Определение № 60 от 22.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 51/2024 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд – Кюстендил и Районен съд - Дупница относно компетентния съд, който следва да разгледа жалба против Протокол № 3 от 30.04.2024 г., издаден на основание чл. 37и, ал. 6 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) от комисия, назначена от кмета на Община Кочериново със Заповед № РД-01-05-132/27.02.2024 г., за разпределяне на общинските пасища, мери и ливади за стопанската 2024 г. на територията на Община Кочериново. По повдигнатия спор за подсъдност настоящият състав на ВКС и ВАС намира следното: Производството по гр. д. № 1219/2024 г. по описа на Районен съд - Дупница е образувано по жалба на С. К. от гр. Кочериново против Протокол № 3 от 30.04.2024 г. по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ от комисия, назначена от кмета на Община Кочериново, с който са разпределени общинските пасища, мери и ливади за стопанската 2024 г. на територията на Община Кочериново. В уточнението към жалбата се заявява, че жалбоподателят с предходен протокол № 1 от 28.03.2024 г. не е бил допуснат до разпределение. Районен съд – Дупница е счел, че спорът не му е подсъден, тъй като съгласно указанията по приложението на чл. 24а от ЗСПЗЗ, дадени в мотивите към Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, компетентен да се произнесе по подадени жалби срещу актове по чл. 24а, ал. 5 от ЗСПЗЗ е административният съд, като за тях не се отнася предвиденото в § 19 от ЗИД на АПК изключение от общата подсъдност. Районният съд е изложил, че в диспозитива на тълкувателното постановление е посочено, че жалбите срещу актовете по приложението на чл. 24а от ЗСПЗЗ са подсъдни на административния съд. Районният съд е приел, че поради недопускане на жалбоподателя до разпределение на имотите по чл. 37и, ал. 1 ЗСПЗЗ, същият няма качеството на правоимащо лице и не може да оспорва разпределението по реда на чл. 37и, ал. 8 ЗСПЗЗ относно площта на разпределените имоти. Според Районен съд – Дупница няма спор между правоимащи лица по повод на площта на имотите, което изключва компетентността на гражданските съдилища. С оглед на това е приел, че същото разрешение следва да намери приложение и при разглеждания спор. С тези мотиви делото е изпратено на местно компетентния Административен съд - Кюстендил. Административен съд - Кюстендил е приел, че делото не му е подсъдно, тъй като се касае за акт на комисията по чл. 37и, ал. 6 или ал. 7 от ЗСПЗЗ, с който се осъществява разпределянето на имотите между правоимащите лица по чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ, в който случай оспорването е пред районните съдилища. Изложил е мотиви, че претенцията на жалбоподателя се отнася към предмета на съдебната проверка по чл. 37и, ал. 8 ЗСПЗЗ, т.к. се оспорва протокол на комисия по чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ по отношение на конкретно посочени имоти, разпределение на трети лица. Предвид на това е повдигнал спор за подсъдност пред смесен състав на ВКС и ВАС, който да определи кой е компетентният съд да разгледа производството – Административен съд - Кюстендил или Районен съд – Дупница. Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема, че спорът е подсъден на Административен съд - Кюстендил, по следните съображения: Нормативната рамка на производството по отдаването под наем или аренда на земи от общинския поземлен фонд се съдържа в чл. 24а от ЗСПЗЗ, чл. 37и – чл. 37о от ЗСПЗЗ и чл. 98 – 104 от ППЗСПЗЗ. Същественото е, че отдаването под наем на земеделски земи от общинския поземлен фонд, било то в общата хипотеза на чл. 24а, ал. 5 от ЗСПЗЗ, или в специалната такава на чл. 24а, ал. 6 от същия закон, съставлява акт на управление на недвижими имоти, общинска собственост, поради което вкл. и в хипотезата на чл. 24а, ал. 6 от ЗСПЗЗ приложение следва да намери разрешението, дадено с т. 10 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по тълк. д. № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, съобразно което жалбите срещу актовете по приложението на чл. 24а от ЗСПЗЗ са подсъдни на административния съд /в този смисъл и Определение № 58 от 15.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 34/2021 г., 5-членен с-в, Определение № 2997 от 12.10.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2900/2023 г., 5-членен с-в, ГК, и др./. В случая, както правилно е приел районният съд, се касае до индивидуален административен акт по приложението на чл. 24а от ЗСПЗЗ, поради което и компетентен да разгледа правния спор е административният съд, като правилото на § 19 от ЗИД на АПК (ДВ бр. 39/2011 г., изм. с бр. 85/2017 г.) е неприложимо. Неправилно административният съд се е позовал на изключението, посочено в разпоредбата на чл. 37и, ал. 8 от ЗСПЗЗ. Необосновано е прието, че се касае до акт на комисията по чл. 37и, ал. 6 или ал. 7 от ЗСПЗЗ, с който се осъществява разпределянето на имотите между правоимащите лица по чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ, в който случай оспорването е пред районните съдилища, но само и единствено относно площта на разпределените имоти. В случая няма спор между правоимащи лица по повод площта на имотите, което изключва компетентността на гражданските съдилища. Определящо е естеството и съдържанието на обжалвания акт, както и автора му, поради което са приложими общите правила на АПК, а не изключението по § 19 ПЗР ЗИД на АПК. По тези съображения, следва да се приеме, че спорът относно законосъобразността на Протокол № 3 от 30.04.2024 г., издаден на основание чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ от комисия, назначена от кмета на Община Кочериново със Заповед № РД-01-05-132/27.02.2024 г., за разпределяне на общинските пасища, мери и ливади за стопанската 2024 г. на територията на Община Кочериново, е подсъден на Административен съд - Кюстендил. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 5 от АПК, петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд,