Определение № 309 от 26.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 577/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Етажна собственост „Ембаси суитс“, чрез адв.Ч.В. срещу определение № 3069/02.12.2022г. по ч.гр.д. № 3325/2022 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която потвърдено определение № 6169/ 28.06.2022 г. по гр.д. № 6862/21г. на СГС в частта, в която е оставена без уважение молбата на Етажна собственост „Ембаси Суитс“ по чл.248, ал.1 от ГПК за допълване на определение от 14.02.2022 г. по гр.д. № 6862/21 г. на СГС в частта на разноските като се осъди „Фърст Фасилити България“ЕООД да заплати на етажната собственост разликата над 1873,44 лв. до 14 573,44 лв. Частният касатор поддържа, че атакуваният акт е неправилен, поради занижаване на размера на дължимото адвокатско възнаграждение. Счита, че по гр.д. № 6862/2022 г. на СГС се дължи възнаграждение, изплатено от ответника по иска на пълномощника му в размер на поне 1605 лв., а не присъдените само 300 лв. По отношение на адвокатското възнаграждение за въззивното производство, претендирано в размер на 3000 лв. и на адвокатското възнаграждение в размер на 4000 лв. за касационното производство, се твърди, че изводите на САС за липса на доказателства по кое дело са извършени плащания са необосновани и в нарушение на закона. Иска се отмяна на атакуванато определение на въззивната инстанция и постановяване на друго за уважаване изцяло на молбата по чл.248 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване е обосновано със следните правни въпроси: 1/ Нормата на чл.2, ал.4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения прилага ли се при връщане на делото за ново разглеждане и депозиран отказ от иск от ищеца или съдът по своя преценка може да дерогира нейното приложение и да присъжда или не адвокатско възнаграждение?; 2/ Какъв е минималният обем от процесуални действия, които адвокатът следва да извърши, за да се приеме от съда, че „възнаграждения за процесуално представителство се дължат за всяка инстанция“ и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение?; 3/ Каква е корелацията между обем извършени процесуални действия и определено от съда адвокатско вазнаграждение?; 4/ Съдът разполага ли със свободата да преценява обема на работата извършена от адвоката по делото, предвид подготвителната фаза, в която се е намирало производството след връщане на делото на първата инстанция?; 5/ Какъв е обективният критерий, по който съдът следва да оценява стойността на извършената от адвоката работа и не противоречи ли това на принципа на свободата на договаряне между клиент и адвокат при спазване на минималните размери на адвокатските възнаграждения?; 6/ Непосочването на номер на делото в основанието за банков превод на адвокатски хонорар води ли до извод, че такъв не е заплатен, след като адвокатът представя сключен договор за правна защита и съдействие и извлечение от банковата си сметка със същите по размер суми, като направения с нареждането превод? По всички въпроси сочи допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а по шести въпрос и по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие с ТР №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Позовава се и на хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Постъпил е писмен отговор от ответника по частната касационна жалба „Фърст Фасилити България“ЕООД със становище за неоснователността на същата. Навеждат твърдения за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е приел че жалбоподателят претендира разноски в размер на адвокатско възнаграждение за сумите от 3000лв., платени при първото разглеждане на делото от въззивния съд, 4000 лв.- платени за представителство пред ВКС и 6000лв., платени по гр.д. № 6862/21г. Счел е, че жалбата е основателна само досежно адвокатското възнаграждение от 6000 лв. С отговора на молбата по чл.248, ал.1 от ГПК „Фърст Фасилити България“ ЕООД е направило възражение за прекомерността му по чл.78, ал.5 от ГПК, във връзка с което въззивната инстанция е обсъдила фактическата и правна сложност на спора, Установила е, че по гр.д. № 6862/2021 г. не са извършвани процесуални действия, тъй като с определение от 14.02.2022 г. производството е прекратено на основание чл.233 от ГПК. Поради вече депозиран отговор на исковата молба, ответникът има право на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.9, ал.1 от Наредба № 1/04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение в редакцията и от ДВ бр.84/16г. Съдът е преценил, че на жалбоподателя следва да се присъди възнаграждение само за изготвяне на отговор на исковата молба в размер на 300 лв. По отношение на останалите претендирани адвокатски възнаграждения като разноски в размер на 3000 лв. и 4 000 лв. въззивният съд е счел, че не може да се направи извод, че те са били заплатени във връзка с делата, за които пълномощникът е осъществявал процесуално представителство. Аргументирал се е, че и в двете платежни нареждания не са били посочени номерата на делата, по които пълномощникът е представлявал страната - етажна собственост. Поради което е заключил, че не може да приеме тези разноски за сторени в цитираните производства и те не подлежат на възмездяване от насрещната страна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, предвид данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК. На основание чл.274, ал.3, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частните касационни жалби по същество, ВКС се произнася дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. Твърдението за наличие на основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е неоснователно. Въззивният акт не е очевидно неправилен, тъй като не разкрива никой от особено тежките пороци, обосноваващи предпоставката по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, а именно прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Първият въпрос не изпълнява изискването към общия критерий за селекция по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд не е приел, че поради връщане на делото от касационната инстанция на първоинстанционния съд, не намира приложение чл.2, ал.4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Противно на твърденията на частния касатор нормата е приложена и за всяка инстанция е преценявано дължимото възнаграждение, но не е присъдено цялото претендирано за първа инстанция след връщане на делото, защото е приложен чл.78, ал.5 ГПК по въведено възражение от насрещната страна. Въпроси от втори до пети вкл. касаят общия проблем за начина на процедиране на съда при направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Формулировката им не отговаря на изискванията към общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Преценката на обема извършена процесуална работа е относима към релевантните според нормата факти за фактическата и правна сложност на делата и винаги зависи от спецификата на конкретния случай, поради което не може да бъде проверяван от касационната инстанция във фазата на допускане на частната касационна жалба. В константната практика на ВКС /така Определение № 168/ 05.03.2014 г. по гр.д. № 8915/2014 г. на ВКС, IV г.о./ се приема, че в чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидено, че страна може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски и в този случай съдът следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай – например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. В случая въззивният съд е спазил тези указания, но във фазата по чл.288 ГПК касационната инстанция няма правомощия да проверява по същество оплакванията срещу крайните изводи в съдебния акт. Шести въпрос също предполага обсъждане на конкретни доказателства по делото – платежни нареждания, договори, пълномощни, поради което същият не касае правен проблем, а се отнася до установените по делото факти във връзка с направените разноски. По изложените съображения обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение