Определение № 2 от 04.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1652/2018 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответницата А. Т. Т. от [населено място] чрез процесуален представител адв. А. Г. Баева срещу решение № 76 от 02.03.2018г. по в. т. дело № 482/2017г. на Апелативен съд П., І търговски състав, с което след отмяна на решение № 320 от 14.06.2017г. по т. дело № 487/2016г. на Окръжен съд Пловдив е обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Екипаж“ ЕООД /в несъстоятелност/ сделката покупко-продажба на недвижим имот, сключена с нотариален акт № 181, том 1, рег. № 1416, дело № 147/2017г. по описа на нотариус З. И., рег. № 555 на Нотариалната камара, вписан в СВ – [населено място] с вх. № 588/29.05.2014г., акт № 196, том 2, дело № 151/2014г., с която „Екипаж“ ЕООД е продало на А. Т. Т. срещу продажна цена 8 500 лв. поземлен имот с идентификатор 20465.174.118 по КККР на [населено място], с административен адрес [населено място], местност „Подлаг“, с площ от 7 453 кв. м., с трайно предназначение на територията „урбанизирана“ и начин на трайно ползване „за друг курортно-рекреационен обект“, при съседи подробно посочени в акта, за който със заповед № 244/26.05.2008г. на Кмета на Община Девин е отреден УПИ I – за конна база с вили за отдих в кв. 1 по ПУП на м. „Подлаг“ в землището на [населено място], и ответницата е осъдена да върне в масата на несъстоятелността посочения недвижим имот, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата 603,78 лв. – държавна такса за първоинстанционното производство, сумата 301,89 лв. – държавна такса за въззивното производство, както и да заплати в масата на несъстоятелността сумата 600 лв. – направени разноски за въззивното производство. По делото е постъпила молба вх. № 11179/28.12.2018г. от адв. А. Баева, с която уведомява, че А. Т. Т. е починала на 11.09.2018г. След извършена справка от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., изготвена от съдебен служител на ВКС на 02.01.2018г., се установява, че А. Т. Т. е починала на 11.09.2018г. в Турция и е оставила за наследници по закон малолетните си дъщери Д. Д. П. /12-годишна/ и Н. Д. П. /11-годишна/. От направената справка се установява, че баща на малолетните деца е Д. В. П. с ЕГН [ЕГН], но липсват данни за неговия постоянен и настоящ адрес. При тези данни настоящият съдебен състав счита, че касационното производство следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК. На основание чл. 230, ал. 2 ГПК ищецът е длъжен в шестмесечен срок от съобщението да посочи адрес за призоваване на малолетните Д. Д. П. и Н. Д. П. чрез техния законен представител. При неизпълнение на това задължение решенията подлежат на обезсилване, а производството по предявените искове – на прекратяване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение