Определение № 233 от 23.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2277/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1ГПК. С. М. Ч. е подал частна жалба срещу определение № 45 от 23.01.2014 г. по ч. гр. д. № 7761/2013 г. на ВКС, ІV г. о, с което е оставена без разглеждане, частната жалба подадена от същия жалбоподател срещу определение на ВКС, постановено в производството по чл. 288 ГПК по гр. д. № 3727/2013 т., с което не е допусната касационна проверка на обжалвано от него въззивно решение на Смолянски окръжен съд. Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна. Разгледана по същество е неоснователна. Настоящият състав на ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. ГПК, намира следното: За да остави без разглеждане подадената частна жалба вх. № 9442 от 16.10.2013 г. състав на ВКС е изложил съображения, че определенията, постановени от състави на ВКС в производство по чл. 288 ГПК, не подлежат на касационна проверка. Изводът е законосъобразен и в съответствие и със задължителната практика на ВКС. Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК на обжалване подлежат определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и за които това изрично е предвидено в закона. Определението, постановено в производство по чл. 288 ГПК, с което не е допусната касационна проверка на въззивно решение, не прегражда развитието на делото. То се постановява в специфично производство, в което съдът преценява дали са налице законоустановените критерии по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане до касационна проверка на обжалваното въззивно решение. В него се извършва проверка за това дали въззивния съд се е произнесъл по формулираните от касатора материалноправни и ли процесуални въпроси, обосновали правните му изводи, в нарушение на основанието по чл. 280, ал. 1 ГПК. Ако касационна проверка не се допусне, въззивното решение влиза в сила съгласно разпоредбата на чл. 296, т. 3 ГПК. С определението по чл. 288 ГПК се изчерпва реда за селектиране на касационните жалби, поради което то не прегражда по-нататъшното развитие на делото. Друг аргумент за недопустимост на обжалването е липсата на изрична законова разпоредба, допускаща обжалването с частна жалба на определението по чл. 288 ГПК. Обжалваното определение е законосъобразно и не е налице основание за отмяната му, поради което ще бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.