Определение № 481 от 30.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3432/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/срещу решение №.263062/13.05.21 по г.д.№.9152/20 на СГС, ІІ Бс., с което е потвърдено решение №.72897/15.04.20 по г.д.№.10612/16 на СРС, ГО, 64с., в частта за уважаване на предявения срещу касатора иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 КТ за заплащане на 17821,50лв. обезщетение за оставане без работа за периода 28.12.15-28.06.16. Ответната страна Р. Д. Н., конституирана на основание чл.227 ГПК в правата на починалия в хода на процеса М. Н. Н., оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: Въззивният съд е приел, в това число препращайки към мотивите на първоинстанционния на основание чл.272 ГПК, че претенцията по чл.344 ал.1 т.3 КТ е основателна, доколкото с влязло в сила решение по чл.344 ал.1 т.1 КТ уволнението на ищеца е признато за незаконно, като са налице и останалите предпоставки за уважаването й. Фактът на безработица по делото е надлежно установено-при съобразяване на постановките на ТР 6/13 ОСГК - чрез констатация по трудовата книжка на ищеца, че за процесния период няма вписвания на трудови договори, като доводите за недоказаност са неоснователни. Размерът се определя на база последно брутно трудово възнаграждение, получено преди уволнението – но не по-малко от размера на минималната заплата за страната - чл.228 ал.1 КТ и ТР 2/13 по тълк.д. №.2/13, ОСГК. Няма спор, че релевантното такова е за м.06.14 - в размер на 2970,25лв., и обезщетението възлиза на 17821,50лв. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка със следните въпроси, които твърди, че са решени в противоречие с практика на ВКС /№.1-№.6/ и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото /№.1/: 1.„Допустимо ли е, при установяване наличие на предпоставките за уважаване на иск, предявен по реда на чл.344 ал.1 т.2 КТ, съдът да не съобрази обстоятелството, че по правоотношението е приложима разпоредбата на чл.19 ал.4 т.4 от Закона за администрацията?“; 2. „Има ли значение за уважаване на иска по реда на чл.344 ал.1 т.2 КТ обстоятелството, че трудовото правоотношение съществува като срочно и/или изборно?“; 3.“Следва ли съдът, при установяване наличие на предпоставките за уважаване на иск, предявен по реда на чл.344 ал.1 т.2 КТ, да направи анализ дали са налице нови обстоятелства, на които трябва да отговаря служителя?“ /опр.№.349/ 13.04.20 по г.д.№.894/20, ІV ГО, реш.№456/31.10.11 по г.д.№.463/11, ІV ГО, опр.№.779/7.07.17 по г.д.№.1235/17, ІV ГО/; 4.“Допустимо ли е въззивният съд да не изложи собствени мотиви по съществото на спора, като препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които не обсъждат подробно релевираните възражения на двете страни?“ /реш.№.40/4.02.15 по г.д.№.4279/14, ІV ГО, реш.№.283/14.11.14 по г.д.№.1609/14, ІV ГО, реш.№.42/5.03.14 по г.д.№.5488/13, ІV ГО, реш.№.191/25.03.13 по г.д.№.63/ 13, ІІІ ГО/; 5.“При пропуск от страна на първата инстанция да съобрази релевираните възражения на страните, длъжен ли е въззивният съд да разгледа същите и респективно да мотивира решението си, като анализира представените доказателства и твърдения?“ /ТР 1/13, ОСГТК, т.2/; 6.“Може ли съдът да приеме, че е налице предпоставката за уважаване на иск за заплащане на обезщетение по реда на чл.344 ал.1 т.3 КТ само на основание представен препис/фотокопие на трудова книжка?“ /реш.№.195/06, ІІІ ГО/. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Първите три въпроса са неотносими и не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК /съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 от 19.02.10 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства/. Това е така, доколкото същите касаят произнасянето на въззивния съд по претенцията по чл.344 ал.1 т.2 КТ - производството по която, след настъпилата в хода на процеса смърт на ищеца, е прекратено като недопустимо след обезсилване на първоинстанционното решение с влязъл в сила съдебен акт – и следователно не са от значение за изхода на спора. Четвъртият и петият въпрос са свързани със задължението на съда да изложи мотиви и да обсъди събраните доказателства и доводите на страните. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма; предвидената в закона възможност за препращане към мотивите на първоинстанционният съд, не дава основание на въззивния съд да откаже изобщо излагането на свои мотиви по съществото на спора, в т.ч. и такива по направените от страните възражения и поддържани доводи; той е длъжен да обсъди събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните от значение за изхода на спора. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика. Изложила е собствени мотиви във връзка с направените възражения и е посочила защо намира, че претенцията по чл.344 ал.1 т.3 КТ е доказана и основателна. Предвид изложеното не е налице твърдяното основание на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Шестият въпрос е неотносим - съдържа условие, което не е било прието за установено от въззивната инстанция и не съответства на обстоятелствата по делото - съдът не е приемал, че претенцията за обезщетение е доказана само на база на представено фотокопие на трудова книжка. Напротив, изрично е посочил, че фактът на безработица е надлежно установен-при съобразяване на постановките на ТР 6/13, ОСГК, чрез констатация по трудовата книжка на ищеца, че за процесния период няма вписани трудови договори. Констатацията е направена в съдебно заседание на 16.10.19г. по оригинала на книжката /изрично отразено в протокола на съдебното заседание/ от първоинстанционния съд-след изтичане на 6-месечния срок, за който се претендира обезщетение. При тези обстоятелства изводите са съобразени с обобщената с ТР 6/13, ОСГК, задължителна практика-съгласно която фактът на безработица може да бъде доказан по няколко начина, един от които е именно да се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, която е официален удостоверителен документ за отразените в него обстоятелства, който се съхранява от работника/служителя съгласно чл.1 ал.2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж /ДВ бр.102/93/. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдените хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – изложени са ясни мотиви, които не са произволни, и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Предвид изхода на спора на ответната страна се дължат направените разноски в размер на 600лв. платен адвокатски хонорар с ДДС на основание чл.78 ал.1 ГПК. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,