Определение № 60393 от 29.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1118/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Уотърфол Къмпани” ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 3 от 07.01.2021 г. по т.д. № 2527/2020 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, шести състав, с което е потвърдено решение № 1145 от 03.08.2020 г. по т.д. № 8992/2016 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, втори състав, за спиране, на основание чл.632, ал.5, вр. ал.1 ТЗ, на провежданото спрямо „ 44 Бит” ЕООД /н/ производство по несъстоятелност. В жалбата се поддържат касационни доводи за материална незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Касационният жалбоподател не оспорва необходимостта от привнасяне на разноски за целите на производството по несъстоятелност, но възразява срещу липсата на мотивирано и точно изчисляване на разноските. Сочи, че оспорваното спиране на производството се явява повторно, след спирането на 04.12.2017 г. и последващо възобновяване, а освен това твърди, че длъжникът разполага с недвижими имоти на стойност около 400-500 хиляди лева. Счита, че с оглед постановеното от Софийски градски съд решение от 09.07.2020 г. за започване осребряване на имуществото на длъжника и разпределение на осребреното такова, синдикът на дружеството следва да започне процедура по продажбата му съгл. чл.717 ТЗ. В жалбата се твърди неприложимост на чл.632, вр. чл.629б ТЗ, тъй като производството по несъстоятелност не е на етап откриване, нито на етап предплащане на първоначалните разноски. Искането за допускане на касационно обжалване е в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: относно критериите, които съдът следва да съобрази при изпълнение на служебното си задължение да защити интересите на кредиторите в производството по несъстоятелност и по-конкретно – относно необходимостта и своевременността за покриване на разноските в несъстоятелността при повторни и многократни спирания на производството по несъстоятелност и възобновяването му, в които случаи кредиторите дългосрочно не получават реално удовлетворение на вземанията си срещу длъжника. В срока по чл.287, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от „44 БИТ” ЕООД /н/, чрез процесуалния му пълномощник, в който се поддържа, че липсват формулирани ясни въпроси, съответстващи на разясненията в ТР № 1/2009 г., релевантни за крайните изводи на въззивния съд, които да са разрешени при посочените основания в чл.280, ал.1 ГПК. Оспорва се и сочената от касатора допълнителна селективна предпоставка, с позоваване на константна практика на ВКС. В отговора са развити подробни фактически и правни съображения за правилност на атакувания въззивен съдебен акт, с искане за евентуалното му потвърждаване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна, в определения преклузивен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови атакуваното решение, с което е потвърдил решението на съда по несъстоятелността за спиране на производството по несъстоятелност на „44 Бит” ЕООД, на основание чл.632, ал.5, вр. с ал.1 ТЗ, съставът на Апелативен съд – София е приел за безспорно установено от фактическа страна, че с решение № 1842 от 03.10.2017г., по т.д.№ 8992/2016г. на Софийски градски съд, VІ-2с-в, дружеството „44 Бит“ЕООД /н/ е обявено в неплатежоспособност и е открито производство по несъстоятелност, като понастоящем производството е на етап по осребряване имуществото на длъжника. С определение от 07.07.2020 г. съдът по несъстоятелността, на осн. чл.632, ал.5 във вр. с чл.629б ТЗ, е дал на кредиторите на „44 Бит“ЕООД/н/ възможност в 14-дневен срок да привнесат сумата от 12 000 лева за покриване на разноските, нужни за обезпечаване на действията, свързани с провеждането на производството по несъстоятелност, като изрично е указал и последиците от невнасянето им. Определението е вписано в книгата, водена по реда на чл.634в ТЗ на 07.07.2020 г., от която дата е прието, че кредиторите на дружеството са били надлежно уведомени за съдържанието на така даденото указание. Въззивният съдебен състав е счел за неоснователни доводите и възраженията на жалбоподателя за немотивираност на решението на СГС, както и на определението по чл.629б ТЗ. Изтъкнал е, че с молбата на синдика Р. Т., с вх.№ 65136/06.07.2020г., е обоснована необходимостта от предплащане на разноски в производството, за период от шест месеца, а сумата от 12 000 лв. е формирана от сбора на: гласуваното от събранието на кредиторите месечно възнаграждение на синдика в размер на 1800 лв, възлизащо на 10 800 лв. за целия период, както и предполагаеми разноски до разликата до 12 000 лв., представляващи възнаграждение за оценител, банкови и други административни разходи. Съдът е констатирал, че в молбата на синдика е отразено, че по сметките на длъжника не са налице достатъчно налични парични средства, които да са достатъчни за обезпечаване опазването и осребряването на масата на несъстоятелността. Поради това, апелативният съд е приел за правилни изводите на първостепенния съд, че понастоящем няма достатъчно налично имущество в правната сфера на длъжника, което да позволи покриването на разноските в производството по несъстоятелност, поради което и съдът по несъстоятелността е имал основанието да процедира по реда на чл.629б ТЗ, като укаже на кредиторите да ангажират привнасянето им. Решаващият съдебен състав е отхвърлил доводите на дружеството-въззивник /сега касатор/, за ненавременност на спирането, предвид фазата на която се намира производството - по осребряване имуществото на длъжника. Приел е, че в хипотезата по чл.632, ал.1 - ал.5 ТЗ законът не предвижда изключение от правилото, с оглед етапа на производството, нито че при постановено осребряване на имуществото производството не може да бъде спирано, въпреки липсата на достатъчно имущество за покриване на разноски. Необходимостта от обезпечаването на средства за покриване на разноските в производството по несъстоятелност при липсата на достатъчно имущество е приет за общ принцип, регламентиран в разпоредбата на чл.629б ТЗ, който се прилага всякога, когато имуществото на длъжника е недостатъчно за покриване на разноските по несъстоятелността, приложим още повече в производството по осребряване за заплащане на предстоящите разходи по оценка на имуществото на длъжника - заплащане на възнаграждение на оценител и текущи административни разходи свързани с продажбата, които са и подробно обосновани в молбата на синдика. Съдът е акцентирал, че разпоредбата на чл. 632, ал.4 във вр. с чл.632, ал.2 ТЗ е свързана с безусловната необходимост от осигуряването на средства за разноски, като предпоставка за продължаване на производството по несъстоятелност до окончателното удовлетворяване на всички кредитори на длъжника. При констатирано съвпадение с крайните правни изводи на първата инстанция, апелативният съд е потвърдил решение № 1145 от 03.08.2020 г. по т.д. № 8992/2016 г. на СГС. Настоящият състав на ВКС счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Формулираният от касационния жалбоподател въпрос не съответства на изискванията по чл.280, ал.1 ГПК, разяснени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. В атакувания съдебен акт не са формирани решаващи правни изводи относно критериите, които съдът следва да съобрази при изпълнение на служебното си задължение за защита интересите на кредиторите в производството по несъстоятелност. Поради това, въпросът не може да се квалифицира като обуславящ за крайния правен извод на апелативния съд - за наличие на предпоставките за спиране на производството по несъстоятелност и за правилност на постановеното в този смисъл решение на Софийски градски съд. Що се отнася до преценката на съда относно необходимостта за повторно спиране на производството по несъстоятелност, в тази му част поставеният въпрос е пряко относим към правилността на обжалваното решение, а отговорът предпоставя осъществяване на касационна проверка за материална законосъобразност и обоснованост, каквато е недопустима в селективната фаза на касационното производство. В посочения смисъл, настоящият състав съобразява задължителните указания в цитирания акт на нормативно тълкуване. Липсата на основната селективна предпоставка не предпоставя произнасяне по соченото от касационния жалбоподател допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Независимо от това, необходимо е да се отрази, че в съдебната практика няма противоречие по въпроса, свързан с временно преустановяване на осребряването на активите от масата, тогава, когато липсва покритие на текущите разходи за продължаване на действията на синдика. В тези хипотези е приложима разпоредбата на чл.632, ал.5 ТЗ, във вр. с чл.632, ал.1ТЗ, като не са налице основания за изменение или изоставяне на тази практика. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение