Определение № 144 от 16.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 380/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба /неправилно посочено „частна касационна жалба“/ на ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Щ. Р. срещу определение от 20.01.2021г. по в. т. дело № 688/2020г. на Апелативен съд Пловдив, 1 търговски състав, с което е спряно производство по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по адм. дело № 3661/2019г. на Административен съд София – град /АССГ/ с влязъл в сила съдебен акт. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага съображения, че въззивният съд неправилно е приел наличието на преюдициалност между двете дела и не е взел предвид, че ВКС се е произнесъл по този въпрос с определение № 597/30.09.2019г. по ч. т. дело № 1628/2019г. на ВКС, ТК, II т. о., по което дело фактите са идентични с фактите по настоящия правен спор. Поддържа, че отмяната на индивидуалния административен акт е нов факт, а не факт, включен в спорното право, на което се основава искът; по силата на закона индивидуалният административен акт има предварително изпълнение и е елемент от сложен фактически състав на правоотношението по доставка и изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници; предвид характера на договора за доставка за процесния период и претенцията за заплащане на цена за този период, не може да се приеме, че фактът, който може да настъпи от отмяна на индивидуален административен акт е преюдициален за спорното правоотношение. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и делото върнато на Апелативен съд Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът „Абусолеа“ ЕООД, [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. И. П. Д. оспорва частната жалба и поддържа становище за правилност на определението и извода за наличие на преюдициалност между двете съдебни производства. Прави възражение, че предвид характера на обжалваното определение не намират приложение разпоредбите на чл. 280 и сл. ГПК. Поддържа също, че ВКС се е произнесъл по въпроса дали производството по търговското дело с предмет заплащане на произведена електрическа енергия над НСП по преференциална цена следва да се спре до приключване на адм. дело № 3661/2019г. на АССГ с предмет валидността и правилността на Решение № СП-2 от 06.03.2019г. на КЕВР, като е приел, че е налице връзка на преюдициалност – определение № 514/21.12.2020г. по ч. т. дело № 2302/2020г. на ВКС. Ответникът моли обжалваното определение да бъде потвърдено. Третото лице – помагач и ответник по обратните искове „Национална електрическа компания“ ЕАД, [населено място] чрез юрисконсулт И. Г. Д. поддържа становище за основателност на частната жалба и неправилност на определението на Апелативен съд Пловдив. Излага доводи, че правилното решаване на спора е предопределено не от валидността на Решение № СП-3 от 06.03.2019г. на КЕВР като индивидуален административен акт, а от императивните норми на закона – чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ, в който еднозначно е разписано, че по преференциална цена се изкупуват количествата до НСП, а след достигането му – по цена на излишък. Моли определението да бъде отменено и делото върнато на Апелативен съд Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 274, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК, поради което разпоредбата на чл. 280 ГПК е неприложима. За да спре производство по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по адм. дело № 3661/2019г. на Административен съд София – град /АССГ/ с влязъл в сила съдебен акт, съдебният състав на Апелативен съд Пловдив е приел, че са налице предпоставките за спиране на исковото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по посоченото административно дело. Въззивният съд е констатирал, че посоченото административно дело е образувано по жалба на ищеца в настоящото производство и други жалбоподатели срещу Решение № СП-2/06.03.2019г. на КЕВР, на което се позовават „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и „Национална електрическа компания“ ЕАД в настоящото исково производство за обосноваване на позицията си, че само част от изкупуваната електроенергия следва да бъде заплащана по преференциални цени, а остатъкът над определеното с решението на КЕВР нетно специфично производство следва да се изкупува на други, по-ниски цени. Изложил е съображения, че спорът по образуваното административно дело има преюдициално значение за спора по настоящото дело, защото по първото дело ще се даде разрешение на въпроса относно валидността, респ. законосъобразността на атакуваното решение на КЕВР, а това ще има значение за преценката в исковото производство дали същото решение на КЕВР има действие за исковия период от време и дали цялото произведено от централата на ищеца количество електрическа енергия следва да се заплаща по утвърдени по съответния ред преференциални цени или само част от количеството до определеното с решението на КЕВР нетно специфично производство. Обжалваното определение е правилно. Основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство /Тълкувателно решение № 8 от 07.05.2014 по тълк. д. № 8/2013г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019г. по тълк. д. № 2/2019г. на ОСГТК на ВКС/. Спирането на производството по гражданско дело за защита на субективни материални права поради висящ административен процес не зависи от това кои лица са конституирани като страни в двете производства. Законът поставя като достатъчно условие за спирането решението по административното дело да има значение за правилното решаване на гражданскоправния спор. Връзка на преюдициалност между делата ще е налице, доколкото валидността и законосъобразността на административния акт, оспорен пред съда, има значение за възникването, изменението или погасяването на субективните права, предявени за защита с искова молба по която е образувано гражданското производство. За да спре производството по конкретното дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, съдът, разглеждащ обусловеното дело, следва да съобрази решението по обуславящото дело, което ще има значение за правилното му решаване. В посочения смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в определение № 25/10.01.2013г. по ч. гр. дело № 795/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 410/27.09.2019г. по ч. т. дело № 1813/2019г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 340/22.07.2019г. по ч. т. дело № 1250/2019г. на ВКС, ТК, I т. о. и определение № 456/03.08.2015г. по ч. т. дело № 1826/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., която се споделя от настоящия съдебен състав. Постановеното от ВАС и влязло в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт, има обратно действие. В този смисъл е константната практика на ВКС, обективирана в решение № 212/23.12.2015г. по т. д. № 2956/2014г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 155/11.01.2016г. по т. д. № 2611/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 157/11.01.2016г. по т. д. № 3018/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 7/26.04.2016г. по т. д. № 3196/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 28/28.04.2016г. по т. д. № 353/2015г. на ВКС, ТК, II т. о. и др. Налице е обусловеност между производствата по т. дело № 931/2019г. на Окръжен съд Пловдив, респективно в. т. дело № 688/2020г. на Апелативен съд Пловдив и адм. дело № 3661/2019г. по описа на АССГ, Трето отделение, 71 състав. Въззивното производство, по което е постановено обжалваното определение, е образувано по въззивна жалба на ищеца „Абусолеа“ ЕООД срещу първоинстанционното решение на Окръжен съд Пловдив, с което са отхвърлени предявените от „Абусолеа“ ЕООД срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на определена сума, представляваща сбор от дължими остатъци от цена на произведена от ищеца електрическа енергия за определен период, като претендираните суми са разлика между изкупената електрическа енергия от ответника по цена за излишък, която той е дължал да изкупи по преференциална цена, съгласно сключения между страните договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, както и на обезщетение за забавено плащане на претендираната главница за определен период. В отговора и допълнителния отговор на исковата молба ответното дружество се позовава на решение № СП-2 от 06.03.2019г. на КЕВР като релевантен за определяне на дължимата цена на електроенергията факт, а в допълнителната искова молба ищецът твърди, че с посоченото решение на КЕВР се определя нетното специфично производство /НСП/ на електрическа енергия като максимална граница, до която ще се изкупува енергията от възобновяемите източници. Предвид изложените от страните твърдения и релевираните от ответника възражения, настоящият съдебен състав приема, че един от основните спорни въпроси е дали се дължи изкупуване по преференциални цени на цялото количество, произведено от ФЕЦ на ищеца, електрическа енергия или само на количествата до НСП. Поради това и доколкото отказът на ответника по исковата молба се основава и на обжалваното по административен ред Решение № СП-2 от 06.03.2019г. на КЕВР, са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по предявените искове до приключване на производството по адм. дело № 3661/2019г. на АССГ, 71 състав, чието решение е обжалвано пред ВАС. Изходът по посоченото административно дело е от значение за спора, тъй като при евентуална отмяна на Решение № СП-2 от 06.03.2019г. на КЕВР влязлото в сила решение на ВАС ще има обратно действие, като съдът, разглеждащ предявените искове, е длъжен да обсъди всички събрани допустими и относими доказателства и релевирани от страните доводи и възражения. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че правилно въззивният съд е спрял производството, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение