всяка нечетна година на Коледни празници бащата ще взима детето от дома на майката от 10:00 часа на 24-ти декември и ще го връща обратно до 17:00 часа на 26-ти декември, като този режим ще се прилага най-рано от 2025г.;

• всяка четна година на Нова година бащата ще взима детето от дома на майката от 10:00 часа на 31 декември и ще го връща обратно в дома на майката до 17:00 часа на 01 януари, като този режим ще се прилага най-рано от 2025г.;

• за Великденските празници бащата следва да взима детето всяка четна година в петък в 10:00 часа от дома на майката и да го връща обратно там в неделя до 17:00 часа, като този режим ще се прилага най-рано от 2026г.;

• на рождения ден на детето – 24.09. – всяка четна и нечетна година бащата ще има право да го взима от дома на майката в 10:00 часа и да го връща на същия ден в 17:00 часа.

В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на правните изводи, с оглед на което е отправено искане същото да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено, а предявеният иск да бъде отхвърлен.

Касационният жалбоподател поддържа, че в случая въззивният съд не е намерил баланса между желано и възможно, като не е отчел, че бащата не спазва досега определения режим и затова досега не е изградена близост между родител и дете. Счита, че няма гаранция, че бащата ще спазва и в бъдеще така постановения режим на лични отношения, а безспорно детето не възприема бащата като родител. Поддържа, че този факт би увредил интереса на детето, особено в хипотеза, че постепенните етапи на определения режим на лични отношения не бъдат спазени стриктно. Съдът също не е съобразил, че декларираното от бащата негово желание за осъществяване на контакти с детето не обуславя предвидимо поведение в интерес на детето.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация М. Р. Л., чрез процесуален представител адв. С. К., изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния закон. Счита, че същото му обезпечава възможността да има по-чести срещи със сина си и регламентиран режим за осъществяване на контакт с детето, какъвто би следвало да бъде гарантиран на всеки баща.

Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] не изразява становище по касационната жалба.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд, включително и чрез препращане към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 от ГПК, е приел за установени следните факти: страните са родители на детето Д. Л., родено на ...................г. /понастоящем на 4 години/; с постановеното по гр.д. № 8334/2023г. по описа на РС – Бургас решение № 1279/09.06.2023г. е утвърдено постигнато между родителите на детето споразумение по чл. 51 от СК, по силата на което родителските права по отношение на детето са предоставени за упражняване на майката, при която е определено и местоживеенето му, а на бащата е определен режим на лични отношения с детето, както следва: всяка първа и трета събота от месеца – от 10:00 часа до 13:00 часа, в присъствието на придружител – майката или посочен от нея неин роднина, като извън този режим бащата може да поддържа лични контакти с детето след допълнителна уговорка с майката. Към този момент детето е било на 1 година и 8 месеца.

С твърдяно основание за настъпило изменение в обстоятелствата – трайна промяна изразяваща се, както във физическо и ментално израстване на детето, което от своя страна предполага нуждата от пълноценното му участие при оглеждането му, с цел връзката помежду им да не бъде прекъсвана, така и в неизпълнението на вече утвърдения режим на лични отношения с бащата от страна на майката и семейството й, ищецът предявил иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК с искане за постановяване на разширен режим на лични отношения с детето, в който детето да общува с бащата и да осъществява контактите си с него по-често самостоятелно, без присъствието на майката или трети лица, в т.ч. детето да може пребивава при баща си с приспиване.

От приет по делото социален доклад, изготвен от ДСП – [населено място] от 12.11.2024г. и от изслушването на всеки от родителите по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, съдът приел за установено, че детето е много привързано към своята майка, записано в първа група в детска градина „Слънце“, но трудно се адаптирало и не се чувствало добре, тъй като по данни на майката е свикнало да общува с по-големи деца, а децата в градината много плачели и не играели. Майката има родено второ дете през месец 05.2024г. от връзката й с нов партньор. Посочено е, че страните не поддържат никаква комуникация помежду си, като и двамата родители имат желание и възможност да полагат грижи за детето Д., с подкрепата на своите родители. Бащата е полагал грижил за детето от раждането му до навършване на една година, когато с майката се разделили, като в този период, когато са живели заедно се е случвало да гледа детето сутрин, докато майката спи; тогава си играели с него, хранил го е; детето го познава и майката признава този факт. Последната среща на ищеца с детето е била на 26.12.2023г., в присъствието на майката на детето и непълнолетните й братя. Работата му позволява сам да определи в кои часове да работи и кога да почива. Оттогава не е виждал детето, защото майката не отговаряла на обажданията му. Получавал е заплахи да подпише пълномощно детето да излиза извън страната. В хода на изслушването й майката споделила, че живее в жилището на родителите си, работи като международен модел, често пътува в чужбина по целия свят и се снима за известни марки. Когато отсъства грижи за детето полага майка й, към която детето е силно привързано, както и към братята /на 7, 10 и на 12г./ и сестра й /на 13 г./. Между детето и бащата няма изградена никаква връзка и затова тя няма доверие да остави детето си само с бащата и иска срещите им да са в присъствие на придружител – тя, или майка й, или баща й. Споделила е, че детето се обръщало към дядо си с обръщението „тате“.

От събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П. Л. /майка на ищеца/ и П. Ц. /майка на ответницата/ въззивният приел за установено, че бабата по бащина линия е присъствала на срещите между бащата и детето, на които е присъствала и майката. В нейно присъствие според свидетелката Л. детето не можело да обърне внимание на баба си и на баща си, като било ангажирано и с братчетата на майка си, които са непълнолетни. Майката е отказвала да приема подаръци и пари за детето или ако е приемала е искала да ги изхвърли, с цел детето изобщо да не познава баща си и неговите роднини. В дома на бащата имало отлични условия за отглеждане на детето и тя има възможност непрекъснато да помага на сина си в грижите за детето. Родителите на майката категорично не желаели да имат контакти със семейството на бащата и ги било срам, че познават семейството на ищеца. Свидетелката била блокирана от ответницата, защото когато й пише съобщения във връзка с детето те оставали недоставени. Свидетелката заявила, че детето познава баща си и нея, като последно тя го е виждала на рождения му ден.

От показанията на свидетелката Ц. – баба на детето по майчина линия приел за установено, че ответницата живее заедно с родителите си в тяхното жилище, заедно с другите й четири ненавършили пълнолетие деца. Майката има нов партньор до себе си, който обаче не живее у тях, а пребивава в Англия и когато се връща в България, заедно с А. живеят в [населено място]. В тази ситуация детето оставало в Бургас при нея, а понякога било с майка си. Когато е присъствала на срещите на детето с бащата, последният не е докосвал детето, не е помагал на дъщеря й, а се налагало тя да го подпомага. Детето не познавало баща си и дори не си спомняло как изглежда. След като детето тръгнало на детска градина, то имало проблем с оставянето и искало винаги да е с близък човек; можело да се храни само и да ходи само до тоалетна. Комуникирало вербално и изразявало ясно предпочитанията си.

При тези факти, от правна страна въззивният съд извел изводи, че задача и на двамата родители е да поддържат нормални междуличностни отношения, които да не се отразяват на връзката на всеки от тях с детето и най-вече да се стремят такава не само да не бъде прекъсвана с родителя, комуто не са предоставени родителските права, но и да бъде съхранена, надграждана и затвърждавана. Затова обосновал, че определеният с бракоразводното решение режим на лични отношения, към настоящия момент се явява ненужно рестриктивен и ограничителен. Запазването му занапред с оглед нарасналата възраст на детето /на 4г./, което вече е по-самостоятелно, вкл. посещава детска градина извел, че не е в негов интерес, тъй като на практика с този режим, който е подходящ по-скоро за дете в бебешка възраст /до 3г./, бащата практически е лишен от адекватна възможност да поддържа необходимия по обем и интензитет личен родителски контакт с детето, вкл. и с оглед пола му. Изтъкнал, че е в интерес на детето режим с постепенно отпадане на условието бащата да осъществява контакти в присъствие на майката и/или неин роднина, както и при самостоятелно нощуване при бащата. Посочил, че опасенията на майката дали бащата ще съумее да изгради нужната връзка и доверие с детето, докато дойде моментът за самостоятелни нерегулирани от майката срещи, не може да съставлява основание за санкциониране на бащата чрез запазване на сегашния режим, тъй като същият вече не е в интерес на детето. Съобразил в тази връзка установеното по делото, че съществуващият режим не дава възможност на бащата за пълноценен родителски контакт, доколкото не позволява на детето да общува само и единствено с бащата в отделна, различна от установената с майката и нейните роднини семейна среда. При осъществените срещи с детето в присъствието на майката и/или нейни близки отбелязал, че бащата фактически не успява да осъществи личен контакт с детето и да установи, изгради, нито да поддържа самостоятелна връзка с детето си, а единствено присъства като наблюдател на отношенията между детето и майката/ нейните роднини. Като аргумент в полза на тезата, че съществуващият режим е отчуждаващ за детето изтъкнал установеното, че детето е започнало да нарича дядо си по майчина линия „тате“. Отчел това обстоятелство като сигнал, че детето е започнало да губи идентичността на рождения си баща и връзката си с него, което ако продължава, би се отразило негативно на личностното му развитие и на връзката му с бащата. Заключил, че сегашният начин на осъществяване на режима на лични отношения не е адекватен на интереса на детето, вкл. и за определяне на неговата идентичност, тъй като по никакъв начин не може да доведе до пълноценно общуване между баща и син, на изграждане на самостоятелна емоционална връзка помежду им и нейното затвърждаване. Отчитайки, че режимът на личните отношения трябва да осигури възможност детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители, отбелязал като естествена потребност на всяко дете да общува и с двамата си родители. По тези съображения виждането в отсъствие на майката/нейни роднини и впоследствие и вземането на детето от бащата с нощуване приел, че съставляват неразделна част от поддържането на лични отношения между детето и бащата като родител, комуто не са предоставени родителските права, а с оглед защита интереса на детето извел значимостта на факта при какви условия ще се осъществява контактът с баща му. Тъй като целта е този контакт да е адекватен на потребността на детето да изгради и поддържа емоционална връзка с бащата приел, че в случая са налице основания за промяната му, както поради нарасналата вече т.нар. „градинска“ възраст на детето, в която то е станало по-самостоятелно и осъзнато като личност, така и поради непригодността на сегашния режим на лични отношения съобразно нуждите и потребностите на детето от пълноценен, а не ограничен личен контакт с баща си. Съобразил на следващо място, че по делото няма данни за вредно поведение на бащата, което да застрашава или води до накърняване на интереса на детето, нито е установено той да не разполага с необходимия родителски капацитет за отглеждането и възпитанието му, което да съставлява причина за запазване на сегашния рестриктивен режим. Добавеното време за срещи в празничните дни, вкл. и рождения ден на детето, както и времето през лятото, приел, че би се отразило позитивно на правото на самото дете, което е от мъжки пол да прекарва достатъчно време за поддържане на необходимата връзка само с баща си. Заключил, че е установена нужда от определяне на по-разширен режим с оглед възможността за създаване и поддържане на пълноценен родителски контакт и емоционална връзка между детето и бащата, каквато сегашният режим не би могъл да осигури, поради което и същият вече не е в интерес на детето съобразно критериите по § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет, в който смисъл постановил и крайния си акт.

Касаторът А. Л. Ц. обосновава наличие на специални предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК с твърдение, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както следва:

1/ В интерес на детето ли е режимът на лични отношения с бащата да бъде разширен по искане на бащата, като се включва преспиване при бащата и един месец през лятото, след като същият до момента не изпълнява задълженията си за общуване с детето, самото дете е на 3 г. и половина и е налице отчуждаване между двамата?

2/ В интерес на детето ли е режимът на лични отношения с бащата да бъде определян служебно от съда, по начин мерките да се изменят според изтичането на определен срок, без да е възможно да се контролира изпълнението на предходните мерки, по отношение на които последващите мерки се явяват логично продължение за изграждане на отношенията родител – дете?

Сочи, че първият въпрос е разрешен по делото в отклонение с приетото в решение № 3/14.04.2020г. по гр.д. № 1595/2019г. на ВКС, IV ГО; решение № 152/13.03.2025г. по гр.д. № 1996/2023г. на ВКС, IV ГО и ППВС № 1/1974г., а вторият въпрос с решение № 149/29.06.2022г. по гр.д. № 4393/2021г. на ВКС, IV ГО.

За да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезите на т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съдът съобрази следното:

Първият въпрос е казуистичен, поставен в контекста на интереса на детето – охранен ли е той при определения нов режим на лични отношения между бащата и детето, след като този родител до сега не е изпълнявал задълженията си да общува с детето и е налице отчуждаване между двамата.

Условието, под което е поставен въпросът не кореспондира с мотивите, залегнали в обжалваното решение и обусловили крайното решение по делото. Въззивният съд не е приел, че по делото е установено родителско отчуждение, нито че то е основание в случая да се определи ограничен режим на лични отношения между бащата и детето.

Именно невъзможността да осъществява ефективно вече определения режим на лични отношения със сина си, възпрепятстван от майката и семейството й; нарасналата възраст на детето /към момента на определяне на първия режим детето е било на 1 г. и 8 месеца, а понастоящем е на 4 години/; първият режим включва две срещи в месеца по 3 часа в присъствие на майката или неин близък, който лишава бащата от възможност да изгради, надгради, поддържа и съхрани присъщата връзка между баща – син са фактите, изтъкнати като основание на иска в исковата молба по чл. 59, ал. 9 от СК. Въз основа на анализ на доказателствата в тяхната съвкупност и взаимна връзка, въззивният съд е приел, че твърденията за изменение на обстоятелствата са доказани и е в интерес на детето да бъде определен нов, поетапен режим на лични отношения, който да позволи на бащата и детето да изградят и обогатят личните си отношения.

Вторият въпрос изхожда от опасенията на майката дали би бил охранен интереса на детето, ако определеният режим на лични отношения на бащата не бъде спазен в неговата постепенност. Въззивният съд изрично е изтъкнал в тази насока, че задача и на двамата родители е да поддържат нормални междуличностни отношения, както и че тяхна грижа като зрели родители е да спазват съдебно определения режим в интерес на детето и в името на неговото добруване. Обратното накърнява правото на детето да бъде отглеждано и възпитавано от двамата си родители и да има лични отношения с всеки от тях.

Сведени до въпроса за най-добрия интерес на детето и преценката на съда, за да определи и съхрани същия, въпросите са включени в предмета на делото и решението по тях неминуемо е определило изхода на делото. В този смисъл въпросите са правни, но по тях не е налице твърдяното противоречие като необходим специален селективен критерий на касационната жалба по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

По критериите, които съдът е длъжен да съобрази конкретно при преценката си какъв режим на лични отношения между детето и родителя да определи, в изпълнение на служебното си задължение да охрани най-добрия интерес на детето и за задължението на въззивния съд при формиране на тази преценка да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните, както и да изложи мотиви по отношение на тях, включително и като съобрази данните за липса на диалог и конфликт в отношенията между родителите е установена практика на ВКС.

Съгласно приетото в нея, в чл. 59, ал. 3 от СК изрично е посочено, че определянето на режим на лични отношения между родителите и децата включва определянето на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема детето, вкл. през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на децата, както и по друго време. Преценката на съдилищата за това какъв режим на лични отношения да се определи с оглед нуждата да бъде съобразен в най-пълна степен интереса на детето, е конкретна във всеки отделен случай и е свързана с формиране на вътрешното убеждение на съда, решаващ спора по същество. Конкретните измерения и параметри на мерките по всяко дело са обусловени от особеностите на случая. Съдебната практика не дава и не може да даде приложима за всички случаи дефиниция за това що е то тесен или широк режим на лични отношения или определена отнапред формула и точен отговор на въпроса дали да се определи тесен или широк режим на лични отношения, дали той да включва и какъв точно адаптационен период; със или без преспиване на детето при родителя или режимът да се осъществява в присъствие на другия родител или на трето лице. Желанието на родителите и това на детето относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда. Техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като висшият критерий за решението на съда е винаги най-добрият интерес на детето. Под "интереси на детето" се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание – съхраняването и насърчаването на връзката на детето с всеки от родителите; създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин; това то да се отглежда и възпитава по начин и в среда, осигуряващи му възможно най-пълен физически, емоционален, нравствен и социален интегритет, способстващ за опазване и съхранение на личните му имуществени и неимуществени права и интереси и нормалното му участие в гражданския оборот. Основан на този висш интерес, режимът на лични отношения трябва да се осъществява така, че да обезпечи възможност детето да расте и се развива под грижата и с подкрепата и на двамата си родители, тъй като родителството концептуално принадлежи и е отговорност и на двамата родители. От друга страна право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители и да изгради мирогледа си въз основа на ценностната система предадена му от всеки родител; доброто възпитание на всяко дете и изграждането му като зряла личност не е възможно да бъде постигнато без осъществяването на пълноценни отношения с всеки родител. По тази причина по общо правило мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено прякото упражняване на родителските права. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, на роднините и приятелския кръг на майката и бащата. Съдът не може да определи адекватни мерки относно упражняването на родителските права и личните отношения на детето, без да съобрази необходимите мерки за преодоляване на родителското отчуждение, готовността на родителите да ги приложат и поведението им в хода на производството по делото, особено ако такива са препоръчани от експерта и съдът ги намира полезни. Определените мерки за лични контакти независимо от честотата, времето и мястото на упражняване, трябва да бъдат преди всичко в интерес на детето; да му осигурят възможност да общува максимално пълноценно и с двамата родители, така че да съдействат за правилното му възпитание и развитие и тъкмо това е в негов интерес, а не в негова вреда. В този смисъл са постановените по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС по гр.д. № 911/2012г., IV ГО; по гр.д. № 4140/2019, III ГО; по гр.д. № 1707/2009г., IV ГО; по гр.д. № 6894/2014г., IV ГО; по гр.д. № 1241/2021г., IV ГО; по гр.д. № 757/2024г., III ГО и др.

Именно съобразявайки се с възприетите в съдебната практика критерии и при служебно проследяване на най-добрия интерес на детето, при отчитане на възрастта и пола му /момче, понастоящем на 4 години/, за да определи параметрите на лични отношения между бащата и детето, въззивният съд е мотивирал решението си въз основа на съвкупна оценка на доводите и възраженията на страните; преценка на всички събрани по делото доказателства /изявленията на родителите в хода на изслушването им по чл. 59, ал. 6 от СК; писмени и гласни доказателства; доклади от проведени социални проучвания/. Тази преценка изградил в съответствие с разясненията, възприети в практиката на ВС и ВКС. Задължителната съдебна практика, намерила отражение в Постановление № 1/1974г. на ВС и константната такава на ВКС, в редица решения по чл. 290 от ГПК, не съдържа в себе си разрешение, от което да се направи извод, че въззивният съд се е отклонил от нея при формиране на решаващата си правна воля, обусловила и резултата от произнасянето в обжалваното решение. А установената съдебна практика е трайна, непротиворечива и следвана от съдилищата без необходимост от промяна или осъвременяване.

Именно при отчитане на висшия интерес на детето в съответствие с приетото в ППВС № 1/1974г. въззивният съд е обосновал решаваща воля за потребността на детето да общува пълноценно с неотглеждащия родител. Съдът е съобразил пола и възрастта на детето, ежедневието и обкръжението му и базисната му потребност да изгради доверителна и емоционална връзка с бащата в живота си занапред. За целта приел, че определеният поетапен режим на лични контакти с бащата отчита обективната необходимост от постепенна адаптация на детето към срещите с баща му, а предписаният постепенен режим включващ преспиване на детето при бащата отчел като отговарящ на потребността на двамата да общуват пълноценно и в отсъствие на майката. Съблюдаването на установената съдебна практика, приложена в светлината на конкретно установените по делото факти и обстоятелства, при всестранно изследване на най-добрия интерес на детето от въззивния съд, изключва твърдяното противоречие по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

В заключение, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не е налице соченото от жалбоподателя основание за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Въз основа на данните по делото настоящият състав не намира наличие на условия за допускане на касационното обжалване на други основания.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение