Определение № 842 от 24.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 8/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по постъпила частна жалба от Б. Г. З., М. Г. Я. и И. Г. М., заедно представлявани от адв. А. А., срещу разпореждане № 893 от 28.10.2024 г. по в. гр. д. № 358/2024 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е върната касационната им жалба против постановеното по същото дело въззивно решение. Според частните жалбоподатели атакуваното разпореждане е неправилно и следва да се отмени. Считат, че дадените указания в съобщение, получено на 15.10.2024 г., не са в съответствие с изискванията на чл. 280, ал. 1 вр. чл. 284 ГПК - не са посочени подробно и ясно нередовностите на касационната жалба и към съобщението не е приложен препис от разпореждането на съда. Признават, че действително не са изпълнени общо всички изисквания на закона за редовност на подадената от тях касационна жалба, но поддържат, че при частично отстраняване на указаните им нередовности съдът следва да даде повторни указания. На следващо място твърдят, че са нарушени човешките им права по смисъла на КЗПЧОС, тъй като неотстраняването на нередовността от процесуалния им представител е причина, стояща извън тяхната воля. Последният аргумент на жалбоподателите е за нищожност на обжалваното разпореждане поради неподписването му от всички членове на въззивния съдебен състав. От насрещната страна - Д. М. К., чрез адв. П. З., е постъпил писмен отговор, в който се застъпва становище за неоснователност на частната жалба. Изложени са подробни аргументи във връзка с конкретно наведените от жалбоподателите оплаквания, като е цитирана и съдебна практика. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., след като провери данните по делото, намира жалбата за основателна. Съображенията за това са следните: Данните по делото сочат, че проверката за редовността на касационната жалба е била извършена от лице, за което по делото няма данни да е съдия при Благоевградския окръжен съд, което, след като е констатирало, че жалбата е нередовна, е изготвило проект за съдебен акт със съдържание за оставянето й без движение и указания за внасяне на дължимата държавна такса за касационно обжалване, както и за представяне на изложение за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, ведно с препис от същото за връчване на насрещната страна; посочено е, че при неотстраняване на указаните нередовности в дадения едноседмичен срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Актът, изготвен от съдията-докладчик, е със съдържание: „БД! Съгласно указанията!“, след което са поставени дата и подпис. С обжалваното разпореждане е прието, че съобщението с указанията е получено на 15.10.2024 г. от процесуалния представител на жалбоподателите, като към датата на изтичане на законоустановения срок - 22.10.2024 г., е изпълнено единствено указанието за внасяне на дължимата държавна такса, но не и това за представяне на изложение за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, ведно с препис за връчване на насрещната страна. Прието е, че неизпълнението на указанията в тази им част има за последица връщане на касационната жалба, за което жалбоподателите са били изрично предупредени. Не може да бъде споделен доводът за нищожност на обжалваното разпореждане. По въпроса в какъв състав въззивният съд постановява разпореждане за връщане на касационна или частна жалба и дали постановяването на разпореждането в едноличен състав е нищожно, е налице произнасяне на ОСГТК на ВКС с ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. Според т. 10 от същото, разпорежданията, с които въззивният съд връща касационната жалба на някое от основанията по чл. 286, ал. 1 ГПК, следва да бъдат постановявани еднолично, като в този случай разпоредбите на чл. 20 ГПК, чл. 83, ал. 1 и чл. 105 ЗСВ са неприложими. Неприлагането на препис от разпореждането на съда към съобщението не води до незаконосъобразност на извършеното процесуално действие. Разпореждането, с което се дават указания за отстраняване на нередовности, не подлежи на обжалване, поради което по арг. от чл. 7, ал. 2 ГПК съдът не дължи връчването на препис от този акт; за редовността на връчването и поставянето началото на срока не се изисква съобщението да е придружено с препис от разпореждането - в този смисъл и определение № 4249 от 21.12.2023 г. по ч. гр. д. № 5146/2023 г. на ВКС, II-ро г. о. Несъстоятелен е и доводът на жалбоподателите, че при частично отстраняване на нередовностите на касационната жалба съдът дължи повторно връчване на указания. Т. задължение законът не вменява. Установяването на сроковете за отстраняване на нередовности като преклузивни има за цел да дисциплинира страните и да прегради възможността за целенасочено и недобросъвестно шиканиране на процеса. Следователно, при надлежно отправени до страната указания, единствено тяхното пълно и точно изпълнение е основание за пораждане на присъщия на жалбите деволутивен ефект (да сезират съответния горестоящ съд с разглеждане на спора). Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че обжалваното разпореждане е неправилно, макар и не по изложените в частната жалба оплаквания, доколкото по аргумент от ТР № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. Неправилността в случая произтича от това, че вместо да постанови съдебен акт по проверка редовността на касационната жалба и ако констатира допуснати нередовности, да даде указания за отстраняването им, съдията-докладчик е препратил към съдържанието на изготвен от другиго акт. А само указания, надлежно дадени от съдия, задължават страна по делото да предприеме съответното процесуално действие, което й е указано, и да понесе неблагоприятните последици от евентуално процесуално бездействие. Действително, в своята работа съдиите могат да бъдат подпомагани от съдебни помощници, които имат правомощието да изготвят проекти на съдебни актове (чл. 246а, ал. 1, т. 1 ЗСВ), но съдебният акт, включително и този по редовността на подадена касационна жалба, следва да бъде изготвен от съдия. В разглеждания случай това не е сторено, поради което разпореждането за връщане на касационната жалба, постановено като последица от дадени с ненадлежен акт указания, следва да бъде отменено, а делото следва да се върне на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по проверка на редовността на касационната жалба - чл. 285, ал. 1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.,