Определение № 830 от 19.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1787/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Г. К. от [населено място], подадена чрез адвокат Н. К. срещу въззивно решение № 122 от 25.11.2013 г. по гр.дело № 289/2013 г. на Бургаския апелативен съд, с което е отменено решение № 280 от 22.07.2013 г. по гр.д. № 2427/2012 г. на Бургаския окръжен съд в частта му, с която е присъдено обезщетение над размера от 17 868.03 лв., и е отхвърлен искът на М. Г. К. срещу [община], [населено място] за сумата над 17 868.03 лв. до 29034.26 лв., представляваща лихва за забавено плащане върху главница 130768 лв.- обезщетение за отчужден имот, определено със заповед № Z-323 от 11.02.2010 г., от датата на присъждане 12.05.2010 г. до датата на забавата 10.03.2011 г. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въпросите кога настъпва падежа на задължението на административния орган да изплати размера на определеното с отчуждителната заповед обезщетение в хипотезата на чл.29, ал.3, т.1, б.”а” ЗОС, когато заповедта е била обжалвана само по отношение размера на обезщетението, както и може ли административния орган да определя сам и едностранно падежа на изпълнение на задължението си за изплащане на определеното в заповедта обезщетение са обусловили изхода на делото и по отношение на тях е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответната страна - [община], в писмен отговор подаден чрез адвокат В. К. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима. За да отхвърли искът на М. Г. К. срещу [община], [населено място] за сумата над 17 868.03 лв. до 29034.26 лв., представляваща лихва за забавено плащане върху главница 130768 лв.- обезщетение за отчужден имот, определено със заповед № Z-323 от 11.02.2010 г., от датата на присъждане 12.05.2010 г. до датата на забавата 10.03.2011 г., Бургаският апелативен съд е приел ,че когато в заповедта за отчуждаване е посочен падеж на задължението за обезщетение, от тази дата общината изпада в забава. В случая заповедта е влязла в сила на датата на постановяване на окончателното решение по адм.д. № 623/2010 г. на Административен съд, [населено място] на 10.12.2010 г., а тримесечния срок за плащане, посочен в нея е изтекъл на 10.03.2011 г., поради което от тази дата общината е изпаднала в забава. За периода 10.03.2011 г. до 4.07.2012 г. обезщетението не е било преведено, поради което на основание чл.86, ал.1 ЗЗД дължи мораторна лихва върху главницата. По поставеният материалноправен въпрос- кога настъпва падежа на задължението на административния орган да изплати размера на определеното с отчуждителната заповед обезщетение в хипотезата на чл.29, ал.3, т.1, б.”а” ЗОС, когато заповедта е била обжалвана само по отношение размера на обезщетението практиката е уеднаквена с постановени по реда на чл.290 ГПК решение по гр.д. № 1245/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 14 от 7.03.2014 г. по гр.д. № 3783/2013 г. на ВКС, І г.о. Прието е, че задължението на общината да заплати съответното обезщетение за имот, който се отчуждава по реда на З. възниква от момента на влизане в сила на заповедта за отчуждаването му, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпросът може ли административния орган да определя сам и едностранно падежа на изпълнение на задължението си за изплащане на определеното в заповедта обезщетение е поставен с оглед приетото в обжалваното решение, че началният момент, от който общината изпада в забава е изтичането на определения в заповедта срок за изпълнение. По този обусловил изхода на спора въпрос следва да се допусне касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За касационното обжалване жалбоподателката дължи държавна такса в размер на 583.67 лв. Водим от горното Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о.