Определение № 53 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 44/2026 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по спор за подсъдност между Софийски градски съд и Административен съд – София-град, относно компетентния съд, който да разгледа предявените искове от „Стойчев – Еко - 33“ ЕООД против Държавен фонд „Земеделие“ за заплащане на лихви за забава общо в размер на 206 606,41лв., за посочените периоди, върху изплатената със забава финансова помощ по подмярка 4.2, съгласно договор от 03.01.2018 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ. За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен и Върховния административен съд, приема следното: „Стойчев – Еко - 33“ ЕООД, чрез пълномощника си, е подало искова молба срещу ДФ „Земеделие“, на основание чл. 12, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделския производител във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, за заплащане на лихва за забава върху сумата 991 617,10лв. з периода от 01.07.2022 г. до 22.12.2023 г. в размер на 170 861,69лв. и върху сумата от 161 058,80лв. за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г. в размер на 35744,72лв., ведно със законна лихва върху претендираните суми, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане. С определение № 31395 от 25.09.2025 г. по адм. дело № 6829/2025 г. Административен съд – София-град е приел, че спорът не му е подсъден. В тази насока е изложил съображения, че договорът за безвъзмездна финансова помощ е сключен между страните на 03.01.2018 г. на основание чл. 42, ал. 3 и 4 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от ПРСР за периода 2014 – 2020, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Договорът е сключен при действието на чл. 12, ал. 7 ЗПЗП, ред. ДВ, бр. 12 от 2015 година. Съгласно изменението на чл. 12, ал. 7 ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г., отношенията между фонда и получателите на кредитите, субсидии и гаранции, както и между фонда и лицата, ползващи се от други негови услуги, се уреждат с договори, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове или въз основа на подадени заявления или административни актове, издадени по повод подадени заявления за подпомагане. Съдът е посочил, че съгласно чл. 19ж, ал. 1 АПК, в сила от 01.01.2019 г., споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд. С разпоредбата на § 149, ал. 4 ПЗР на ЗИД АПК, обн. ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. е предвидено, че съдебните производства по спорове относно недействителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори, сключени преди влизането в сила на този закон, с изключение на тези по ЗУСЕСИФ, се извършват по реда на Гражданския процесуален кодекс пред гражданските съдилища. Въз основа на цитираните разпоредби съдът е извел извод, че с разпоредбата на § 149, ал. 4 ПЗР на ЗИД АПК е въведено изключение на 19ж, ал. 1 АПК относно компетентния съд, т. е. всички съдебни производства по административни договори, сключени преди влизане в сила на закона се водят пред гражданските съдилища, с изключение на договорите по ЗУСЕСИФ. След като в случая договорът за БФП не е сключен по реда и условията на ЗУСЕСИФ, не попада в изключенията на § 149, ал. 4 ПЗР на ЗИД АПК, поради което спорът не е подсъден на административния съд. При тези съображения АС – София-град е прекратил производството по адм. дело № 6829/2025 г. и е изпратил делото по подсъдност на Софийски районен съд. С определение от 28.10.2025 г. по гр. дело № 47728/2025 г. Софийският районен съд, 155 състав, е намерил, че спорът не му е родово подсъден, т. к. предявените искове са с цена над 25 000лв. всеки от тях. Съгласно чл. 104, т. 4 ГПК исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000лв. са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция. Поради това и на основание чл. 118, ал. 2 ГПК СРС е прекратил производството по гр. дело № 47728/2025 г. и е изпратил делото за разглеждане по подсъдност на Софийски градски съд. С определение № 1209 от 26.05.2026 г. по т. дело № 2359/2025 г., постановено в открито съдебно заседание, след обсъждане на молбите на страните по спора с възражение за неподсъдност, Софийски градски съд е приел, че производството не му е подсъдно. Посочил е, че съгласно чл. 1, т. 7 ЗПЗП, законът урежда прилагането на мерките и подмерките от ПРСР за периода 2014-2020 г. по чл. 21, § 1, б. „а“ и „б“, чл. 28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, а чл. 12, ал. 7 ЗПЗП сочи, че правоотношенията се уреждат с договори. Тези договори попадат в обхвата на легалното определение на административен договор. Сключеният между страните договор за БФП от 03.01.2018 г. е административен по своя характер, а според чл. 19ж, ал. 1 и 2 АПК споровете във връзка с административните договори се решават от административния съд. Съдът е изложил мотиви, че не следва обратен извод от § 149, ал. 4 на ЗИД АПК, т. к. договорът попада в изключенията на посочената разпоредба като касаещ отношения, регулирани от ЗУСЕСИФ. Не е налице и изключението на § 10, ал. 3 ПЗР на ЗУСЕСИФ, т. к. исковата молба е подадена след влизане в сила изменението на закона, съответно производството следва се проведе по новия ред пред административния съд. При тези съображения съдът е повдигнал на основание чл. 135, ал. 4 АПК спор за подсъдност пред смесен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, като прецени данните по делото, намира, че спорът е подсъден на Административен съд – София-град по следните съображения: Прилагането на мерките и подмерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. е в предметния обхват на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), а съгласно чл. 11, ал. 4 ЗПЗП ДФ "Земеделие" изпълнява функциите на Разплащателна агенция. По приложението на нормативната уредба на финансовото подпомагане със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове при действието на ЗУСЕСИФ, обн. ДВ бр. 101/2015 г., в сила от 25.12.2015 г., (сега ЗУСЕФСУ - загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) е налице трайна и непротиворечива съдебна практика, към която настоящият състав се придържа изцяло. Съгласно разрешенията в Решение № 228 от 07.02.2018 г. по т. д. № 424/2017 г. на ВКС, ТК, I ТО, и Решение № 17 от 23.03.2017 г. по гр. д. № 50176/2016 г. на ВКС, ГК, III ГО, и др., с приемането на ЗУСЕСИФ (сегашно наименование ЗУСЕФСУ) се въвежда различна от съществуващата до влизане в сила на този закон регламентация на правоотношенията между съответните органи и получателите на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Предвид съществените белези, характеризиращи договора между управляващия орган и бенефициентите като административен, законодателят въвежда института на "административния договор". За разлика от гражданския договор административният договор, макар и оформен в писмено споразумение между ръководителя на управляващия орган и бенефициента, се дефинира като изрично волеизявление на ръководителя на управляващия орган за предоставяне на финансова подкрепа със средства от ЕСИФ, по силата на което и със съгласието на бенефициента се създават за бенефициента права и задължения по изпълнението на одобрения проект, и като такова съставлява административен акт. Едновременно с това е въведена и възможност административният орган да изменя и прекратява договора в зависимост от определен държавен, общински или друг интерес. Промяната в същностната характеристика на договора за предоставяне на финансова помощ, която го изключва от категорията на гражданскоправните сделки, е обусловила и промяна в реда за съдебна защита на страните. Поради това и законодателят е възложил на административните съдилища разглеждане на производството по чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК по искания за изпълнение на административен договор – в т. см. вж. определение № 4430 от 02.10.2025 г. по гр. д. № 3026/2025 г. на ВКС и ВАС, 5-членен с-в, ГК. От изложените в исковата молба твърдения и отправеното искане за съдебна защита се установява, че ищецът претендира присъждане на лихви за забава върху суми по договор, който е административен поради характера на уредените в него отношения. Със ЗУСЕСИФ е създадена обща правна рамка, насочена към кодифициране на правилата, по които се управляват и разходват предоставените от Европейския съюз публични средства. Договорът за БФП е сключен между страните на основание чл. 42, ал. 3 и 4 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от ПРСР за периода 2014 – 2020, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, предмет на договора между страните, е свързано с управлението на средства по европейските структурни и инвестиционни фондове и в този смисъл попада в обхвата на Закона за управление на средствата по европейски фондове при споделено управление, поради което спорът, заявен с исковата молба на „Стойчев – Еко – 33“ ЕООД попада в изключенията на § 149, ал. 4 ПЗР на АПК и подлежи на разглеждане от административния съд - срвн. определение № 9 от 26.03.2025 г. по адм. д. № 2/2025 г. на ВКС и ВАС, 5-членен с-в. Предвид изложеното, компетентен да разгледа спора е Административен съд – София-град, на който делото следва бъде изпратено за разглеждане и решаване. Водим от горното, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд,