Определение № 4947 от 30.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1781/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 9420/20.12.2024г., подадена от Н. Х. П. и Е. Х. Т. (починала на 23.06.2025г. и заместена от своите наследници по закон Н. П. Т. и П. Й. Т.), чрез процесуалния представител адвокат Д. Л. от САК, срещу решение № 532/14.10.2024г. по в. гр. д. № 472/2024г. на Врачанския окръжен съд, в частта, с която е обезсилено като недопустимо първоинстанционното решение № 260038/27.11.2023г. по гр.д. № 392/2019г. на Районен съд-Мездра, в частта, с която е признато за установено по отношение на К. С. Ц., че Е. Х. Т. и Н. Х. П., са съсобственици на общо 2/6 ид. части от недвижими имоти, предмет на нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 88 том 1, pег.379, дело № 71/2014г. на нотариус В. С. рег. № 647 на НК, с район на действие PC – М., а именно нива от 8.600 дка, в местността „С.“ в землището на [населено място], имот [№], нива от 1.502 дка, в местността „Под село“, в землището на [населено място], имот [№], зеленчукова култура от 0.590 дка, в местността „Под село“, в землището на [населено място], имот [№], и зеленчукова култура от 0.409 дка, в местността „Под село“, в землището на [населено място], имот [№], и нива с площ от 5.799 дка, в местността „О.“ в землището на [населено място], имот [№], нива с площ от 1.201 дка, в местността „Р.“ в землището на [населено място], съставляваща имот [№], нива с площ от 3.002 дка, в местността „Г.“, в землището на [населено място], съставляваща имот [№], и нива с площ от 5.492 дка, в местността „В. пърдище“, в землището на [населено място], имот [№], както и в частта, с която е признато за установено по отношение на М. И. Д., че Е. Х. Т. и Н. Х. П., са съсобственици на общо 2/6 ид. части от недвижими имоти, предмет на нотариален акт № 61 том III, нот.дело № 277/2014г. на нотариус Х. А., peг. № 614 на НК с район на действие PC-М., а именно: нива с площ от 1.201 дка, в местността „Р.“ в землището на [населено място], съставляваща имот № 040011; нива с площ от 3.002 дка, в местността „Г.“, в землището на [населено място], съставляваща имот [№]; нива с площ от 5.799 дка, в местността „О.“ в землището на [населено място], имот [№] и нива с площ от 5.492 дка, в местността „В. пърдище“, в землището на [населено място], имот [№], и в частта, с която е осъден М. И. Д. да отстъпи собствеността и предаде владението на Е. Х. Т. и Н. Х. П. на 2/6 ид. части от недвижими имоти: нива с площ от 1.201 дка. в местността „Р.“ в землището на [населено място], съставляваща имот [№]; нива с площ от 3.002 дка, в местността „Г.“, в землището на [населено място], съставляваща имот [№]; нива с площ от 5.799 дка, в местността „О.“ в землището на [населено място], имот [№]5 и нива с площ от 5.492 дка, в местността „В. пърдище“, в землището на [населено място], имот [№], предмет на нотариален акт № 61 том III, нот. дело № 277/2014г. на нотариус Х. А., рег. № 614 на НК с район на действие РС – М., както и в частта, с която е отменен на основание чл.537 ал.2 ГПК, нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 88 том 1, рег. № 379, дело № 71/2014г. на нотариус В. С. рег. № 647 на НК с район на действие РС М., в частта му, касаеща 2/6 идеални части от процесиите имоти - нива от 8.600 дка, в местността „С.“ в землището на [населено място], имот № 095013, нива от 1.502 дка, в местността „П. с.“, в землището на [населено място], имот [№], зеленчукова култура от 0.590 дка, в местността „Под село“, в землището на [населено място], имот [№], и зеленчукова култура от 0.409 дка, в местността „Под село“, в землището на [населено място], имот [№], нива с площ от 5.799 дка, в местността „О.“ в землището на [населено място], имот [№], нива с площ от 1.201 дка, в местността „Р.“ в землището на [населено място], съставляваща имот [№], нива с площ от 3.002 дка, в местността „Г.“, в землището на [населено място], съставляваща имот [№], и нива с площ от 5.492 дка, в местността „В. пърдище“, в землището на [населено място], имот [№] и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение за разноските, с което е осъден М. И. Д. да заплати на касаторите Е. Х. Т. и Н. Х. П. направените от тях разноски пред първата инстанция в размер на 750,00 лв. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално - неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се моли за неговото обезсилване, респ. отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковите претенции бъдат уважени със законните последици. Оплакването за недопустимост на обжалваното въззивно решение произтича от твърдението на касаторите, че въззивният съд е отказал да разгледа заявените пред първата инстанция положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК и ревандикационен иск по чл. 108 ЗС за признаване за установено спрямо ответниците М. И. Д. и Н. В. П., заместен по реда на чл. 227 ГПК от К. С. Ц., че касаторите са собственици на общо 2/6 идеални части от процесните имоти и осъждането на ответниците да им предадат владението върху посочените идеални части от процесиите имоти, както и искане по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижими имоти [№], том 1, peг. 379, дело № 71/2014г. на нотариус В. С. с peг. № 647 на НК, с район на действие PC – М.. Поддържат, че исковете са инкорпорирани в отговора на исковата молба. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по въпросите: 1.Длъжен ли е съдът да разгледа по същество всяко искане за защита на лични и имуществени права, адресирано до съда; По въпроса се поддържа, че приетото от въззивния съд в обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 92 от 1.02.1999г. по гр. д. № 3107/97г., на ВКС, IV г. о. 2.Длъжен ли е въззивният съд, в случай че констатира нередовност в предявеното искане за защита, да предостави на лицето търсещо защита процесуална възможност за отстраняването им; Твърди се, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 348 от 26.10.2011г. на ВКС по гр. д. № 473/2010г., III г. о., ГК; решение № 104 от 11.06.2009г. на ВКС по т. д. № 304/2009г., II т. о., ТК; решение № 97 от 16.04.2014г. на ВКС по гр. д. № 4814/2013г., III г. о., ГК; решение № 18 от 19.02.2014г. на ВКС по гр. д. № 3359/2013г., III г. о., ГК и решение № 98/16.04.2014г., III г.о. по гр.д. № 5788/2013г. на ВКС. Поддържа се, че в процесният случай, въззивният съд, в случай че е констатирал нередовности относно искането за защита от страна на касаторите, вкл. относно формата на това искане, е следвало да им предостави процесуална възможност за отстраняването на тези нередовности. 3.Обвързан ли е въззивният съд от очертания с доклада на първоинстанционния съд по чл. 146 ГПК предмет и страни по делото и допустимо ли е въззивният съд по служебен път, без да е изложено нарочно оплакване във въззивната жалба в тази насока, да следи служебно за допуснати процесуални нарушения в доклада; По въпроса се твърди противоречие на приетото от въззивния съд със задължителната практиката на ВКС, обективирана в т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС. Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по спора. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът К. С. Ц., чрез процесуалния си представител адвокат Д. И. от САК, изразява становище, че първоинстанционното решение по отношение на него е влязло в сила като необжалвано. Ответникът М. И. Д. не е изразил писмено становище по касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани лица, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните: С постановеното на 27.11.2023г. решение първоинстанционният съд е признал за установено по отношение на К. С. Ц., че Т. Т. Д., Е. Х. Т., Н. Х. П. и Й. В. П. са съсобственици на общо 5/6 идеални части от недвижимите имоти, предмет на н.а.№88, том І, рег.№379, дело №71/2014 на нотариус В. С. с рег.№647 на НК, с район на действие РС-М., а именно: нива от 8.600 дка, в местността „С.“ в землището на [населено място], имот [№], нива от 1.502 дка, в местността „П. с.“, в землището на [населено място], имот [№], зеленчукова култура от 0.590 дка, в местността „П. с.“, в землището на [населено място], имот [№], и зеленчукова култура от 0.409 дка, в местността „П. с.“, в землището на [населено място], имот [№], и нива с площ от 5.799 дка, в местността „О.“ в землището на [населено място], имот [№], нива с площ от 1.201 дка, в местността „Р.“ в землището на [населено място], съставляваща имот № 040011, нива с площ от 3.002 дка, в местността „Г.“, в землището на [населено място], съставляваща имот [№], и нива с площ от 5.492 дка, в местността „В. пърдище“, в землището на [населено място], имот [№], като е взел предвид, че в хода на производството по делото първоначалният ответник Н. В. П. е починал и на негово място е конституиран наследникът му по закон К. С. Ц.. Признал е също така за установено по отношение на М. И. Д., че Т. Т. Д., Е. Х. Т., Н. Х. П. и Й. В. П. да собственици на общо 5/6 идеални части от следните недвижими имоти, предмет на н.а.№61, том ІІІ, н.д.№277/2014г. на нотариус Х. А., рег.№614 на НК с район на действие РС-М., а именно: нива с площ от 1.201 дка, в местността „Р.“ в землището на [населено място], съставляваща имот [№]; нива с площ от 3.002 дка, в местността „Г.“, в землището на [населено място], съставляваща имот [№]; нива с площ от 5.799 дка, в местността „О.“ в землището на [населено място], имот № 036045 и нива с площ от 5.492 дка, в местността „В. пърдище“, в землището на [населено място], имот [№], и е осъдил М. И. Д. да предаде на Т. Т. Д., Е. Х. Т., Н. Х. П. и Й. В. П. владението върху признатите им 5/6 идеални части от тези имоти. Наред с това на основание чл. 537, ал. 2 ГПК първоинстанционният съд е отменил и н.а.№88, том І, рег.№379, дело №71/2014г. в частта ,касаеща 5/6 идеални части от процесните имоти и според изхода на спора е присъдил в полза на Е. Х. Т. и Н. Х. П. направените разноски. Въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд е подадена от М. И. Д. с твърдението, че направените от първоинстанционния съд изводи са неправилни. Произнасяйки се по така подадената въззивна жалба, въззивният съд е посочил, че районният съд е сезиран с предявени от Т. Т. Д. против Н. В. П., М. И. Д., Е. Х. Т. и Н. Х. П. искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 537, ал. 2 ГПК. Посочено е, че с молба вх.№ 260240/03.05.2022г. ответникът К. С. Ц., конституиран на мястото на починалия си наследодател Н. В. П., е посочил, че признава исковете, тъй като ги счита за вероятно основателни. Прието е, че направено от ответника признание, че ищецът е собственик, не обосновава основателност на иска, а следва да бъде преценено от съда съгласно чл. 175 ГПК. Изложени са съображения, че решението, основано на признание на иска, може да се постанови само, ако след проверка на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, се окаже, че предявеният иск е допустим. Посочено е, че в хода на производството пред първата инстанция, с определение от 30.06.2022г. са конституирани като ищци по делото по тяхно искане Н. Х. П., Е. Х. Т. и Й. В. П.. Прието е за установено, че с решение № 104/10.11.1999г., изд. от ПК-гр. Р., на основание чл.27 ППЗСПЗЗ по преписка вх. № 01691/18.02.1992г., с влязъл в сила план за земеразделяне, е възстановено правото на собственост на наследниците на В. Н. П. върху процесните недвижими имоти. Съобразено е, че В. П. Ц. е починал на 21.12.1985г., като Т. Т. Д., Е. Х. Т., Н. Х. П., Й. В. П. и Н. В. П. са негови наследници по закон. Взето е предвид, че с нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 88, том I, рег.№379, н.д.№ 71/2014г. на нотариус В. С. рег. №647 на НК с район на действие РС-М., Н. В. П. е признат за собственик по давност и наследство на процесните имоти, а с нотариален акт за покупко-продажба на поземлени имоти № 61, том III, нот.дело № 277/2014г. на нотариус Х. А., рег.№ 614 на НК, с район на действие РС-М., ответникът М. И. Д. е закупил от Н. В. П. поземлени имоти: нива с площ от 5.799 дка, в местността „О.“ в землището на [населено място], имот [№], нива с площ от 1.201 дка, в местността „Р.“ в землището на [населено място], съставляваща имот [№], нива с площ от 3.002 дка, в местността „Г.“, в землището на [населено място], съставляваща имот [№], и нива с площ от 5.492 дка, в местността „В. пърдище“, в землището на [населено място], имот [№]. Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е недопустимо в частта, с която е признато за установено по отношение на К. С. Ц., че Е. Х. Т., Н. Х. П. и Й. В. П., са съсобственици на общо 4/6 ид. части от недвижими имоти, предмет на нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 88 том 1, рег.379, дело № 71/2014г. на нотариус В. С., както и в частта, с която е признато за установено по отношение на М. И. Д., че Е. Х. Т., Н. Х. П. и Й. В. П. са съсобственици на общо 4/6 ид. части от недвижими имоти, предмет на нотариален акт № 61 том III, нот.дело № 277/2014г. на нотариус Х. А. и ответникът М. И. Д. е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на Е. Х. Т., Н. Х. П. и Й. В. П., на 4/6 ид. части от недвижимите имоти. Изложени са мотиви, че съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК, регламентиращ принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Съдът е длъжен да разгледа иска на предявеното основание и когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, по непредявен иск, решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Посочено е, че в процесния случай с исковата молба ищцата Т. Т. Д. е предявила против ответниците Н. В. П. и М. И. Д., искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.537, ал.2 ГПК, за признаване за установено по отношение на Н. В. П., че тя е собственик на 1/4 ид.част от нива от 8.600 дка, в местността „С.“ в землището на [населено място], имот [№], нива от 1.502 дка, в местността „П. с.“, в землището на [населено място], имот [№], зеленчукова култура от 0.590 дка, в местността „П. с.“, в землището на [населено място], имот [№], и зеленчукова култура от 0.409 дка, в местността „Под село“, в землището на [населено място], имот [№], нива с площ от 5.799 дка, в местността „О.“ в землището на [населено място], имот [№], нива с площ от 1.201 дка, в местността „Р.“ в землището на [населено място], съставляваща имот [№], нива с площ от 3.002 дка, в местността „Г.“, в землището на [населено място], съставляваща имот [№], и нива с площ от 5.492 дка, в местността „В. пърдище“, в землището на [населено място], имот [№], а по отношение на М. И. Д., че е собственик на 1/4 ид.част от нива с площ от 1.201 дка, в местността „Р.“ в землището на [населено място], съставляваща имот [№]; нива с площ от 3.002 дка, в местността „Г.“, в землището на [населено място], съставляваща имот [№]; нива с площ от 5.799 дка, в местността „О.“ в землището на [населено място], имот [№] и нива с площ от 5.492 дка, в местността „В. пърдище“, в землището на [населено място], имот [№] и да бъде осъден М. И. Д. да й предаде владението върху нива от 5.799 дка, нива от 1.201 дка, нива от 3.002 и нива 5.492 дка, както и да се отмени на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт за собственост на недвижими имоти [№] том 1, pen № 379, дело № 71/2014г. на нотариус В. С.. Посочено е, че в първото съдебно заседание, проведено на 30.06.2022г., при доклада на делото по чл.146 ГПК, съдът е квалифицирал исковете като такива по чл.108 ЗС, вр. чл.537,ал.2 ГПК и със същото определение е конституирал като ищци Е. Х. Т., Н. Х. П. и Й. В. П., по тяхно искане. Констатирано е, че в обстоятелствената част и в диспозитива на първоинстанционното решение, съдът се е произнесъл, като признал за установено в отношенията между страните, че ищците Т. Т. Д., Е. Х. Т., Н. Х. П., и Й. В. П. са съсобственици на общо 5/6 ид.ч. от процесните поземлени имоти, осъдил ответника М. Д. да им предаде владението върху 5/6 ид.ч. на част от тях и отменил констативния нотариален акт за собственост, в частта касаеща 5/6 ид.ч. от имотите. Прието е, че в обстоятелствената и петитумната част на подадената от Т. Т. Д. искова молба не се установяват заявени наследствени права от Е. Х. Т., Н. Х. П. и Й. В. П., върху процесните имоти, като същите не са приподписали тази искова молба лично или чрез упълномощен адвокат по отношение на техните права. Изложени са съображения, че при предявяване на иск по чл. 108 ЗС от един съсобственик, в случая от Т. Т. Д., останалите съсобствениците Е. Х. Т., Н. Х. П. и Й. В. П. не са задължителни другари в процеса. При предявен иск от няколко лица в качеството им на наследници на починалия титуляр на правото - те са обикновени другари, тъй като всеки от тях има самостоятелно материално-правно положение по своята претенция. Посочено е, че в исковата претенция липсва каквото и да е било конкретизиране в полза на кого и срещу кого, както и по отношение на кои точно имоти следва да бъде признато правото на собственост, респективно кой, на кого и какво следва да предаде. Прието е, че петитумът е останал неконкретизиран, предвид обстоятелството, че не било уточнено по отношение на всеки един от ищците каква идеална част от имотите се претендира. Прието е, че първоинстанционният съд се е произнесъл по искове на конституираните ненадлежни страни в процеса Е. Х. Т., Н. Х. П. и Й. В. П., поради което постановения по тези искове съдебен акт е недопустим и следва да се обезсили, а производството по делото в тази част да се прекрати. Предявените от Т. Т. Д. искове са приети за допустими и основателни. Прието е, че по реда на ЗСПЗЗ правото на собственост върху процесните недвижими имоти е възстановено на наследниците на В. Н. П. и не е установено сънаследникът Н. В. П. да е придобил по давност идеалните части на останалите сънаследници, тъй като не е доказано преди снабдяването с н.а. №88, том І, рег.№379, дело №71/2014г. да е афиширал пред ищцата и другите сънаследници недвусмислено намерението си за своене по начин, по който то да е станало известно на съсобствениците без да оставя съмнение у тях относно съдържанието му. Поради това в частта, с която предявените от Т. Т. Д. искове са уважени решението на първоинстанционния съд е потвърдено. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК). Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая при извършването на преценка дали са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по поставените от касаторите правни въпроси, следва да бъдат съобразени и техните изявления, адресирани до първоинстанционния съд, както и извършените от първоинстанционния съд съдопроизводствени действия. При съобразяване на данните за тези изявления и съдопроизводствени действия, съдържащи се в мотивите към обжалвания съдебен акт, настоящият състав приема, че касационното обжалване следва да се допусне по реда на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК с цел проверка правилността на изводите на въззивния съд, че първоинстанционният съд се е произнесъл по иск на ненадлежни страни. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение