Определение № 4713 от 21.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 148/2024 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на ОУ „Иван Вазов“ гр. Русе, чрез адв. Е. З. от АК-Шумен, срещу решение № 316/27.09.2023г. по в.гр.д. № 367/2023 г. на Окръжен съд Русе, с което се потвърждава решение № 635 от 09.05.2023 г. по гр.д.№ 519/2023 г. на Районен съд Русе и са уважени исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ на А. Й. С. против Основно училище „Иван Вазов“ гр. Русе, да се признае за незаконна и отмени Заповед № 632/23.01.2023г. за уволнението на А. Й. С. и да бъде възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност „учител в група за целодневна организация на учебния ден I-IV клас“ при ответника. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1.„Следва ли ищецът, който твърди, че е осъществена от работодателя злоупотреба с право да изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят изводи за такава злоупотреба?“ 2.„Води ли до незаконност на уволнението обстоятелството, че работодателят е уволнил само един от служителите, които не отговарят на променените изисквания за заемане на длъжността и това обосновава ли наличие на злоупотреба с право?“ 3.„Трябва ли работодателят да установи наличие на обективно възникнала необходимост от предприета промяна в изискванията на длъжността, която работникът или служителят е заемал?“ 4.„Следва ли да се счита за законосъобразна заповед за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ в случаите, когато преди да предяви иск в съда работникът или служителят е бил наясно с причините за уволнението?“. Касаторът се позовава също така на очевидна неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. От А. Й. С., чрез адв. Г. Г. от АК-Русе, е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба, като твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и претендира разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. За да постанови решението въззивният съд е приел, че ищцата е заемала длъжността „Учител в група за целодневна организация на учебния ден І-ІV клас“ в ОУ „Иван Вазов“ гр. Русе по трудов договор, прекратен със Заповед № 632/23.01.2023г, на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ - липса на необходимата професионална квалификация за изпълняваната работа. Съдът е установил, че работодателят е утвърдил ново щатно разписание и е връчил на ищцата нова длъжностната характеристика на 18.01.2023г., в която е променил изискванията за професионалната квалификация, каквато нито тя, нито останалите учители притежават. Според мотивите на съда, преценката на работодателя дали да промени изискванията за длъжността не подлежи на съдебен контрол, но събраните доказателства доказват злоупотреба с право от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, поради което уволнението е незаконосъобразно. При тези мотиви на въззивния съд не е налице поддържаното основание за „очевидна неправилност“ на решението по чл.280 ал.2 ГПК, тъй като липсват нарушения на основните начала в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд, във връзка с решаването на трудови спорове и законосъобразност на извършеното от работодателя уволнение по чл.328, ал.1, т.6 КТ. Мотивите на въззивното решение съдържат конкретната преценка на съда за установените фактически обстоятелства и приложението на закона към тях, поради което липсва явна необоснованост - нарушение на правилата на формалната логика или превратно прилагане на материалния и процесуалния закон, за да се приеме, че е налице основание за допускане на касация поради „очевидна неправилност“ по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща търсената от страните защита. Формулираните от касатора въпроси в изложението към касационната жалба не обуславят допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Първият въпрос не съответства на възприетите в решението мотиви на решението. Съдът е установил, че още в исковата молба са изложени конкретни обстоятелства и твърдения за осъществена злоупотреба с право, които се доказват по делото – работодателят е назначил на същата длъжност лица, без съответната степен на професионална квалификация и е допуснал промяна в изискванията за заемането й единствено с цел да прекрати трудовия договор на ищцата, поради възникнали спорове между тях. Отговор на втория въпрос се дава в решение № 239/21.05.2012г. на ВКС по гр.д.№ 799/2011г., IV г.о., че съдът има задължение да изследва проява на злоупотреба с права от работодателя при извършена от него промяна в изискванията за образование относно заемането на определена длъжност, когато такива факти, съответно възражения, са били въведени в преклузивните срокове по ГПК. Цитираното в тази връзка решение № 734/11.01.2011г. по гр.д. № 449/2010г., III г.о., е за различни обстоятелства, поради което е неотносимо. В съдебната практика – напр. решение № 71/24.07.2013 г. по гр.д.№ 284/2012 г. на ВКС, IV г.о., се приема, че преценката за наличието на злоупотреба зависи от установените за всеки отделен случай правнорелевантни факти, т.е. сходни обстоятелства в различни казуси могат да установяват или не злоупотреба с права от работодателя. В този смисъл, дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно и в съответствие с изискванията на материалния и процесуалния закон е фактически въпрос, поради което този въпрос не покрива изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, за поставен правен въпрос, като общо основание за допускане на касация поради противоречие с практиката на ВКС. Третият въпрос не е обуславящ. Съдът изрично е посочил в решението, че преценката на работодателя относно необходимостта от въведените от него нови изисквания за образование и/или професионална квалификация за заемане на съответната длъжност е такава по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Следователно, уважаването на предявените искове не се обосновава с проверка за целесъобразност на въведеното ново изискване, а установената злоупотреба с право по смисъла на чл.8 КТ. Оплакването, че промяната в изискванията за заемане на длъжността не е специално създадена и използвана целенасочено за уволнението на конкретния служител, в тази връзка, представлява довод за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК поради което също не може да обоснове допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Последният повдигнат въпрос също е неотносим. Съгласно т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение. ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Формулираният четвърти въпрос, в тази връзка, за законосъобразността на издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, когато работникът или служителят е бил наясно с причините за уволнението, в тази връзка, е фактически, а не правен въпрос, тъй като отговорът му следва да бъде даден след преценка на доказателствата, въз основа на които съдът е възприел фактическите обстоятелства по делото, с оглед на което не може да обоснове допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. От процесуалния представител на ответника по касационната жалба се иска присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 ЗАдв., което с оглед изхода на делото следва да бъде уважено до размер на сумата от 850 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение