Определение № 44 от 01.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 2500/2020 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна на първоинстанционното решение, предявеният от ищеца К. Г. иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) е уважен до размер на 15 000 лв. Ищецът оспорва жалбата. По допускането на касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към обжалваната част, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. В действителност изложените от жалбоподателя оплаквания се свеждат до оспорване на правилността на фактическите – не и правните – изводи на въззивния съд по отношение на приетото за установено от въззивния съд, че между ищеца и починалия в резултат на ПТП негов брат е съществувала трайна емоционална връзка, надхвърляща по времетраене и интензивност обичайното за този вид родствени връзки – въпрос, който обаче е от значение за обосноваността на въззивното решение, т. е. за неговата правилност, и поради това е извън предмета на настоящата фаза на касационното производство. Въпросът „Относно задължението на въззивната инстанция да изложи мотиви относно несъстоятелността на възприети от първоинстанционния съд изводи, за да измени решението на първоинстанционния съд и да обсъди всички оплаквания и доводи по същество на страните по спора“ не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не се обосновава какво точно би било значението за изхода на настоящия спор на евентуално обсъждане от страна на въззивния съд на конкретни пороци на първоинстанционното решение, особено в светлината на установената от 1998 г. уредба (и формираната въз основа на нея последователна практика) на второинстанционното производство като въззивно, а не контролно-отменително, при което въззивният съд решава спора по същество, а не проверява правилността на първоинстанционното решение. Що се отнася до втората част на въпроса – относно задължението за обсъждане на всички оплаквания и доводи по същество – значението ѝ за настоящия спор също не е обосновано с посочване на конкретни доводи, възражения и т. н., по които въззивният съд не се е произнесъл. Същите съображения се отнасят и до втория въпрос „Относно задължението на съда да обсъди всички събрани по делото относими доказателства в тяхната съвкупност, както и да обсъди доводите и възраженията на страните по предмета на спора.“. Съображения за обосноваване на значението на този въпрос за конкретния правен спор не са изложени, доколкото не са посочени конкретни доказателства и доводи, които да са останали извън вниманието на въззивния съд. Както в изложението, така и в касационната жалба, към която се препраща, единствено бланкетно се заявява, че “...съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, не е разгледал и обсъдил доводите на ответната страна относно недопустимостта на предявения иск, нередовността на исковата молба, липсата на основание за присъждане на обезщетение, подробно изложени в отговора на въззивната жалба и тези в защитата по същество...“. В самата жалба в тази насока са развити единствено оплаквания, че анализът на събраните доказателства, главно свидетелските показания, води до извод за недоказаност на наличието на особено близка, трайна и дълбока житейска и емоционална връзка, т. е. оплакване за неправилност по същество на крайния фактически извод на въззивния съд за съществуването на такава връзка, което обаче е извън предмета на настоящата фаза на касационното производство. По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. 38, ал. 1, т. 2 ЗА жалбоподателят следва да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 882 лв., заедно с ДДС. С тези мотиви съдът