Определение № 50267 от 29.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 809/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ ЕАД против решение № 59 от 02.02.2022 г. по в.т.д. № 810/2021 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260289 от 17.08.2021 г. на Старозагорския окръжен съд по т.д.№ 180/2020 г. в обжалваната му осъдителна част. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на М. П. Е. сумата 35 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния внук И. Г. И., починал в резултат на ПТП, настъпило на 11.06.2016 г., ведно със законната лихва от същата дата до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.).

В касационната жалба се поддържат оплаквания за наличието на всички касационни основания по чл.281 т.3 ГПК – необоснованост и немотивираност на изводите на съда за: липсата на съпричиняване, размера на вредите, наличието на извънредни, надхвърлящи по продължителност и интензитет страдания от смъртта на пострадалото лице; неправилно приложение на чл. 51 ал.2 и чл.52 ЗЗД и несъобразяване с критериите на ППВС № 4/1968 г., както и с лимита, установен с § 96 ПЗРКЗ; допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.236 ал.2 вр. чл.269 ГПК. По подробни съображения се моли въззивното решение да бъде отменено за разликата над 5 000 лв. до присъдените 35 000 лв. и вместо него да се постанови друго, с което исковата претенция в посочената част да бъде отхвърлена, с присъждане на разноските.

Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, като в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани относими и релевирани доказателства по делото, доводите и възраженията на жалбоподателя, касаещи възражението му за съпричиняване на вредите от пострадалия и неизпълнението на това задължение води ли до нарушение на чл.236 ал.2 вр. с чл.235 ал.2 и ал.3 ГПК?

2. Длъжен ли е съдът да изложи конкретни фактически съображения за отношенията между ищцата (баба на пострадалия) и нейния внук, за да приеме обосновано, че между тях са били налице „трайни и дълбоки емоционални връзки“, надхвърлящи общоприетите, оправдаващи имуществено репариране в размер на присъдената по делото сума за обезщетение на неимуществени вреди от 35 000 лв.?

3. Неизлагането на мотиви във въззивното решене за размера на присъденото обезщетение води ли до нарушение на чл.235 ал.2 вр. с чл.236 ал.2 ГПК, до необоснованост и до очевидна неправилност на съдебния акт?

4. Несъобразяването от съда на социално-икономическия статус на ищцата и конкретните икономически условия в страната като критерии, които изпълват съдържането на понятието „справедливост“ по чл.52 ЗЗД, води ли до нарушение на принципа за справедливост, възприет в чл.52 ЗЗД?

Ответницата по касационната жалба М. П. Е., чрез процесуален пълномощник, изразява становище за липса на основанията за достъп до касационен контрол, по съобразения, изложени в писмения отговор. Претендира разноски, съобразно списък по чл.80 ГПК.

За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, ІІ-ро т.о. съобрази следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но не се установява приложното поле на касационното обжалване.

Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на осъществените общи и допълнителни основания, изискващи на първо място наличието на формулирани в изложението към касационната жалба правни въпроси, включени в предмета на спора, разрешени от въззивния съд и обусловили резултата по конкретното дело. В мотивите на цитирания акт на нормативно тълкуване е направено ясно разграничение между общото селективно основание и предвидените в чл.281 т.3 ГПК основания за неправилност на въззивното решение, като изрично е посочено, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да има значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалваното решение и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд.

Първият въпрос в първата си част за задълженията на въззивния съд при постановяване на решението е от принципно значение за разрешаването на всеки материалноправен спор, но не се установява твърдяното противоречие с трайната практика на ВКС. Въззивният съдебен състав е обсъдил подробно заключението на комплексната САТМЕ, допълнителното заключение на същата, както и устните обяснения на вещите лица, като в конкретната ситуация е формирал обоснования извод, че при установено ускорение от 11 G в резултат на скоростта на двата автомобила при челен сблъсък категорично не може да съществува шанс от избягване на леталния изход, независимо от наличието или липсата на поставен предпазен колан, с оглед голямата кинетична енергия, действаща върху тялото на пострадалия, поради което е отхвърлил възражението за съпричиняване. Във втората си част въпросът касае правилността на решението по смисъла на чл.281 т.3 ГПК и не подлежи на обсъждане в селективната фаза на процеса.

Останалите формулирани от касатора въпроси не удовлетворяват общия критерий по чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касация, тъй като са относими единствено към обосноваността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт. Същите изискват от съда да направи преценка по същество, с оглед конкретиката на делото, и да се произнесе дали са допуснати сочените процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, което не може да бъде сторено в производството по чл.288 ГПК.

По изложените съображения касационно обжалване на решението на АС – Пловдив не следва да се допуска. В полза на ответницата по касация следва да се присъдят разноските, сторени за защитата й пред касационната инстанция, в размер на 2 000 лв., представляващи надлежно уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно договор за правна защита и съдействие № 0221012 от 05.04.2022 г.

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение