Определение № 192 от 02.08.2017 г. на ВКС по т. д. № 2961/2014 г.

Производството е касационно, по реда на чл. 290 ГПК, като - на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – то е било спряно с протоколно определение по настоящето дело от откритото съдебно заседание на 30.ХІ.2015 г. до приключването на тълкувателно дело № 2/2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС, с оглед въпроса по т. 2 от същото: „Действителен ли е договор за наем, към който са приложими разпоредбите на ЗЗД, ако същият е с предмет отдаване за възмездно ползване на земеделска земя, с оглед наличието на специална законова регламентация относно реда и начина на отдаване за възмездно ползване на обекти, посочени в чл. 1, ал. 3 от специалния Закон за арендата в земеделието?” Докато касационният контрол по отношение атакуваното въззивно решение № 218/11.VІІ.2014 г. на Великотърновския ОС по гр. дело № 351/2014 г. е бил допуснат в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по релевантния за изхода му материалноправен въпрос: „Възможно ли е при действието на специалния Закон за арендата в земеделието да бъде сключен договор за наем за ползване на земеделска земя?” Касационното производство по настоящето дело ще следва да бъде възобновено, тъй като с постановеното по горното тълкувателно дело решение на ОСГТК на ВКС от 20 юли 2017 г. е било прието, че: „Договорът за наем с предмет отдаване за възмездно ползване на земеделска земя, към който са приложими разпоредбите на ЗЗД, е действителен – независимо от наличието на специална законова регламентация относно реда и начина на отдаване за възмездно ползване на обекти, посочени в чл. 1, ал. 3 от Закона за арендата в земеделието”. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, търговска колегия, първо отделение