Определение № 1953 от 16.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 345/2026 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Първа инвестиционна банка“ АД, представлявана от изпълнителните директори, чрез процесуалния представител В. против въззивно решение № 1084 от 20.08.2025г. по в.гр.д. № 2521 по описа за 2024г. на Апелативен съд София, с което е отменено решение № 260122 от 15.02.2024г. по гр.д.№ 11525/2015г. на СГС и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от „ПИБ“АД иск срещу Ж. Р. П. и С. Р. П., представляван от своята майка и законен представител Р. Г., за разваляне на основание чл.87, ал.3 ЗЗД, на договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ апартамент, с площ от 114.05кв.м., с идентификатор ..., с адрес: [населено място], [улица],вх..., ет..., ведно с 2.10% ид.ч.от общите части на сградата и 1.75% ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 3 370кв.м., който договор е сключен на 14.04.2015г.с н.а.№..., т..., д.№.../...г. и са присъдени разноски. Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е приел за установено следното: По силата на сключен на 14.04.2015г. договор за покупко-продажба, „ПИБ“АД е продала на Р. Г. П. /наследодател на ищците/ процесния апартамент за сумата от 170 000лв. В акта е удостоверено от нотариуса изявлението на продавача, че цената му е заплатена по банков път /независимо, че не са представени доказателства за плащане и такива не са описани в акта/. Четири месеца по- късно „ПИБ“АД е отправила изявление до купувача, че не е получила продажна цена в размер на 130 000лв. Изявлението й е обективирано в покана № 07-13108 от 2.09.2015г.за пращане, която не се спори, че не е достигнала до купувача. В хода на производството по настоящето дело е установено, че по сметка на „ПИБ“АД е била преведена претендираната сума от 130 000лв.от трето лице - Б. Р. с посочено основание – „плащане по договор нотариален акт № .../...г.“ за „покупка на имот [населено място], [улица]“. Третото лице е претендирало по съдебен ред връщането й и с влязло в сила на 8.05.2020г. решение по гр.д.№ 10893/2015г.на СГС, на основание чл.55, ал.1, изр.2, същата му е присъдена като платена без основание. Установено е, че и другата част от продажната цена от 40 000лв. също е платена на „ПИБ“ АД от трето лице - Ч. П., като не е спорно, че тримата Ч. П., Б. Р. и Р. П. са се познавали. При тези факти, въззивният съд е дал отрицателен отговор на преценения като спорен по делото въпрос – дали извънсъдебните изявления на „ПИБ“АД, направени пред нотариуса, че продажната цена от 170 000лв. й е заплатена по банков път и във воденото производство по гр.д.№ 10893/2015г.на СГС, че е получила плащане на спорните 130 000лв., може да се противопостави на купувача в настоящето производство, който е бил трето лице помагач в производството по гр.д.№ 10893/2015г.на СГС. Приел е, че плащането на сумата от 130 000лв. не погасява цената по покупката на недвижимия имот по н.а. № .../...г., а липсата на плащане е основание за разваляне на договора, което може да стане от датата на влизане на решението по гр.д.№ 10893/2015г.на СГС в сила - 8.05.2020г. Въззивният съд е приел, че в случая договорът не е развален с изявление на странат, защото не е отправена покана за доброволно изпълнение. Изпратената на 2.09.2015г. покана не е достигнала до другата страна, но и да беше достигнала щеше да е ирелевантна, защото към посочената дата купувачът не е бил обвързан от мотивите на постановеният на 8.05.2020г.съдебен акт, че плащането на сумата от 130 000лв.е без основание. Във въззивният акт е посочено, че след посочената дата – не са представени доказателства да е даван подходящ срок на купувача за изпълнение на договора с писмено отправена до наследниците на купувача покана, което е формирало извода на съда за неоснователност на иска. В представеното изложение, касаторът се позовава на три специални основания за допустимост – чл.280, ал.1, т.1 ГПК, чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК - очевидна неправилност при следните поставени въпроси: 1. Съставлява ли съществено неизпълнение, по смисъла на чл.87, ал.3 ЗЗД, неплащането на преобладаваща част от продажната цена /75%/?, 2. Може ли съдът да приеме, че задължението за плащане на цената е изпълнено от купувача, когато сумата е внесена от трето лице, без да е установено овластяване и без позоваване на третото лице, че прави плащане в полза на друго лице или без съгласие на кредитора по чл.73 ЗЗД?, 3. Допустимо ли е съдът да обоснове извод за изпълнение на договора само въз основа на плащания на трето лице и извънсъдебно изявление, без ясна връзка с конкретното облигационно отношение и не е ли това в противоречие с установената съдебна практика по чл.235 ГПК?, 4. Възниква ли правен интерес от разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот, когато плащане от трето лице, прието от съда като изпълнение в полза на купувача въз основа на извънсъдебно изявление, впоследствие, в друго съдебно производство е признато за недължимо и подлежащо на връщане по чл.55 ЗЗД?, 5. Обосновава ли се правният интерес на ищеца от предявяване на иск по чл.87, ал.3 ЗЗД от изхода на друг правен спор по чл.55 ЗЗД, в който ищецът има качеството на ответник, по предявен срещу него от трето лице иск за парично вземане, поради отпаднало основание, поради това, че преведената от трето лице сума е заплатена на основание покупка на имот, за който се оказва, че е сключен окончателен договор с купувач, различен от наредителя на средствата?, 6. Длъжен ли е кредиторът да приеме изпълнение на задължението за заплащане на продажната цена по договор за покупко- продажба на недвижим имот, когато това изпълнение е извършено от наследниците на длъжника, в хода на висящ съдебен процес за разваляне на договора по чл.87 ЗЗД и препятства ли такова плащане възможността кредиторът да упражни правото на разваляне при вече настъпило съществено неизпълнение? Длъжен ли е кредиторът да приеме предложение на наследниците на длъжника за плащане на продажната цена и такова предложение лишава ли кредитора от право да иска разваляне на договора, ако неизпълнението е било продължително /9 години/ или съществено /75%/ към момента на предявяване на иска? Период от 5 години неизпълнение, достатъчен ли е да се счете за продължителен, позволяващ да се счете, че кредиторът е загубил интерес от изпълнение? и 7. Искова молба, с която ищецът претендира последиците от развалянето на договор за покупко-продажба на недвижим имот, съдържа ли имплицитно и волеизявление за разваляне на договора по отношение на наследниците на длъжника? Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Ж. Р. П., чрез процесуалния представител адвокат Я., с който се оспорват нейната допустимост – поради липсата на посочените специални основания за допустимост и нейната основателност. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 200лв. за изготвяне, подписване и депозиране на отговор на касационна жалба, съгласно договор за правна защита и съдействие от 2.10.20225г./вж.на стр.78/, но без да са представени надлежни доказателства за реалното заплащане на договорената сума. Имайки пред вид гореизложените мотиви и след преценка на наведените от касатора основания за допустимост, настоящият съдебен състав намира, че по първите шест поставени въпроси, касационно обжалване не може да бъде допуснато, защото те са фактически и не отговорят на изискванията за общо основание за допустимост, разяснени с т.1 от ТР № 1/2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС Касационно обжалване обаче следва да се допусне по последния въпрос/№7/, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото същият е от значение за изхода от спора и е възможно да е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика. Съгласно същата – „изявлението на кредитора за разваляне може да бъде направено и с исковата молба без да съдържа подходящ срок за изпълнение, но ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни задължението си и кредиторът не се е възползвал от него“/вж.решение по гр.д.№ 2466/2021г. на ІV г.о./ Следва да се има пред вид и че „правото на разваляне на двустранен договор по чл.87 ЗЗД принадлежи на изправната страна и е обусловено от виновно неизпълнение на поето договорно задължение на насрещната страна“/ вж.решение по гр.д.№ 992/2018г.на ІІІ г.о./ Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд