Определение № 3091 от 04.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1443/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., съвместно упражняващи правомощията на синдик на „КТБ“ АД/н/, срещу решение № 179/31.03.2025г. по възз.т.д. № 667/2024г. на Апелативен съд – София. С него е потвърдено решение № 850/14.06.2024г. по т.д. № 376/2024г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от „Корпоративна търговска банка“ АД/н/против О. Н. Р. иск, с правно основание чл.57, ал.3 ЗБН, във вр. с чл.240, ал.2 ТЗ, за обезщетение за имуществени вреди в размер на 43 378 940лв., изразяващи се в претърпени загуби от несъбрани вземания, възникнали по договори за кредит, сключени на 15.11.2012г. и 21.12.2012г. между „КТБ“ АД/н/ и „Принт Инвест 1“ ЕООД.

В касационната жалба са въведени оплаквания, че въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорват се изводите, че е недоказано неизпълнение на договорно и/или органно задължение на изпълнителния директор, което произтича от дейността му като администратор на банката, и за липсата на причинна връзка между вредата и поведението на ответника за времето, през което е бил член на УС. Релевирано е оплакване, че не са разгледани и анализирани параметрите и целта на договора, изготвените документи във връзка с отпускането на кредита и липсата на част от изискуемите според Правилника за кредитната дейност документи. Искането е за отмяна на решението и за постановяване на друго за уважаване на евентуално съединените осъдителни искове, евентуално за връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е въведено основанието по т.3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по следните въпроси:

1. Производство по иск по чл. 57, ал. 3 ЗБН за солидарно осъждане на няколко лица, спряно по отношение на част от ответниците, допустимо ли е да бъде разделено и производството да продължи по отношение само на един от ответниците, при положение, че твърдяната вина произлиза от действия на всички ответници?

2. Възможно ли е отговорността на управителите, предвидена в чл.145 и чл.240, ал. 2 ТЗ, да бъде дерогирана от вътрешно-организационни актове на дружеството?

3. Как се разпределя доказателствената тежест за доказване събираемостта или несъбираемостта на едно вземане по предявен иск с правно основание чл. 57, ал. 3 ЗБН ?

4. Какво е значението на провеждането на производство по несъстоятелност на длъжник, което е приключило с решение по чл.632, ал.4 ТЗ за прекратяване на производството и заличаване на дружеството длъжник, във връзка с доказването на вредата във вр. с чл.57,ал.3 ЗБН? Във връзка с доказването на вредата по чл.57, ал.3 ЗБН има ли значение начинът, по който е приключило производството по несъстоятелност на кредитополучателя-длъжник на банката, ако са били изчерпани всички способи за попълване на масата на несъстоятелността?

Основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК е поддържано по следния процесуалноправен въпрос:

5. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото относими доказателства?

По него касаторът се позовава на Тълкувателно решение № 1/08.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 222/06.04.2017г. по т. д. № 425/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 134/30.12.2013г. по т. д. № 34/2013г. на ВКС, II т. о., решение № 553/27.06.2013г. по гр. д. № 196/2012г. на ВКС, IV г.о., решение № 65/30.07.2014г. по т. д. № 1656/2013г. на ВКС, II т.о., решение № 101/28.10.2016г. по гр. д. № 853/2016г. на ВКС, II г. о., решение № 212/01.02.2012г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т.о.

Наред с това е въведено и основанието за директен достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е подаден писмен отговор на касационната жалба.

Съставът на I т.о., въз основа на доводите и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е допустима– подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Съставът на въззивния съд е възприел неоспорените фактически констатации на първоинстанционния съд и е препратил към мотивите на първоинстанционното решение в тази част, че на 15.11.и 21.12.2012г. между кредитора „КТБ“ АД, представлявано от четиримата си изпълнителни директори, един от които е ответникът О. Р., и кредитополучателя „Принт инвест 1“ ЕООД са сключени договори за отпускане на банкови кредити, предназначени за покупка на дълготрайни активи, а след сключване на договорите за гарантиране изпълнението си по договора кредитополучателят е учредил в полза на кредитора залог върху закупените с кредитите дълготрайни активи и особен залог върху всички свои настоящи и бъдещи вземания, произтичащи от договори за разплащателни и други сметки с банката, като няма данни договорите да са вписани в ЦРОЗ. По делото не е спорно, че към датата на вземане на решения за сключване на договорите за кредит с „Принт инвест 1“ ЕООД ответникът е притежавал качеството администратор по см. на § 1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗБН, в качеството му на член на УС и предвид заеманата от него длъжност на изпълнителен директор на „КТБ“ АД (н.) по силата на договор за управление, сключен на 21.07.2003г., изм. с анекси от 26.09.2005г. и 25.01.2007г.

Съставът на апелативния съд е констатирал, че в представения по делото Правилник за кредитната дейност не са разписани конкретни задължения за членовете на надзорния съвет при провеждане на кредитната дейност на банката, съответно, че целият процес по управление на кредитния риск, по проучване на исканията за кредит и сключването на конкретните сделки, както и последващият контрол са възложени на служителите от конкретни органи и структурни звена в банката. Обсъдил е, че по делото не са представени данни за анализ на кредитния рейтинг на кредитополучателя „Принт инвест 1“ ЕООД, но е приел, че от това не може да се приеме, че решението за сключване на договорите е взето при липсата на информация за кредитоспособността на дружеството.

По отношение на предвидената с т.4.10 и т.4.10.3. от договора за възлагане на управлението отговорност при сключване на договорите за кредит въззивният състав е намерил, че тази отговорност не може да бъде разглеждана извън контекста на въведените с Правилника ред и разпределение на функциите. Приел е, че дължимият по договора за управление „общ контрол“ се изразява в създаване на организационна структура, приемането на вътрешни правила и възлагането на функции на служителите от конкретни структурни звена, съответно не е възникнало договорно задължение за пряк контрол на всеки един елемент от цялостния процес по сключване на договорите за кредит. Съставът на апелативния съд е изтъкнал, че договорно неизпълнение би било налице в случай, че изпълнителният директор поеме риска за сключване на договорите при отрицателно становище на служителите от отговорните структурни звена, но за това липсват доказателства.

Обсъдено е, но е прието за неоснователно и възражението за нарушения при сключване на договорите за залог. Съставът на апелативния съд е изтъкнал, че последващото вписване на договора в ЦРОЗ е задължение на служителите от Правна дирекция, преценката за стойността на машините и адекватността на обезпечението е обект на анализ на служителите от дирекция „Кредитен риск“, като липсват доказателства, че решението за сключване на договорите е взето при подадени данни от съответните служители на банката, насочващи към критична степен на кредитен риск. Направен е извод, че не е доказано неизпълнение на договорно и/или органно задължение на изпълнителния директор, което произтича от дейността му като администратор на банката. Прието е, че това е достатъчно основание за отхвърляне на иска за ангажиране на имуществената отговорност на ответника.

Същевременно въззивният съд е приел, че не е доказана причинна връзка между поведението на ответника и вредите на банката. В тази връзка е изтъкнал, че ответникът е отстранен от длъжност на 20.06.2014г., първите просрочени задължения по процесните договори са към 26.06.2014г., кредитите са обявени за предсрочно изискуеми с писмо от 13.11.2014г., а определената от съда начална дата на неплатежоспособност на кредитополучателя е 31.12.2014г. Направен е извод, че към момента на изпадането си в забава и към момента на настъпване на предсрочната изискуемост кредитополучателят не е бил декапитализиран и е разполагал с достатъчно активи да покрие задълженията си. Наред с това е изтъкнато, че по делото няма данни банката своевременно да е предприела действия да защити интересите си по събиране на вземанията си, като единственото предприето действие е предявяване на вземанията в откритото за кредитополучателя производство по несъстоятелност, което е приключило с решение по чл.632, ал.4 ТЗ за прекратяване на производството и заличаване на дружеството, поради липса на налично имущество за покриване на началните разноски на несъстоятелността, като банката е имала възможност, но не е депозирала разноски, за да може производството по несъстоятелност на продължи. Направен е краен извод, че вредата от несъбраните вземания по отношение на кредитополучателя „Принт инвест 1“ ЕООД е резултат единствено от поведението на банката, но не и от поведението на ответника за времето, през което е бил член на УС.

Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване.

Не е налице приложното поле на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Изведено от практиката на касационната инстанция, основанието „очевидна неправилност“ е предпоставено от съществуването на тежък порок на обжалвания съдебен акт, който може да бъде констатиран от касационния състав пряко от мотивите на решението, без извършване на същинския касационен контрол, напр. законът да е приложен в неговия противоположен смисъл („contra legem“), да е приложена несъществуваща или отменена правна норма („extra legem“), да не са съобразени императивните процесуални правила и основополагащи правни принципи или да са грубо нарушени правилата на логиката. В случая касаторът не е въвел доводи за обосноваване на някоя от хипотезите на очевидната неправилност и такава не се констатира от мотивите на обжалвания акт. Релевираните от касатора доводи са израз на несъгласие с правилността на решението, която обаче е извън предмета на селективната фаза на касационното производство.

Извън проверката за валидност и допустимост/ в обжалваните части/, за която касационният съд не е ограничен от въведените от касатора основания, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него зависи изходът на делото / т. 1 от Тълкувателно решение от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/ и същевременно по отношение на този въпрос е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от касационния съд въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Неоснователността на искането за допускане на обжалване по първите два въпроса произтича от липсата на общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Видно от мотивите, въззивният съд не е обсъждал разделянето на производството по делото, образувано по претенции за солидарно осъждане на няколко лица. Без правно значение за изхода на спора е дали в производството участват и останалите солидарни длъжници, тъй като, съгласно чл. 122, ал. 1 и 2 ЗЗД, кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от солидарните длъжници, като предявяването на иск срещу един от тях не засяга правата на кредитора спрямо останалите. Въззивният съд не е обсъждал и приемал, че отговорността на управителите, предвидена в чл.145 и чл.240, ал. 2 ТЗ, може да бъде дерогирана от вътрешно-организационни актове на дружеството.

Неоснователността на искането за допускане на обжалване по въпроси № 3 и № 4 произтича необосноваване от касатора на приложното поле на въведеното допълнително основание по т.3 на чл. 280, ал. 1 ГПК в смисъла, изяснен с т.4 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Въведените доводи за липса на практика на касационния съд се свързват с третата форма на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, но едновременно с това е следвало да бъдат въведени и доводи за наличие на конкретна неясна или непълна правна норма, необходимостта от тълкуване на която налага създаване или промяна на създадената от въпроса съдебна практика.

Процесуалноправният въпрос № 5 е относим към задължението на въззивния съд, като инстанция по същество, да обсъди доводите на страните, които имат отношение към предмета на спора, да извърши собствена преценка на всички доказателства по делото в тяхната съвкупност. Видно от мотивите, не се констатира отклонение от формираната по въпроса практика на касационния съд, вкл. задължителна. Въззивният съд е обсъдил приетите за относими към спора факти, доказателства и доводи на страните. Изводите, до които е достигнал, са обусловени от преценката на фактите и доказателствата по делото, поради което са от значение за правилността на обжалваното решение, а тя е изключена от предмета на селективната фаза на касационното производство. Поради отсъствието на въведеното по въпроса допълнително основание по т.1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, е неоснователно искането за допускане на обжалване.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 6 ЗБН, държавна такса не се събира предварително от синдика на банката. С оглед на горното и поради недопускане на въззивното решение до касационен контрол, касаторът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС дължимата държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Ответникът по касация не претендира разноски в касационното производство, поради което такива не му се присъждат.

Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: