Определение № 3679 от 06.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2296/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на директора на Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) – Карнобат, подадена чрез пълномощника гл.юрк.Н. С., срещу определение № 879 от 25.03.2026г., постановено по в.ч.гр.д. № 188/2026г. на Окръжен съд-Бургас. С него е потвърдено определение № 46/22.01.2026г. по гр. дело № 75/2026г. на РС-Карнобат за връщане, на основание чл. 130 ГПК, на подадената от ДСП-Карнобат искова молба с искане по чл. 84, ал. 3 от СК за вписване на малолетното дете Г. А. М. в Регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, воден от РДСП – Бургас и е прекратено производството по първоинстанционното гражданско дело. Жалбоподателят иска отмяна на определението, като твърди, че същото е неправилно и необосновано. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 274, ал.3 ГПК, поддържа наличие на основания чл.280, ал.1, т.3 ГПК и поставя следните въпроси: 1. Кой е приложимият ред за вписване в регистъра на деца за пълно осиновяване в случаите по чл. 84, ал. 3 от СК с оглед приетия § 36 от ПЗР на ЗИД на СК (обн. ДВ бр. 106/2023 г., изм. ДВ бр. 26/2025 г.), когато процедурата е започнала преди 31.12.2026г.; 2. Допустимо ли е съдът да върне исковата молба, с която се иска на основание чл. 84, ал. 3 от СК вписване преди 31.12.2026г., поради липсата на създадена по чл.83, ал.1 СК въведена в експлоатация Национална електронна информационна система за осиновяване – НЕИСПО, без да съобразява § 7 от ПЗР към Наредба № РД-06-46/04.11.2024г. за реда за вписването, воденето, съхранението, поддържането и функционирането на националната електронна информационна система за пълно осиновяване и 3. Кой е приложимият ред за вписване на деца за пълно осиновяване в случаите по чл. 84, ал. 3 от СК с оглед противоречивата съдебна практика-влязло в сила на 25.11.2025г. решение № 2081/26.09.2025г. по гр.д. № 5299/2025г. на РС-Бургас и влязло в сила на 30.05.2025г. решение № 47/26.03.2025г. по гр.д. № 156/2025г. на РС-Мездра за вписване на деца в Националната електронна информационна система за осиновяване. Върховният касационен съд намира частната касационна жалба за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение. За да постанови обжалваното въззивно определение, окръжният съд се е позовал на съдебната практика на ВКС- определение № 5320/ 20.11.2025г. по ч.гр.д. №3587/2025г., определение № 875/ 24.02.2026г. по ч.гр.д. № 4967/2025г., определение № 5173/12.11.2025г. по ч.гр.д. № 391082025г.-всички на ІІІ ГО и е приел, че съгласно § 36 от ПЗР на ЗИД на СК (обн. ДВ бр. 106/2023 г., изм. ДВ бр. 26/2025 г.), всички процедури по гл. VІІІ „Осиновяване” от СК, започнали преди 31.12.2026г., се разглеждат и довършват по досегашния ред, т. е. по реда, регламентиран с нормата на чл. 84 от СК в редакцията, обнародвана в ДВ бр. 101/2019г. – преди изменението от 2023г., предвиждаща административен ред за вписването на деца във водения от РДСП регистър на деца за пълно осиновяване – въз основа на заповед на директора на РДСП, и изключваща съдебната намеса. Окръжният съд е приел и че регламентираният с новоприетата ал. 3 на чл. 84 от СК, съдебен ред за вписване на деца за пълно осиновяване в НЕИСПО е приложим след 31.12.2026г., съгласно изричната разпоредба на § 36 от ПЗР на ЗИД на СК, когато единния национален регистър е предвидено да бъде създаден и въведен в експлоатация. Въззивният съд е изтъкнал, че в настоящия случай процедурата пред административния орган (ДСП) за вписването на малолетното дете в регистъра на деца за пълно осиновяване е започнала преди 31.12.2026г.; към момента липсва създадена НЕИСПО, каквато законът изисква, и в която на основание чл. 84, ал. 3 от СК съдът да разпореди вписването. Предвид което е споделил крайния извод на първата инстанция, че подадената от жалбоподателя искова молба е недопустима за разглеждане. При така изложените решаващи мотиви на въззивния съд, поставените процесуалноправни въпроса на касатора са обуславящи правните изводи на съда в обжалваното определение и са от значение за изхода на процесуалния спор в това частно производство, поради което въпросите удовлетворяват общата предпоставка по чл.280, ал. 1, във вр. С чл. 274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване. На състава на ВКС е служебно известно, че с разпореждане от 23.04.2026г. на председателя на ВКС е образувано тълк. дело № 3/2026г. на ОСГК на ВКС, по което предмет на разглеждане е следният правен въпрос: Как се извършва вписването на деца за пълно осиновяване по чл. 84, ал. 3 от СК (в сила от 22.12.2023г.). В закрито заседание от 28.05.2026г. ОСГК на ВКС уточни и прередактира поставения въпрос по следния начин: Кой е приложимият ред за вписването на деца за пълно осиновяване по чл. 84, ал. 3 от СК (в сила от 22.12.2023г.), ако процедурата е започнала преди 31.12.2026г., респ. – преди създаването и въвеждането в експлоатация на НЕИСПО. В предметния обхват на така уточнения въпрос попадат въпросите, поставени от касатора. Поради това касационното производство по частното гражданско дело следва да се спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 292 и с чл. 274, ал.3 от ГПК, до постановяване и обявяване на тълкувателно решение по тълкувателното дело. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение