Определение № 2994 от 13.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 755/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод касационна жалба на Е. Ч. срещу решение № 311 от 05.10.2023 г. по в.гр. д. № 494/2023 г. на ОС – Стара Загора,с което е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по предявения иск по чл. 38, ал.4 ЗГР. Жалбоиподателят - Е. Ч., чрез процесуалния си представител, излага съображения за наличие на предпоставки за допустимост на касационното производство и неправилност на въззивното решение постановеното поради нарушение на съдопроизводствените правила. Отвентикът – община Павел баня, не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е обезсилил решение № 274 от 26.05.2023 г., постановено по гр. д. № 1835/2022 г. на РС – Казанлък, е прекратил производството по иска на Е. Ч. за установяване факт с правно значене – дата на раждане и съставяне на акт за раждане на М. С. М. – баща на молителя, роден на [дата на раждане] в [населено място], [община] от майка Ф. М. и баща С. М., поради липса на правен интерес. Установено е по делото че Е. Ч. е поискал да се установи факт с правно значене – дата на раждане и съставяне на акт за раждане на М. С. М. – баща на молителя, роден на [дата на раждане] в [населено място], [община] от майка Ф. М. и баща С. М., тъй като същият му е необходим за процедура за установяване наличиието или липсата на българско гражданство. Установено е, че жалбоподателят е гражданин на Република Турция с личен №31435833796, с постоянно местоживеене в [населено място], където е роден на [дата на раждане] от майка Р. Ч., с име на бащата Р. и име на майката М., родена на [дата на раждане] в Б., и баща М. Ч., с име на бащата С. и име на майката Ф., роден на [дата на раждане] в [населено място], регистриран в регистрите на населението на 17.04.1944 г., починал на 05.05.2020 г. Установено е, че С. М. и семейството му, състоящо от съпругата Ф. М. и малолетните му деца С. С. и М. С., са поискали да придобият турско гражданство, като са подали декларация от 25.06.1940 г. за снабдяване с виза и с решение №2/14184 на министър-председателя на Република Турция е одобрено на заседание на комисията от 03.08.1940 год. издаването на турско гражданство на лицата (по списък), емигрирали по отделно и поискали убежище в Турция, искащи да бъдат натурализирани. Констатирано е от списък на лицата, от които се състои домакинствата в [населено място], общ. Павел баня, като глава на домакинството е посочен М. Х., роден на [дата на раждане], женен, мохамеданин, а като член на домакинството му под №9 е записан С. М. – син, роден в [населено място], околия Казанлък на [дата на раждане]- разведен. Под № 11 и № 12 са вписани две снахи на главата на домакинството- Ю. С., родена на [дата на раждане] – оженена, мохамеданка и Ф. С., родена на [дата на раждане]. От удостоверение от 22.07.2022 г., издадено от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Павел баня, се установява, че няма съставен акт за раждане в регистрите на актовете за гражданско състояние, които се съхраняват в Община Павел баня за лицето М. С. М., роден на [дата на раждане]. При тези данни въззивният съд е приел, че производството по иска е недопустимо. Изложени са съображения за това, че в настоящият случай ищецът е обусловил своя правен интерес с твърдение за извършване на процедура за установяване наличието или липсата на българско гражданство и това не обуславя наличие на правен интерес от търсената в настоящето производство защита. Посочено е, че по същество ищецът иска да придобие българско гражданство, като участва в съответната процедура по Закона за българското гражданство, в която процедура е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства по представените с молбата документи по чл. 15, ал. 2, министърът на правосъдието може да изиска от молителя да представи допълнителни документи в 14-дневен срок от уведомяването му или да възложи на Консултативния съвет при Държавната агенция за българите в чужбина да установи дали молителят има български произход – чл. 29, ал. 4 ЗГБ. Съдът е посочил, че в тези случаи, когато едно лице представя официален документ, ползващ се с удостоверителна сила за твърденият от него български произход, министърът на правосъдието, ако прецени, може да възложи на Консултативния съвет при Държавната агенция за българите в чужбина да установи дали лицето има български произход, а за молителя не съществува сигурност, че документите за българския му произход, които ще представи евентуално към искането за българско гражданство, биха били достатъчни или не, за да удостоверяват произход по смисъла на разпоредбата на чл. 29, ал. 4 ЗГБ. Посочено е, че единствения законен способ, който му осигурява безпристрастна и надеждна процедура, в състезателно производство, с възможност за събиране на доказателства и разглеждане на различни възражения, включително и с възможност за обжалване, е исковото производство по чл. 3, ал. 2 от Закона за българите живеещи извън Република България, каквото настоящото производство не е. По така изложените съображения въззивният съд е приел, че ищецът няма правен интерес от търсената в настоящето производство защита, а при липса на такъв, първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт,поради което го е обезсилил, а производство по иска е прекратил. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят Е. Ч., чрез процесуалния си представител, поставя за разглеждане въпроса: възникват ли субективни права за наследника, участващ в производството по чл. 38 ЗБГ/глава пета/ за установяването наличието или липсата на българско гражданство на възходящ. Поддържа, че е налице основание за допускане до касационно обжалване в по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, както и че решението е очевидно неправилно. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато по формулирания въпрос. Същият е разрешен в съответствие с практиката на ВКС, на която се е позовал и въззивния съд в решението си. В същата, намерила израз и в решение 08.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 948/2022г., IV г. о. на ВКС, се приема, че е процесуално недопустима молба по чл. 542, ал. 1 ГПК, подадена от наследник, който иска съдът с охранителното решение да установи факта (респ. – датата и/или мястото) на раждане на неговия наследодател и/или произхода на последния, както и да разпореди издаването на акт за раждане или смърт на наследодателя, в случаите, когато молителят-наследник обосновава правния си интерес за това единствено с евентуално възникване на негови субективни граждански права, произтичащи от този факт, в случая с оглед възникване на правото на жалбоподателя да придобие българско гражданство. Правният интерес е положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, който произтича от конкретните обстоятелства на възникналия правен спор, а за наличието му съдът следи служебно. Със своето решение въззивният съд не е отрекъл възможността на жалбоподателя да проведе процедура за получаване на българско гражданство, но е посочил, че това може да стане по друг ред. След като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика на Върховния касационен съд и липсват аргументи да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни разпоредби на закона, не може да се приеме, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК (ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, т.4). Решението не и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основни принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл.38 ЗГР. В случая липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност“ на съдебния акт засягаща вида и обема на търсената от жалбоподателя защита и съдействие. Предвид изложените съображения, съдът