Определение № 375 от 29.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 2043/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Консорциум Реми груп“ АД чрез адв. М. Х.-Х. срещу решение № 65/15.03.2019 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/, търговско отделение по в.т.д. № 717/2018 г., потвърждаващо решение на Варненски окръжен съд /ВОС/ по т.д. № 1519/2017 г., с което е отхвърлен иск на „Консорциум Реми груп“ АД с правно основание по чл.694 ТЗ за установяване по отношение на длъжника „Мосстрой-Варна“ АД в открито производство по несъстоятелност, че за кредитора „Инфинит Уелт Кепитъл“ ИНК не съществува ред за удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.8 ТЗ за вземане на сумата 6552228.11 лв., с основание договор за заем, част от общо предявено и прието вземане от 14020730.46 лв., а ред за удовлетворяване на същото вземане по чл.722 ал.1 т.10 ТЗ вр. чл.616 ал.2 т.2 ТЗ. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. В изложението си формулира следните въпроси: по чл.280 ал.1 т.1 ГПК: „1. Задължен ли е въззивният съд на направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като обсъди в мотивите на решението си всички допустими и относими доказателства в тяхната взаимна връзка, установените факти и обстоятелства, както и въведените от страните доводи и възражения?; по чл.280 ал.1 т.3 ГПК: т.1.“Счита ли се кредиторът на несъстоятелен длъжник с вземане, произтичащо от предоставен на длъжника кредит, за негов типичен съконтрагент, при условие, че кредиторът, като едноличен собственик на капитала на акционер в дружеството – длъжник, притежаващ мажоритарен дял, придобит в резултат на апортна вноска в несъстоятелното дружество, и акционерът са свързани лица по см. на §1 от ТЗ. т.2.“ При положение, че отговорът на въпроса по т.1 е отрицателен, следва ли да се приложи чл.616 ал.2 т.2 ТЗ?“ т.3. „Следва ли да се приложи ограничението по чл.616 ал.2 т.2 ТЗ по отношение на кредитор по т.1, ако същият е и дружество, регистрирано в офшорна зона, за което е приложима разпоредбата на чл. 2 от Закона икономическите и финансови отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици?“ Ответниците по жалбата – синдик на „Мосстрой-Варна“ АД оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор; „Инфинит Уелт Кепитъл“ ИНК счита касационната жалба за недопустима с оглед приложение на чл.280 ал.3 т.1 ГПК, евентуално оспорва допускането й, както и същата по същества по съображения в писмен отговор; „Мосстрой-Варна“ АД /н/ изразява становище за основателност на касационната жалба по отношение нейното допускане и по същество по съображения в писмен отговор. ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Неоснователно е възражението на „Инфинит Уелт Кепитъл“ ИНК за недопустимост на касационната жалба, доколкото предмет на същата е решение на въззивен съд по установителен иск по чл.694 ал.3 т.1 ТЗ за установяване поредност на удовлетворяване на вземане на кредитор, непопадащо в изключенията за касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 т.1 ГПК. Касационнсата жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, поради следните съображения: Пред ВОС е предявен установителен иск по чл.694 ал.3 т.1 ТЗ от „Консорциум Реми груп“ АД срещу „Мосстрой-Варна“ АД /н/ и „Инфинит Уелт Кепитъл“ ИНК при участието на синдика на несъстоятелния търговец за установяване поредност на удовлетворяване за вземане на кредитора „Инфинит Уелт Кепитъл“ ИНК в размер на 6552228.11 лв., с основание договор за заем, част от общо предявено и прието вземане от 14020730.46 лв., включено в списъка на приетите вземания в ред за удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.8 ТЗ, като такова с ред за удовлетворяване на същото по чл.722 ал.1 т.10 ТЗ вр. чл.616 ал.2 т.2 ТЗ. За да потвърди отхвърлителното решение на ВОС по така предявения иск, ВАС е приел, че дружеството „Инфинит Уелт Кепитъл“ ИНК е регистрирано в Република Маршалови острови и е предявило вземане в производството по несъстоятелност на „Мосстрой-Варна“ АД по договор за заем от 31.10.2011 г., представляващо главница, лихви, неустойка, включени в списъка на приети и предявени вземания в срока по чл.685 ал.1 ТЗ. Без уважение е оставено подаденото възражение от друг кредитор - „Консорциум Реми груп“ АД срещу приетата от синдика поредност за част от приетите вземания в размер на 6552228.11 лв., като тези вземания са включени с поредност по чл.722 ал.1 т.8 ТЗ. Не е спорно, че „Инфинит Уелт Кепитъл“ ИНК не е акционер в „Мосстрой-Варна“ АД /н/, но двете дружества са свързани лица по смисъла на §1 ал.2 от ДР на ТЗ - „Инфинит Уелт Кепитъл“ ИНК е едноличен собственик на капитала на „Омегжа Хаус – Варна“ ЕООД, мажоритарен акционер в „Мосстрой-Варна“ АД /н/. По спорния по делото въпрос може ли нормата на чл.616 ал.2 т.2 ТЗ да се тълкува разширително и даденото в нея разрешение да бъде приложено не само по отношение на съдружник или акционер, но и по отношение на свързано със съдружник или акционер лице по смисъла на §1 ал.2 от ДР на ТЗ ВАС е дал отрицателен отговор. Изложени са съображения за четирите специални групи кредитори, посочени в чл.616 ал.2 ТЗ, които ще могат да получат удовлетворение едва след погасяване на всички останали дългове, като законодателят е взел предвид, че вземанията не са свързани пряко с търговска дейност, произтичат от отпуснат на длъжника кредит от съдружник или акционер и тези кредитори са третирани по-неблагоприятно от останалите по съображения за справедливост – те разполагат с вътрешна информация за дружествените дела, като се предполага, че са знаели за финансовите затруднения, довели до неплатежоспособност и предоставените от тях кредити са заместили спадовете на собствени приходи от дейността на дружеството, което означава, че не възниква насрещно задължение за връщане на средствата, тъй като са вложени средства чрез внасяне на капитал. Разширителното тълкуване на разпоредбата на чл.616 ал.2 ТЗ, според ВАС е недопустимо, доколкото се касае до изключение от общия принцип за равно третиране на необезпечени кредитори, което не позволява разширително тълкуване, а и ограниченията за свързаност на лицата изрично е регламентирано в ТЗ в други хипотези – чл.670 ал.2 т.1 ТЗ, чл.717г ал.1 ТЗ. Свързаността на определени лица, само по себе си би имало значение за конкуренцията между външни кредитори, а за увреждане на масата на несъстоятелността с плащане или с разпоредителна сделка – арг. от чл.646 ал.4 ТЗ и чл.647 ТЗ. Според ВАС определяне на по-долен ред за удовлетворяване следва да бъде приложен единствено и само по отношение на посочените в нормата лица – пряко участващи в капитала на дружеството с оглед целта на ограничението, а именно изравняване на правното положение на това финансиране с вноски за покриване на капитали, които не биха подлежали на връщане, а на изплащане като на ликвидационен дял след удовлетворяване на кредиторите. Други свързани лица, доколкото не са в членствено правоотношение не биха могли да влияят върху покритието на капитала и неговия размер, съответно и не са в положение идентично със съдружник или акционер, дори да го контролират пряко. Формулираните от касатора въпроси са във връзка със спора, но не е налице допълнителен критерий за селекция по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. По първия въпрос по чл.280 ал.1 т.1 ВАС, като възззивна инстанция, е извършил самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства, относими към фактическия състав на предявения иск, обсъдил е всички релевантни факти, извършил е анализ и преценка на направените от първоинстанционния съд доводи и възражения на страните, като изложените от ВАС съображения не попадат в хипотетично формулирания от касатора въпрос, визира се само задължението на въззивния съд за обсъждане на доказателства, доводи и възражения на страните. За останалите въпроси, свързани с тълкуването и приложението на чл.616 ал.2 т.2 ТЗ не е налице допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Разпоредбата на чл.616 ал.2 т.2 ТЗ е ясна и конкретна и нейното приложение не е свързано с необходимост от тълкуване или промяна на създадена, поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването. В този смисъл не са налице предпоставките за наличие на хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК - т.4 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВАС. Съдът не присъжда разноски на ответните страни, тъй като не са поискани, нито има доказателства за направени такива за настоящата инстанция. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът: