Определение № 852 от 13.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 95/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. И. Б., [населено място], срещу решение №1401 от 28.07.2011 г. по гр. дело №682/2011 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение №4648 от 20.10.2010 г. по гр. дело №1095/2005 год. на Софийския градски съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените срещу държавата, представлявана от министъра на финансите, Министерство на правосъдието и Врачанския окръжен съд искове за сумата 105 500 лв. – обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от назначаването на М. Б. като синдик на [фирма], [населено място]. Въззивният съд е приел, че се претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, произлезли пряко от продажбата на колесен трактор, извършена от синдика. Последният не е бил в трудово или служебно отношение с някои от ответниците, а и неговата отговорност изрично е уредена в чл.663 ТЗ. Ответниците по касационната жалба държавата, представлявана от министъра на финансите и Министерство на правосъдието не са заявили становище. Ответникът по касационната жалба Врачанският окръжен съд оспорва жалбата. Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси за това може ли освен по чл.663, ал.3 ТЗ да се търси отговорност за увреждащите действия на синдика и по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №1401 от 28.07.2011 г. по гр. дело №682/2011 г. на Софийския апелативен съд Повдигнатите въпроси не обуславят крайното решение, защото решаващият извод на въззивния съд е за неоснователност на исковете по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, а не за тяхната недопустимост. Прието е, че в конкретния случай исковете са неоснователни, защото на синдика не му е възложена работа по трудово или служебно правоотношение от ответниците. Касаторът не е изложил въпроси по чл.280, ал.1 ГПК в тази насока. Същевременно като е приел, че исковете са неоснователни, а не недопустими, въззивният съд не е изключил принципната възможност да се търси отговорност за вреди от дейността на синдика по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ и не е ограничил същата само в хипотезата на чл.663 ТЗ. Според въззивния съд не са налице предпоставките за уважаване на исковете и същите са неоснователни. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.