Определение № 2083 от 11.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2665/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 8677/12.04.2023 г. на Р. К. С., чрез адв. Д. С. от АК - В., срещу определение № 900/30.03.2023 г. по в.ч.гр.д. № 862/2023 г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено разпореждане № 1324/19.01.2023 г., постановено по гр.д. № 12437/2021 г. по описа на Софийски градски съд за връщане на подадената касационна жалба против решение № 3687 на Софийски градския съд от 08.12.2022 г. по същото дело. Жалбоподателката намира определението за невалидно, недопустимо и неправилно. Счита, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което въззивното решение подлежи на касационен контрол. За обосноваване достъпа до касационно обжалване на определението се позовава на вероятна нищожност, недопустимост и очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Ответникът по частната жалба „Топлофикация - София“ ЕАД, в писмен отговор оспорва жалбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема частната касационна жалба за допустима. Тя е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване акт - определение на апелативен съд, с което се потвърждава преграждащо определение на окръжен съд. Първоинстанционното производство по гр.д. № 878/2020 г. на Софийски районен съд е било образувано по предявени от „Топлофикация – София“ ЕАД против Р. К. С. искове по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за доставена топлинна енергия в размер от 1493,50 лв., ведно със законна лихва за посочен от дружеството период, за мораторна лихва в размер на 235,71 лв., услуга за дялово разпределение в размер на 34,94 лв., ведно със законната лихва, и за мораторна лихва в размер на 6,80 лв., за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.09.2019 г. по ч. гр. д. № 41896/2018 г. по описа на Софийски районен съд. С решение № 3687 от 08.12.2022г., постановено по въззивно гр. д. № 12437/2021 г. по описа на Софийски градски съд е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е признато за установено, че Р. К. С. дължи на „Топлофикация - София“ ЕАД сумите, както следва: сумата от 1229,33 лв., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до заплащането й – потребена топлинна енергия за имот, собственост на ответницата; сумата от 165,98 лв. – мораторна лихва за забава на плащането на главницата за посочен в решението период; сумата от 33,44 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до заплащането й – стойност на дяловото разпределение на топлинна енергия за имота, като са отхвърлени исковете за разликата до пълните предявени размери, както и искът за сумата от 6,80 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за посочен период на забава. Срещу така постановеното въззивно решение Р. К. С. е депозирала касационна жалба вх. № 90423 от 30.12.2022 г., която е върната с разпореждане № 1324/19.01.0223 г. по в. гр. д. № 12437/2021 г. по описа на Софийски градски съд. Същото е обжалвано от Р. С. пред Софийския апелативен съд, който с атакуваното в настоящото производство определение № 900/30.03.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 862/2023 г., е потвърдил разпореждането за връщане на касационната жалба. При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира, че следва да се допусне такова за проверка допустимостта на акта - чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК. Обжалваното определение на Софийския апелативен съд се явява недопустимо, тъй като е постановено от некомпетентен съд. Компетентен да извърши контрол върху разпореждането за връщане на подадената от Р. С. касационна жалба е не апелативния съд, а Върховния касационен съд, на когото е възложено разглеждането на частни касационни жалби - чл. 274, ал. 3 ГПК. Разпореждането за връщане на частна касационна жалба не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК, тъй като окръжният съд действа не като въззивна инстанция, а като администриращ съд. В този смисъл са мотивите на Тълкувателно решение № 2/2018г. на ОСГТК, ВКС, постановено на 23.06.2022 г. При направения извод за недопустимост определението на Софийски апелативен съд подлежи на обезсилване. След обезсилване на посочения акт, от компетентност на Върховния касационен съд е да се произнесе по частната жалба на Р. К. С., срещу разпореждане № 1324 от 19.01.2023 г. за връщане касационна жалба вх. № 90423 от 30.12.2022 г. Частната жалба е допустима и настоящият състав следва да се произнесе по основателността й. За да постанови връщането на подадената касационна жалба срещу въззивното решение Софийски градски съд е приел, че съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска под 5000 лв. Разпореждането е правилно и следва да бъде потвърдено. Върнатата с него касационна жалба е срещу въззивно решение, с което Софийски градски съд като въззивна инстанция се е произнесъл по искове на „Топлофикация – София“ ЕАД по реда на чл. 422 ГПК за вземания в размер на 1493,50 лв. - доставена топлинна енергия; 235,71 лв. - мораторна лихва; 34,94 лв. - услуга за дялово разпределение; 6,80 лв. - мораторна лихва. Предявените в случая положителни установителни искове са оценяеми, като цената се определя съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК. Според цитираната разпоредба размерът на цената на иска по искове за вземания е търсената сума. Съгласно правилото на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска под 5000 лв. Неоснователни са доводите, че след като съдебният акт на въззивния съд, с който е потвърдено решението на първата инстанция, се обжалва като нищожен, разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1, предл.1 ГПК е неприложима. Посочената норма, както и тази на чл.69, ал.1, т.1 ГПК са императивни, поради което касационна жалба срещу въззивно решение № 3687 от 08.12.2022 г., постановено по в. гр. д. № 12437/2021 г. по описа на Софийски градски съд, се явява процесуално недопустима и подлежи на връщане. С оглед изложеното обжалваното разпореждане за връщане на касационната жалба се явява правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение.